Решение № 21 от 11.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20234001000247 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 19/30.08.2023 год., постановено по т. д. № 86/2020 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, е осъдена ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Ф.

М. М., А. А. Р., И. Г. Д. да заплати на Р. А. С. - Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:

Адвокатско дружество „В. и Б.“ гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, представлявано от адв. Ц.

В., сумата от 41 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП от 01.11.2018 г., настъпило поради противоправното поведение на водача В. С. У. на л. а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ВТ 80****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 80 000 лв. – за разликата от 39 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Ф. М. М., А. А. Р., И. Г. Д. да заплати на Адвокатско дружество „В. и Б.“ гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, представлявано от адв. Ц. В. сумата от 1 1

501.63 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Осъдена е Р. А. С. - Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: Адвокатско дружество „В. и Б.“ гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, представлявано от адв. Ц. В. да заплати на ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Ф. М. М., А. А. Р., И. Г. Д. сумата от 263.25 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, както и сумата от 172.80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Осъдена е и ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Тодор Александров“ № 18, представлявано от Ф. М.

М., А. А. Р., И. Г. Д. да заплати по сметка на Окръжен съд – Велико Търново сумата от 1 640 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 794.38 лв.

– платени от бюджета на съда разноски за вещите лица, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

Постъпила е въззивна жалба от Р. А. С. - Н., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ***********, чрез адв. Ц. В. от САК против Решение № 19/30.08.2023 год., постановено по т. д. № 86/2020 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част над 41 000 лв. до размер на сумата от 65 000 лв. е неправилно и необосновано. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неправилно обаче, първоинстанционният съд бил приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, както и при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства, лимита на отговорността на застрахователя, както и събраните по делото доказателства. Неправилен бил изводът на съда за приложението на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД (съпричиняване на вредоносния резултат) – допуснато нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – пресичане на пътното платно на необозначено за това място, като счита, че пострадалата не е допринесла с поведението си за настъпване на причинените й неимуществени вреди, тъй като не била доказана от ответното дружество причинноследствената връзка.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер на още 24 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул.

„Тодор Александров“ № 18.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 70 000 лв.

2

Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 %, като въз основа на това е определил обезщетение в размер на 56 000 лв. Съобразил е, съгласно чл. 235, ал. 1 от ГПК, че в хода на съдебното производство ответникът е платил на ищцата сумата от 15 000 лв. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 04.11.2019 г. (съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, така, както е претендирано, вкл. и във въззивната жалба).

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 04.07.2019 г. Р. А. С. - Н. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение – 3 неимуществени вреди, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 41 000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо.

Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение и правилно ли е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да се приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – В. С. У. е причинил на Р. С. - Н. телесни увреждания (компресионна фрактура на тялото на Th-4 с лекостепенна кифоза и стрес фрактура на долното торакално ниво Th-5) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от В. С. У., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебна медицинска експертиза и обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че ищцата е претърпяла значителни болки и страдания, които продължават и до настоящия момент, които се дължат както на фрактурирания прешлен Th-4, така и на увеличаваща се кифоза на същото ниво, която причинява и стрес фрактура на долното торакално ниво Th-5, което се дължи на причинения от фрактурата сагитален дисбаланс на високия торакален отдел на гръбначния стълб. Вещите лица дават становище, че не може да се прогнозира периода на възстановяване на оплакванията на Николова, поради нарушения сагитален баланс от торакалния гръбнак на фрактурираното ниво и напредващата стрес фрактура на тялото на подлежащия прешлен. Дават заключение, че за да се възстанови ищцата от сагиталния баланс тя се нуждае от оперативна педикуларна вътрешна фиксация на горния торакален 4 сегмент. Заявяват, че при ищцата са налице остатъчни последици в резултат на получените травми, изразяващи се в постоянни гръбначни болки локализирани между двете лопатки и по хода на целия гръбнак, както и опасващи болки, дължащи се на напредващата кифоза – изкривяване на гръбнака на нивото на фрактурата, както и на стрес фрактурата на долното ниво. Разясняват, че това изкривяване ограничава гърбицата напред, тъй като гръбнака се изкривява, натоварва прешлените отпред и по този причина долния прешлен започва да се смачква. Този патофизиологичен процес е пряко свързан с компресорната фрактура, получена при ПТП и води до болки при пострадалата. Твърдят, че основния проблем при ищцата бил, че в сегашното състояние с тази вертебропластика ще има болки почти цял живот, поради постоянния натиск. Болковият синдром и неговата сила и интензитет ще зависи от това колко е натоварването и при рязка промяна на времето. Дават заключение, че няма да има пълно възстановяване на ищцата и ако не се направи операция за алиниране на гръбнака и с фиксация ще продължава да изпитва болки.