Определение № 104 от 09.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Бургас, 09.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262000600099 по описа за 2026 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен жалба от адв. И. Л. от АК – София, упълномощен защитник на Й. Д. Й. – подсъдим по НОХД № 1402/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, против протоколно определение № 525, постановено в проведеното на 29.04.2026г. разпоредително заседание по делото, с което състав на първоинстанционния съд приел, че в досъдебното производство по делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, и оставил без уважение искането на защитата делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

В частната жалба и допълнението към нея са наведени оплаквания за допуснати от прокурора при изготвяне на обвинителния акт на отстраними съществени нарушения на процесуални правила, състоящи се в липса на посочени в обвинителния инструмент конкретни факти за дължимото от подсъдимия поведение, което той нарушил или не изпълнил и така реализирал престъплението по чл.219 от НК. Наред с това, Й. бил обвинен за всички предвидени в закона форми на изпълнителното деяние по чл.219 от НК, като според жалбата било невъзможно едновременно да са били реализирани всички тези деяния, не било посочено защо предварителният договор от 06.03.2013г. е бил икономически неизгоден, сочи се размИ.ване в стойностите, за които е сключен същият договор, и посочената от прокурора щета за „ПФК Несебър“ АД, която е в значително по-малък размер.

По отношение обвинението по чл.203 от НК се твърди, че в обвинителния акт липсват факти за времето и начИ., по който подс. Й. престъпно се е разпоредил с присвоените суми, като в разрез със закона и задължителната тълкувателна практика по приложението на чл.201 от НК, в обвинителния акт било инкриминирано самото получаване (теглене) на средствата от 1 банковата сметка на дружеството, което подсъдимият поради длъжността си имал право да извърши, без да е ясно какви конкретни разпоредителни действия впоследствие е извършил с така изтеглените суми. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно определение, прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

Депозирано е становище от прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, съгласно което частната жалба е неоснователна, а оспореното определение – законосъобразно и правилно. Споделени са изводите на окръжния съд за липса на допуснати в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт нарушения на процесуални правила, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия, като са изложени съображения за пълно съответствие на обвинителния инструмент с изискванията на чл.246 от НПК и тълкувателните разрешения, установени в ТР № 2/ 2002 г. по описа на ОСНК, ВКС, по отношение на всички повдигнати спрямо подс. Й. обвинения по чл.203 и чл.219 от НК.

Констатирано е, че обвинителният акт освен задължителните за всяко от престъпленията елементи, съдържа и значително по-детайлна информация, описваща в пълнота и с подробности цялата инкриминирана деятелност на подсъдимия и свързаните с него дружества и физически лица, като по всяко от обвиненията е налична цялата фактическа информация, установена в разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК. Изразено е мнение, че оплакванията на защитника са по-скоро относими към доказателственото установяване и проверка на елементите от състава на престъпленията, предмет на обвинението, което следва да бъде осъществено в предстоящото съдебно следствие, но в никакъв случай не се касае за пороци на обвинителния акт, които да ограничат или накърнят процесуалните права на подсъдимия. Предлага се протестираното определение на Окръжен съд – Бургас да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – упълномощен защитник на подсъдимия, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство по НОХД № 1402/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано на 12.10.2023г. въз основа на обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Бургас, с който спрямо подс. Й. Й. са повдигнати обвинения за престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК, и две самостоятелни престъпления по чл.219 ал.4 предл.2 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК. След проведени множество открити съдебни заседания по общия съдопроизводствен ред, поради оттегляне на съдебен заседател – част от ангажирания съдебен състав, и с оглед изискването по чл.258 ал.1 от НПК за неизменност на съдебния състав, разглеждането на делото е започнало отначало с проведеното на 29.04.2026г. разпоредително заседание, в рамките на което е постановено оспореното сега определение на окръжния съд. Предмет на повторно разглеждане е първоначално внесения 2 от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, по отношение на който с определение № 338 от 25.03.2024 г. на Окръжен съд – Бургас, потвърдено с определение № 80 от 10.04.2024г. по ВЧНД № 77/ 2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е прието, че съответства на изискванията по чл.246 от НПК и при изготвянето му не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да нарушават или ограничават правото на защита на подс.Й..

Стриктният прочит на обвинителния акт обосновава извод, че той съдържа в пълнота всички факти, които според прокурора обосновават повдигнатите спрямо подсъдимия обвинения, оценка на събраните в досъдебното производство доказателства и съображения относно правната квалификация на деянията. Установява се, че фактическото описание и правната квалификация на обвиненията, отразени в обвинителния акт, напълно съвпадат с тези, предявени на Й. с последното постановление за привличането му в качеството на обвиняем от 08.07.2021г., т.е. в хода на досъдебното производство подсъдимият е бил надлежно запознат и е разполагал с възможност да се брани срещу фактически твърдения и правна квалификация, идентични с тези в обвинителния акт.

