Решение № 1528 от 24.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1528

Сливен, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Втори състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА канд № 20267220600360 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. С. С. от [населено място], подадена чрез адв. Д. А. *** срещу Решение № 118/29.04.2026 г., постановено по АНД № 1029/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено НП № 25-0804-004265/16.05.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на А. С. С., за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева и на основание Наредба Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение, поради което същите се оспорват. Изложени са съображения и за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, които не са взети предвид както от АНО, така и от районния съд. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление бъде отменено. Алтернативно моли съда да отмени решението на РС и върне делото за ново разглеждане на друг състав. Претендира разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа в приложена по делото молба-становище, подадена чрез процесуалния представител на касатора – адв. Д. А. - ***.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд – Сливен намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 118/29.04.2026 г., постановено по АНД № 1029/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено НП № 25-0804-004265/16.05.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на А. С. С., за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева и на основание Наредба Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че вмененото на касатора нарушение е безспорно доказано както от субективна, така и от обективна страна, квалифицирано е правилно от административнонаказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изводът на първоинстанционния съд, че касационният жалбоподател е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, е формиран при правилна оценка на събраните доказателства и в съответствие с приложимия материален закон. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват поведението си с нормативно установените ориентири за движение, сред които е и пътната маркировка, а санкцията за неправилно изпреварване на друго МПС при пресичане на маркировка М1 е предвидена в чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП (в относимата към казуса редакция - ДВ, бр. 67 от 2023 г.).

От събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 30.04.2025 г., в 15, 30 часа, в [населено място], [улица]до ф. М., посока север-юг, касационният жалбоподател е управлявал лек автомобил "Мерцедес" С320 ЦДИ с рег. № [рег. номер], , като при наличие на пътна маркировка М1 /единична непрекъсната линия/, извършва неразрешена маневра "изпреварване на друго МПС".

Действително разпитаните по делото пред РС свидетели не си спомнят конкретиката на случая, но от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства – АУАН, писмо на ОПУ Сливен, писмо и схема за съществуваща ситуация на хоризонтална пътна маркировка на процесния участък, представени от Община Сливен, безспорно се установява, че на процесната дата, място и час касаторът не се е съобразил с въведената за участъка забрана, което безспорно обуславя извод за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 189 от ЗДвП АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила, като касационната инстанция намира, че същата не е оборена в проведеното първоинстанционно производство. От друга страна, във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, че в случая не е извършена маневра "изпреварване", а маневра "заобикаляне на препятствие", настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че според чл. 91, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, заобикалянето е минаване покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението. В случая, по делото не са събрани надлежни доказателства за наличието на препятствие, което да съответства на дефиницията за "заобикаляне", поради което доводите за крайна необходимост не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира доводите на касационния жалбоподател за несъставомерност на деянието за неоснователни, а мотивите на РС Сливен за правилни и законосъобразни.

Правилни са и мотивите и преценката на първоинстанционния съд, че в производството по реализиране отговорността на касатора, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП и АУАН съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелствата, при които е извършено. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени.

Настоящият касационен състав намира, че в случая не са налице факти и обстоятелства, които да обуславят извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Деянието е типично за вида си и не представлява изключение от общото правило за наказуемост на въздигнатите в административни нарушения деяния, респ. не е обусловено от наличие на определени обстоятелства, разкриващи по-ниска обществена опасност на нарушението от тази на обичайните нарушения от същия вид.

Деянието е извършено и съставлява нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а наложеното за него наказание е предвиденото по вид и размер в чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП (отм.), чиято наказуемост не е отпаднала, а е в чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), като новият закон не е по-благоприятен, което да наложи прилагане на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. За нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП наказващият орган е приложил чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 30 лева, какъвто е бил нормативно предвиденият размер. Съгласно Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за това нарушение се отнемат и 10 контролни точки. Наложеното в случая наказание е в абсолютно определения от закона размер, поради което съдът не дължи преценка относно неговата индивидуализация.

Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Предвид изхода на спора разноски на касатора не се дължат. От ответника разноски не се претендират.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118/29.04.2026 г., постановено по АНД № 1029/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