Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2661 от 30.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6026/2023
Вид
Решение № 2661
Подписан
30.04.2025
В сила
30.04.2025
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.39, ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2661 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100506026 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от ответника М. П.

С., ЕГН **********, срещу Решение №4122/18.03.2023г. по гр.д. № 15731/2022г. на 27-ми състав, СРС, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на Л. И. А., ЕГН **********, сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от неправомерно увреждане на доброто име, честта и достойнството на ищеца, чрез публикуване на видеоклип в платформата „Ютюб“ на 11.02.2022г. със заглавие 30-ГОДИШЕН СЕ ЛИГАВИ НА МАСАТА (FT @MEGSUNN, @KIKYOV,@IOAN-PETAR”, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

В постъпила въззивна жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е недопустим и неправилен. Поддържа се, че искът е предявен срещу лице, което не е процесуално легитимирано да отговаря. В тази връзка се сочи, че посоченият в исковата молба линк към материал, от който се твърди, че са настъпили процесните вреди, препраща към видео платформата „Ютюб“, 1 следователно отговорност за неговото съдържание следва да носи собственикът на домейна в качеството му на възложител на работа на лицата, задължени да следят за публикувани в платформата обидни материали и коментари. На следващо място, твърди се, че някои от посочените в исковата молба обидни изрази изобщо не присъстват в процесния материал, други са изказани от гости в студиото на лицето с псевдоним „М.“, а трети въобще не са отправени към ищеца. В тази връзка се поддържа, че в обжалваното решение съдът е обсъдил и неупоменати в исковата молба фрази, нарушавайки по този начин принципа на диспозитивното начало и постановявайки един недопустим съдебен акт. Отбелязва се също, че по делото не е установено и обстоятелството ответникът и лицето с псевдоним „М.“ да са един и същи правен субект, поради което неправилно от първия се търси отговорност. Излагат се подробни съображения относно оценъчния характер на описаните в исковата молба фрази, които в контекста на формата, в който са употребени, следва да бъдат възприети не като обидни, а като критика, отправена в рамките на законоустановената свобода на изразяване на мнение. В тази връзка се сочи, че всички изказани думи, доколкото са отправени към ищеца, изразяват не отношение към неговата личност, а към артистичния му образ, известен като „Джейсън Брад Луис“. Обосновава се и липсата на доказателства за претърпените от ищеца вреди, като се оспорва и определения от съда размер на дължимо обезщетение. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца Л. И. А., с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подадена е искова молба от Л. И. А., в която се твърди, че на 11.02.2022г. в канала си на платформата „Ютюб“ ответникът М. П. С., известен под псевдонима „М.“, публикувал видеоклип със заглавие „30-ГОДИШЕН СЕ ЛИГАВИ НА МАСАТА (FT @MEGSUNN, @KIKYOV,@IOAN-PETAR”, в който се съдържали обидни думи и изрази спрямо ищеца, дискредитирайки и злепоставяйки го по този начин пред обществото. Посочва се, че във видеото 2 по отношение на ищеца били използвани следните думи и изрази, целящи да опетнят неговото име, чест и достойнство, да му вменят обществено укоримо поведение, а именно: „Провокаторът, който ще Ви убеди, че е нормалентова е Д.Б.Л....това беше прекалено ****“ (2:18 мин); „Ама вижте ги пък досега какви българи...Ж.Б., Д.Б.Л.“ (2:57-3:01 мин); „Д. не ви ли прилича на обръснат елен в лицето“ (4:31-4:37 мин.); „Вижте го как се е облякъл - като човек, който не слуша поп фолк...този човек защо е облечен така, аз като бях на 3 години баба така ме обличаше...той просто е искал да бъде екстравагантен и е наблъскал какво ли не...наблъскал го е къде ли не“ (5:24 мин.); „Човекът няма къде да живее... малко уважение“ (15:29 мин.); „Малко неетично да го сложите точно него до гиричките“ (21:47 мин.); „Ей тоя ако трябва да го спечелите, трябва да му сготвите ****..или да му ги поднесем сурови без пици (22.55- 22:57 мин.); „не бъди простак“ (28:49 мин.); „Тези двамата- В. и Д. Б.Л. се борят да бъдат звездата на вечерта - всеки иска да е най-писклив и всички само него да гледат“(29 :01-29:11 мин.); Селяния е тва ся ..всяка вечер нещо не яде и от нещо му става лошо (30 :04 мин.); „Видя ли го как леко се усмихна...да бе то се вижда, че се прави“ (30:27 мин.); „не може така да говориш на масата...трябва да си някъв **** селянина“ (31:30-31:31 мин.); „Ама кво е това име Д.Б.Л.!?“ (35:27 мин.); „Кой мислите, че е по-проклет – Д.Т. или Д.“ (35:50 мин.); „Семейство Адамс се е събрало тука“ (36:40-36:06 мин.); „Какви са тези животински звуци отвсякъде“ (36:27 мин.) „Тоя е отишъл там за сеир“ (36:50 мин.); „Рибата си вика „ооо, какъв ***“ (37:23 мин.); „Най-много мразя **** и свинско“ (37:38-37:43 мин.); „много е проклета..и Д. го разбираме, че е гаден..“. (39:5539:59 мин.); „Тези звуци не се ли издават от други органи...а не от устата“ (40:20 мин.); „Това са извратени хора..Д. и В.“ (42:08-42:11 мин.). Поддържа се, че посочените обидни изявления достигнали до широк кръг лица, включително до колеги и приятели на ищеца. Сочи се, че след като изгледал видеото ищецът изпитал интензивен емоционален стрес, страдал от главоболие и гадене, чувствал се тревожен, нервен и напрегнат, започнал да избягва участия в телевизионни предавания, опасявайки се, че отново ще попадне в подобни подигравателни видеа.

