Решение № 2818 от 19.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2818 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330113340 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Г. К. К. , ЕГН **********, с адрес в гр.

П., ул. „К.“ № **, ет. * чрез пълномощника му- адв. П. Н. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин-10“, бул. Д-Р П. Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Х. Ю., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът получил писмо с изх. № УПЦ-П-КРСАТ/2145466 от 23.08.2021 г., с което ответното дружество претендира вземане в размер на 5287,74 лева на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г. между цедентите „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер. Прехвърленото вземане произтичало от Договор за паричен заем № ****, сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ищецът получил в заем сумата от 2500 лева. Към писмото не бил приложен договор за кредит и погасителен план, както и договор за цесия, извлечение за плащане на месечни вноски и за това, че такива не са заплащани, като за ищеца не било ясно на какво се основава тази претенция, както и как е формиран нейният размер. Оспорва между страните по делото да е налице облигационно отношение, както и да е налице облигационно отношение между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД. Възразява, че не дължи на ответника сумата от 5287,74 лева. Посочва се, че с покани, изпратени до ищеца, „Кредисимо“ ЕАД е претендирало суми в пъти по-малки от претендираните от ответника, като в писмо – „извънсъдебна покана“ била претендирана сумата от 2149,50 лева, а в последващо писмо – сумата от 2589,60 лева.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в 1 размер на 5287,74 лева по Договор за паричен заем № **** от 17.12.2019 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД. С депозирана в последствие молба ищецът въвежда и твърдения за нищожност на Договора за поръчителство сключен с „Ай Тръст“ ЕООД поради противоречието му с добрите нрави и липсата на еквивалентност между престациите, доколкото срещу уговореното възнагражедние за осигуряване на лично обезпечение не получава никаква престация. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди се, че на 17.12.2019 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит. Ищецът, в качеството си на кредитополучател, се задължил да върне предоставената сума при условията и сроковете на договора, ведно с уговорената лихва за ползване на кредита. Във връзка с договора за кредит, между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, а между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по кредита. Поддържа се, че вземането на ответника произтича от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който ответникът като цесионер придобил вземанията срещу ищеца, произтичащи от договор за потребителски кредит № *****, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви. Твърди се, че ищецът е уведомен за цесията, като към писмото цесионерът не следвало да прилага извлечение за плащане на месечни вноски или други справки за движението по кредита. Във връзка с възражението на ищеца за липса на договорни отношения между страните, сочи се, че след получаване на уведомителното писмо ищецът извършил плащания към цесионера на 13.09.2021 г. в размер на 50 лева и на 24.11.2021 г. в размер на 150 лева. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 17.12.2019г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който на кредитополучателя е предоставена в заем сумата от 2500 лева за срок от 24 месеца, която същия се е задължил да върне на 24 месечни вноски в размер на 152,97 лева, при уговорена лихва в размер на 40% и ГПР по кредита- 48,21%. Посочен е в договора и общия размер на плащанията- 3671,28 лева. В разпоредбата на чл. 4 от Договора е предвидено задължение за ищеца да предостави банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице „поръчител“ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като в случай, че не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено и договора за кредит не поражда действие между страните по него.

На същата дата между ищеца в качеството му на потребител и „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството-поръчител се е задължило да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на същия произтичащи от Договора за кредит срещу заплащането на възнаграждение в размер на 142,08 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, платимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Приет е като доказателство по делото и договор за поръчителство от 17.12.2019г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Между страните няма спор относно факта, че на 23.08.2021г. между „Кредисимо“ 2

ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД от една страна и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от друга страна е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който процесното вземане срещу ищеца по Договора за кредит и поръчителство от 17.12.2019г. е прехвърлено на ответното дружество, за което ищецът е уведомен.

Като писмени доказателства по делото са приети извънсъдебна покана до ищеца, уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, Договор за кредит от 17.12.2019г., ведно с Приложение № 1 към него, Общи условия за предоставяне на кредит, Договор за възлагане на поръчителство от 17.12.2019г., Договор за поръчителство, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2021г., Приложение № 1 към договора за цесия и пълномощно от „Ай тръст“ ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99 от ЗЗД.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че по силата на договор за потребителски кредит № ***** от 17.12.2019г. на ищеца е предоставен потребителски кредит от „Кредисимо“ ЕАД в размер на 2500 лева. Погасителния план по кредита е от 24 месечни вноски, всяка в размер на 152,97 лева, с падежи всяко 20-то число на месеца, считано от 20.01.2020г. до 10.12.2021г. Общия размер на дължимата лихва по погасителния план е 1171,28 лева.

За обезпечение на вземането по договора за потребителски кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 1712.2019г. между „Ай Тръст“ в качеството му на поръчител и ищеца в качеството му на потребител. Съгласно този договор потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 142,08 лева на месец за периода на действие на договора за кредит или общо 3409,92 лева. Така общия размер на всяка погасителна вноска става в размер на 295,05 лева.

Съгласно записаното в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит, ГПР е в размер на 48,21%, а годишния лихвен процент-40%.

По данни предоставени за експертизата от ответното дружество, сумата на кредита е усвоена по следния начин- 487,51 лева –чист размер на кредита, изплатен на кредитополучателя чрез Изипей и 2012,49 лева- погасяване на задължения по стар заем или общо- 2500 лева.

Извършените от кредитополучателя плащания по кредита са общо 960,91 лева, в това число- 760,91 лева платени преди датата на цесията и 200 лева платени след датата на цесията, по дати и суми подробно описани от вещото лице в табличен вид. С тези суми са погасени първите 4 вноски за главница, част от петата вноска и първите пет вноски за лихва, както и част от шестата вноска. В обобщение според вещото лице, неплатената част от задълженията към „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит от 17.12.2019г. към датата на цесията е общо 2838,24 лева, от които- главница в размер на 2185,52 лева, възнаградителна лихва-524,85 лева и лихва за забава- 127,87 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между ищеца и Кредисимо ЕАД е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е 3 физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Няма спор същото така, че вземането на Кредисимо ЕАД по договора за кредит и това по договора за поръчителство сключен с „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлено с договор за цесия на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Ищецът релевира възражение за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,21%, а възнаградителната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.