Решение № 731 от 29.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова при участието на секретаря Бранимира В. И. Пенова в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604648 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 73/12.02.2025 г., постановена по НОХД № 16896/2024 г., по описа на СРС, НО, 116-и състав, съдът е признал подсъдимия Й. М. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, наказание „глоба“ в размер на петстотин лева, както и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, от което е приспаднато времето през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Постановено е на основание чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а ал. 2, т. 4 НК през изпитателния срок спрямо подсъдимия да бъде изпълнявана пробационна мярка „включване в програми за обществено въздействие“, а именно за лица, шофиращи след употреба на алкохол, за срок от три години. С присъдата на основание чл. 343б, ал. 5 от НК подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 25 000 лева, представляваща равностойността на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди“, модел „А6 Авант“, с per. № ********. Съдът е постановил посоченият лек автомобил да бъде върнат на правоимащите лица - Й. М. Г. и Р.Д. Г.а. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК са присъдени в тежест на 1 подсъдимия сторените в производството разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Й. Г., чрез упълномощения му защитник адв. К. Ч., с искане за изменение на присъдата, като бъде намалено наложеното наказание. В срока по чл. 320, ал. 4 НПК са депозирани допълнителни писмени изложения, в които са развити подробни съображения за несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че при индивидуализацията на наказанието съдът не е съобразил, че подсъдимият е женен, на млада възраст, баща на две деца, трудово и социално ангажиран, с добри характеристични данни, както и признанието на вината и изразеното от подсъдимия съжаление, които обстоятелства следва да се ценят като смекчаващи вината на подсъдимия, като наказанието бъде определено към законоустановения минимум при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това се иска наказанието „лишаване от свобода“ да бъде намалено на 9 месеца. Заявява се, че съдът не е отчел, че лекият автомобил е съпружеска имуществена общност и се ползва от двамата съпрузи, предвид което неправилно съдът е достигнал до извод, че нарушенията по

ЗДвП, за които е била ангажирана административнонаказателната отговорност на подсъдимия, квалифицират последния като лице със завишена обществена опасност, доколкото наказанията са му наложени в качеството на собственик на автомобила, а не на водач на същия, респ. на извършител на нарушенията. Изложено е становище, че предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства при определяне на наказанието следва да се приложи чл. 55, ал.

1, т. 1 НК. Жалбоподателят счита, че следва да бъде отменена наложената му пробационна мярка, тъй като същият не е личност със завишена обществена опасност и поради това прилагането на такава мярка се явява прекомерна наказателна репресия. Сочи, че в случая не е необходимо налагането на кумулативното наказание „глоба“. Заявява, че работи в различно населено място от това, в което живее, и наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ значително затруднява придвижването му, поради което моли срокът на същото да бъде намален на 18 месеца. По отношение на частта от присъдата, с която е осъден да заплати равностойността на процесния лек автомобил, сочи, че несправедливо в негова тежест е постановено да заплати цялата стойност на автомобила, а не половината, предвид че не е едноличен собственик на вещта, поради което прави искане за изменение на присъдата в този смисъл.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

2

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. Ч. поддържа развитите във въззивната жалба и допълнението към нея съображения, като отново подробно ги излага устно. В допълнение към аргументите във въззивната жалба се сочи, че вещите лица по първоначалната и повторната съдебно-оценителни експертизи са ползвали обяви от интернет сайтове при определянето на стойността на процесния автомобил, които според защитата не са меродавни източници на информация, поради което в крайна сметка не е установена реалната пазарна цена на автомобила към момента на деянието. Предвид това се поддържа, че заключенията не следва да бъдат кредитирани. Отправя се искане наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде намалено от 12 месеца на 9 месеца, наложеното наказание „лишаване от право на правоуправление на МПС“ да бъде намалено от 24 месеца на 12 месеца, да бъде отменено кумулативно наложеното наказание „глоба“ в размер на 500 лева, да бъде отменена наложената на основание чл.

67, ал. 3, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК пробационна мярка „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от 3 години, както и да бъде изменена присъдата в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата стойността на лекия автомобил, като същата бъде намалена наполовина – до сумата от 12 500 лева.