С подадения от М. П. С. отговор на исковата молба се оспорва процесуалната легитимация на ответника да отговаря по предявения иск.

Твърди се, че собственикът на домейна, на който е качен видеоклипът, е приел 3 правила, които не позволяват качването на материали с обидно съдържание.

Оспорва се посочените от ищеца изрази да изхождат от него, да са насочени срещу личността на ищеца, както и да имат обиден характер. Излагат се аргументи и срещу твърденията на ищеца за увреденото му психическо и емоционално състояние.

По делото е представен Констативен протокол с рег. №2462/23.03.2022г., т. №2, акт №2 по описа на нотариус с рег. №269 в НК, в който е удостоверено, че на следния интернет адрес https://www.youtube.com/watch? v=7VCanWSez80&t=1427s е достъпен видеоматериал със заглавие „30ГОДИШЕН СЕ

ЛИГАВИ

НА

МАСАТА

(FT

@MEGSUNN,

@KIKYOV,@IOAN-PETAR”), авторът на който е лице с име „М.“.

Приложена е и цифрова преносима памет /„флаш памет“/, съдържаща посочения по-горе видеоматериал.

Прието е заключение на Съдебна видео-техническа експертиза, от което се установява, че намиращият се на цифровата преносима памет файл е приложен в цялост, като не се наблюдават следи от манипулиране. Снето е на хартиен носител и вербалното съдържание на изследвания видеоматериал в посочените в исковата молба времеви отрязъци. Установява се, че същото представлява запис от епизод от предаването „Черешката на тортата“, в което участва и ищецът, като ответникът съпровожда записа с коментари и свои собствени реакции, както и такива на свои гости- „М.“, „М.“ и „Й.“.

Представени са и Правила относно насаждането на омраза, приети от платформата „Ютюб“, които касаят премахване на съдържание или деактивиране на възможността за приходи и други наказания, при публикувано съдържание, което насърчава насилие или омраза срещу лица или групи лица по посочени признаци.

Приложен е и Констативен протокол от 27.05.2022г., от съдържанието на който се установява, че на следните интернет адреси: https://www.facebook.com/jeasonbradlewis и https://www.instagram.com/jeasonbradlewis са налични публикации, приложени към протокола.

В рамките на първоинстанционното производство са разпитани и двама свидетели.

4

В показанията си пред съда свидетелят Н.Й. заявява, че познава ищеца от 2011г., от участието му в риалити предаването „Екс фактор“, на което той бил главен редактор. Твърди, че когато ищецът му споделил за процесния видеоматериал бил много разстроен и притеснен от коментарите и тяхното отражение върху професионалното му развитие, тъй като същият работел с известни личности от шоубизнеса и участвал в корпоративни събития, за които обществения имидж бил от съществено значение. Поддържа, че и към момента не бил превъзмогнал афекта си и всеки път, когато са говорили за това виждал, че той се разстройвал.

От своя страна, свидетелят Н. И., приятел на ищеца от повече от 10 години, заявява, че заедно гледали процесния клип. Твърди, че ищецът бил много разстроен от неговото съдържание, от коментарите относно външния му вид и професионалния му живот. Сочи, че имало период, в който той не се виждал с приятелите си, защото се притеснявал какво ще кажат, бил разтревожен и за реакциите на семейството си. Твърди, че образът на Д.Б.Л. е създаден от ищеца, за да прави впечатление на човек, на който не му пука, но това е роля. Посочва, че ищецът е разпознаваем сред хората. Заявява, че същият е чувствителен и показва емоциите си.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав не възприема доводите на въззивника относно неговата недопустимост поради нарушаване на принципа на диспозитивното начало и липса на процесуална легитимация на лицето, към което е насочена претенцията.

5

В тази връзка следва да бъде отбелязана разликата между материалноправна и процесуалноправна легитимация на ответника да отговаря по предявения срещу него иск. Докато първата е свързана с титулярството в гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение, втората изхожда от твърденията на ищеца по този спорен въпрос. Следователно процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение и когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В случая изложените в исковата молба обстоятелства сочат за търсене на отговорност от разпространилото процесния клип лице, като се поддържа, че това е именно ответникът по делото- М. С., поради което същият се явява процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск.

Следва да бъде посочено още, че съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който предпоставя основателността, но не и допустимостта на иска. Независимо от това, за пълнота на изложението и предвид съдържащите се в жалбата оплаквания за недопустимост на решението съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно установената съдебна практика отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД не изключва тази на прекия причинител на вредите по чл.45 от ЗЗД, поради което оплакването на жалбоподателя, че искът следва да бъде насочен към първия от тях- собственикът на домейна, на който е качен видеоклипът, са несъстоятелни.