При очертаните фактически установявания въззивният съд приема, че в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са били допуснати посочените в частната жалба нарушения на закона или отстраними съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1, във връзка с чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК.

Обвинителния инструмент съдържа конкретно посочване на всички обективни и субективни признаци на престъпленията по чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.219 ал.4 предл.2 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, включително време и място на осъществяване, качеството, в което е действал подсъдимият, конкретните фактически действия, чрез които според прокурора са били реализирани изпълнителните деяния на престъпленията, размерът на присвоените парични средства и съответно на причинените на „ПФК Несебър“ АД имуществени щети, съображения относно квалифициращите признаци „особено големи размери“ и „особено тежък случай“, относими към всички предявени обвинения. И настоящият съдебен състав намира за нужно да напомни, че с оглед предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, и разпределената съобразно чл.103 от НПК тежест на доказване всички въпроси, касаещи авторството на престъпленията, конкретното поведение на подсъдимия при тяхното осъществяване, съобразеността на това поведение с цитираните в обвинителния акт правни норми, уставни и договорни разпоредби, наличието на причинна връзка между действията/ бездействията на подсъдимия и настъпилите негативни последици, както и естеството и стойността на тези последици са въпроси по същество на делото, които подлежат на установяване, доказване, проверка и анализ в съдебното следствие и следва да получат отговор в крайния съдебен акт. Неслучайно, въпросите дали е извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия, извършено ли е виновно, както и съставлява ли то престъпление и по кой закон, са отразени изрично в чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са сред първите и основните, на които съдът дължи отговор с присъдата.

Въпросите как са били разходени от подс.Й. средствата, за които е повдигнато 3 обвинение за престъпление по чл.203 от НК, не е сред признаците на този престъпен състав.

С РКС № 10 от 12.10.1995г. по к.д. № 17/ 1995г. §19 от ЗИДНК, с който чл.201 от НК е допълнен с текста „като се разпореди с тях в свой или чужд личен интерес“, е обявен за противоконституционен. Какво е сторил с присвоеното имущество е известно само на дееца, а ако той не дава обяснения по този въпрос, и не са събрани други доказателства в тази насока, за прокурора е обективно невъзможно да отрази такава информация в обвинителния акт.

Внимателния прочит на обвинителния инструмент дава еднозначни отговори на всички конкретни оплаквания, посочени в частната жалба. Ясно е отразено, че при сключен на 06.03.2013г. предварителен договор за покупко-продажба на акции с посочена стойност 2 500 000 лева, реално заплатените по тази сделка суми от страна на „ПФК Несебър“ АД възлизат на 1 625 000 лева, и тъкмо тази по-ниска сума според обвинението представлява настъпилата за „ПФК Несебър“ АД значителна щета. И в двете обвинения по чл.219 ал.4 предл.2 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК са посочени множество конкретни прояви (действия и бездействия) на подсъдимия – подписване на договори в отсъствие на решения на общото събрание на дружеството, над максималните суми, за които той е имал право самостоятелно да сключва сделки, недокладване на председателя на Съвета на директорите на дружеството за сключени сделки над лимита, бездействие да провери съществуването на вземането, неговия източник и точен размер, бездействие да поиска развалянето на сключените договори и да иска връщане на платените по тях суми, бездействие да провери наличните активи на дружеството – продавач на акциите и стойността на тези активи и т.н.

Инкриминираните конкретни действия и бездействия на подсъдимия съгласно обвиненията са осъществени в определени времеви интервали, в описаната в обвинителния акт хронологична последователност, и от тази гледна точка няма как да бъдат споделени критиките за неясни и противоречиви обвинения. Твърденията в жалбата, че евентуални нарушения от страна на подсъдимия на договора му за управление и устава на дружеството не представлявали нарушени служебни задължения, ерго не водели до възникване на наказателна отговорност за дееца, очевидно не касаят редовността на обвинителния акт, а представляват съображения по същество относно съставомерността и доказаността на обвиненията, които не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание.

Въпрос на индивидуален стил и словесно предпочитание е как да бъде формулирано обвинението от гледна точка на включените в него фактически обстоятелства, стига то да ясно, изчерпателно и недвусмислено, за да очертае предмета на доказване и да даде възможност на страните да узнаят всички негови елементи с оглед реализиране на процесуалните им права. В разглеждания случай обвиненията като факти и право отговарят на изискванията на чл.246 ал.2 и 3 от НПК и постановките на ТР № 2/ 2002г. на ОСНК, ВКС.

Нещо повече – извън съставомерните факти прокурорът е изложил множество допълнителни обстоятелства с очевидната цел да представи деятелността на подсъдимия в по-широк контекст и взаимовръзка с действията и на други лица, който фигурират по делото само в качеството на свидетели. Отразените допълнителни факти повишават информационната 4 стойност на процесуалния документ, без да се отразяват на неговото пълно съответствие с изискванията на закона.