Подсъдимият Й. Г. се явява лично в съдебното заседание, като поддържа становището на защитника си. Изразява съжаление за стореното.

Представителят на СГП счита, че присъдата на Софийския районен съд е правилна и законосъобразна. Намира, че съдът е обсъдил възприетите факти в хода на съдебното следствие, позовал се е на правните норми при анализа на фактите и правилно и законосъобразно е определил санкцията при налагане на наказанието. Поради това счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият Г. отново изразява съжаление за извършеното и моли за изменение на присъдата, като бъдат намалени наложените наказания.

Софийският градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, но е налице основание за изменението й, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е преминало по диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК.

На основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият е направил самопризнание, като е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се събират доказателства.

С оглед на това, задължение на въззивния съд е да провери налице ли са били императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален ред и дали първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални 3 нарушения. След извършване на тази служебна проверка настоящият състав намери, че законосъобразно първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие. В съдебната фаза на процеса пред районния съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения, подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото по реда на това диференцирано производство, а първоинстанционният съд в съответствие със закона е постановил разглеждането на делото по реда на гл.

XXVII НПК - чл. 371, т. 2 НПК, тъй като подсъдимият е направил самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

След преценка на доказателствените материали и съобразно изискванията на чл. 371, т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е ползвал самопризнанието на подсъдимия при постановяване на присъдата.

Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, следното:

Подсъдимият Й. М. Г., ЕГН: **********, е роден на ******** г., в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес в гр. София, ж. к. „Гевгелийски“, ул. ********.

Съгласно приложената по делото справка за съдимост същият е неосъждан.

От приложената по делото справка-картон на водача се установява, че Й.

Г. притежава СУМПС № 282996160, издадено на 01.07.2016 г. и валидно до 01.07.2026 г. От справката се установява още, че на Й. Г. са издадени две влезли в сила наказателни постановления и двадесет и два влезли в сила фиша за нарушения на ЗДвП, седемнадесет от които са за неспазване на разрешената скорост, а останалите касаят неизползване на обезопасителен колан, нерегистриране в срок на закупено превозно средство, несъобразяване със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, несключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На 25.08.2023 г., около 02:43 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, пред ресторант „Макдоналдс”, с посока на движение от ул. „Филиповско шосе” към ул. „Кукуш”, Й. Г. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. № ********, което било съпружеска имуществена общност на него и на неговата съпруга - Р. Г.а. Подсъдимият Г. бил спрян за проверка от полицейските служители при 09 РУ СДВР - С.К. и Ю.П., които изпълнявали служебните си задължения като ППГ - 900/1.

В хода на извършваната проверка свидетелите К. и П. установили, че подсъдимият Г. лъха на алкохол, поради което същият бил изпробван с Алкотест Дрегер 7510, с № ARPM - 0406, проба с № 02931. Уредът отчел положителен резултат в издишания въздух, а именно - 1,95 промила на хиляда. Поради това К. съставил на подсъдимия Г. AУAH, серия GA № 4

768184, и му издал талон за медицинско изследване № 0179503 за УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД – гр. София, ЗППАМ № 45/25.08.2023 г. и ЗППАМ № 46/25.08.2023 г.

Подсъдимият Г. бил съпроводен от свидетелите, служители на СДВР, К. и П. до УМБАЛ „Св. Анна – София“ АД – гр. София, където му била взета кръвна проба, на която е изготвено и химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 520 от 25.08.2023 г., на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна – София“ АД - гр. София, според заключението на което в кръвта на обвиняемото лице е установено наличие на етилов алкохол в количество 1,73 на хиляда.

В хода на разследването на 31.10.2023 г. на контролна кръвна проба е извършено и повторно химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, като видно от протокол № 520¹ от 25.08.2023 г., съставен на 31.10.2023 г. на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна – София“ АД – гр. София, според изложеното заключение в кръвта на подсъдимия е установено наличие на етилов алкохол в количество 1,69 на хиляда.

В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза от заключението на която се установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. № ********, с дата на първа регистрация 24.04.2012 г., който е управлявал подсъдимият Й. Г., е 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.