Определение № 1088 от 21.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. Варна, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500486 по описа за 2024 година в. ч. гр. д. № 486/2021 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК и е образувано по частна жалба, вх. ВРС № 5902/23.01.2024 г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД срещу определение № 15269/29.12.2023 г. по гр. д. № 4818/2023 г. по описа на РС – Варна, с което съдът е отказал да измени постановеното по делото решение № 3581/08.11.2023 г., в частта за разноските като освободи ответника от отговорност за разноски по делото и възложи същите на насрещната страна.

В жалбата се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 78. ал. 2 ГПК разноските по делото се възлагат на ищеца при кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да признае иска, което в случая е сторено с отговора на исковата молба, и ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Във връзка с наличието на втората предпоставка излага, че вземането за мораторна лихва е безсрочно, поради което, съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, за да стане изискуемо, кредиторът следва да отправи до длъжника покана за изпълнение. Ищецът по делото не бил установил да е заявявал по доброволен ред пред застрахователя претенцията си за мораторна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, съответно, изпадането в забава на ответника. Предвид липсата на извънсъдебна покана за изпълнение счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Излага още, че законната лихва е право на кредитора, което той може да упражни по своя преценка. Въпреки акцесорния си характер, законната лихва е отделна от главното вземане и за присъждането на същата се изисква проявата на активно действие от страна на кредитора. Поканата за изпълнение на главното задължение не е и покана за акцесорния дълг, който към датата на получаването на първата покана още изобщо не е бил възникнал.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна. В срок е подаден отговор. В отговора е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Искането е частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, насочена срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството пред ВРС по гр. д. № 4818/2023 г. е образувано по искова молба, подадена от С. М. К. против „Дженерали Застраховане” АД, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 428,11 лева, представляваща начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.03.2021 г. лихва за забава върху главно задължение в размер на 8070,84 лева – обезщетение за имуществени вреди на собствено на ищеца МПС, причинени по вина на водача на МПС, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, присъдено с влязло в сила решение № 2104/28.06.2022 г. по гр.д.

№ 4400/2021 г. по описа на ВРС.

След получаване на преписи от исковата молба и доказателствата, ответникът е представил отговор, с който е признал основателността на предявения иск и е изразил готовност да заплати претендираната сума. Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като ищецът не е отправил извънсъдебно искане за заплащане на претендираната с исковата молба лихва за забава.

С решение № 3581/08.11.2023 г., постановено при признание на иска, съдът е уважил предявения иск, като е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски по делото в размер на 530 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

В срока за обжалване на решението ответникът с писмена молба е поискал, решението да бъде изменено, в частта за разноските, като същите бъдат възложени в тежест на ответника. Изтъкнал е обстоятелствата, които изтъква и в жалбата – че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

С обжалваното определение ВРС е оставил молбата без уважение, като е приел, че признанието на иска не е достатъчно основание ответникът да бъде освободен от отговорността за заплащане на разноски. Според съдебния състав, обстоятелството, че претендираната от ищеца сума не е била заплатена към датата на подаване на исковата молба, сочи, че именно неговото поведение е дало повод на ищеца за образуване на настоящото дело.

Варненският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Фактическият състав, от който се поражда правото – задължението за плащане на разноски, включва: неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от водене на дело по повод на спора, съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Направеното в отговора на ИМ признание на иска само́ по себе си не е достатъчно основание при постановяване на осъдително решение съдът да възложи направените разноски върху ищеца. Необходимо е ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, като под поведение се разбира действие или бездействие.

Неправилно е разбирането на частния жалбоподател, че когато вземането е безсрочно, съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, за да стане изискуемо, кредиторът следва да отправи до длъжника покана за изпълнение. Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно в определени хипотези моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение – било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Изпълнението на облигацията е подчинено на принципа, че задължението трябва да бъде изпълнено веднага, освен ако не следва друго 2 от волята на страните или закона – съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. При неизпълнение на изискуеми парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора до длъжника – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Поканата, обаче, би имала значение само за изпадането на длъжника в забава, т. е. за присъждането в полза на ищеца на обезщетение в размер на законната лихва за закъсняло плащане. Доколкото в случая предмет на паричното задължение е законна лихва, върху същото не се дължи лихва за закъсняло плащане, тъй като това би довело до анатоцизъм.

От друга страна, съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането, в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Следователно, предявената по реда на чл. 380 от КЗ претенция за заплащане на застрахователно обезщетение имплицитно включва и покана да се заплати лихва за забава като част от застрахователното обезщетение, т.е. ответникът е бил поканен да заплати лихвите за забава още с предявяването на застрахователната претенция. Предприемането на други действия, повторни покани и пр. не е било необходимо. С бездействието си заедно с главницата, предмет на гр. д. № 4040/2021 г. по описа на ВРС, да заплати и дължимите лихви като част от застрахователното обезщетение, ответникът е дал повод за предявяване на претенцията по съдебен ред.

По тази причина съдът счита, че не е налице едно от предвидените условия в чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, поради което не би могъл да се ползва от процесуалната привилегия на посочената норма. Така, отговорността за разноски следа да се понесе от ответника, независимо, че е искът е признат в хода на делото.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението му в частта за разноските, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ответникът по жалбата не претендира разноски за настоящото производство и такива не се дължат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15269/29.12.2023 г. по гр. д. № 4818/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 от ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3