Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 30.01.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 1222/2022
Вид
Решение № 39
Подписан
30.01.2023
Състав
Илина Венциславова Джукова

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.98а, ал.4 · Закон за енергетиката
  • чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Горна Оряховица, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20224120101222 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът А. И. А. е потребител на електрическа енергия в обект в гр. ***, ул. ***, вход ***, апартамент ***, за който е разкрита партида с абонатен номер *** и клиентски номер 1500210495. Сочи се, че правата и задълженията на страните по продажбата на електрическа енергия са регламентирани в публично известни общи условия. По силата на тези общи условия потребителят е задължен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия при срокове и условия, определени в Общите условия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението си, а при наплащане в срока на издадената фактура, дължи обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата от общо 804,95 лв., съставляваща стойността на потребената в периодите 27.02.2019 г. – 27.03.2019 г. и 21.08.2021 г.– 20.12.2021 г. електрическа енергия по издадените фактури на 15.04.2019 г. и в периода 30.09.2021 г.– 31.12.2021 г.

37,45 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на всяка фактура до 08.04.2022 г. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи посочените суми, за които е издадена заповед № 339/27.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 707/2022 г. по 1 описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Ответникът А. И. А. признава, че е титуляр на посочената партида и собственик на обекта, за който тя е разкрита. Сочи, че количеството електрическа енергия – предмет на претенцията, е потребено през процесните периоди. Сочи, че живее в чужбина и няма възможност да заплаща регулярно задълженията си, поради което те се натрупват. Счита иска за основателен, защото дължи процесните суми.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: съществуване на облигационна връзка между страните по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл.98а ЗЕ, реалното доставяне в обекта на адрес гр. ***, ул. ***, вход ***, апартамент *** (абонатен номер *** и клиентски номер 1500210495) на електрическа енергия на обща стойност 804,95 лв. в периодите 27.02.2019 г. – 27.03.2019 г. и 21.08.2021 г. – 20.12.2021 г.

За да съществува твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството „потребител на енергийни услуги", в частност „битов клиент". Съгласно §1, т.41б и т.2а ДР на ЗЕ такова лице е краен клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Отношенията между потребителя и дружеството – краен снабдител се уреждат съгласно публично известни общи условия, за действието на които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо приемане от страна на потребителя. По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к ***, брой от 30.11.2007 г. и в-к ***, брой от 30.11.2007 г., действали към исковия период и понастоящем (след като с Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение № ОУ06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД). Съгласно чл.4, ал.1 от приложимите Общи условия „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ (съответно на понятието в §1, т.42 ДР на ЗЕ в редакцията към датата на одобрение на общите условия) е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про 2

Продажби“ АД. Именно това са предпоставките, при осъществяването на които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.

Между страните не се спори, а и от справката от Служба по вписванията се установява, че на 27.06.2014 г. ответникът е придобил собствеността върху апартамент № ***,, находящ се в гр. ***, ул. ***, № ***, вход ***. Така от посочената дата до момента, в това число и през процесните два периода, ответникът, като собственик на имота, е бил потребител на електрическа енергия за битови нужди в същия обект, за който е разкрита партида с клиентски номер 1500210495 и абонатен номер ***, и е дължал цената на потребената в него електрическа енергия.

Не се спори още, че през периодите 27.02.2019 г. – 27.03.2019 г., съответно 21.08.2021 г. – 20.12.2021 г. в обекта била потребена електрическа енергия на обща стойност 804,95 лв., за което били издадени фактури №№ 0315499596/29.10.2021 г., ***/29.11.2022 г., ***/31.12.2021 г., ***/15.04.2019 г. и ***/30.09.2021 г., които не били заплатени на падежа (съответно 02.05.2019 г., 20.10.2021 г., 22.11.2021 г., 20.12.2021 г. и 20.01.2022 г.). По делото липсват данни, разколебаващи истинността на съдебното признание на ответника, или такива, от които може да се направи извод за неговата симулативност, за което съдът следи служебно. С оглед посоченото съдът следва да зачете признанието и да приеме за установен факта, че начисленото количество електрическа енергия е потребеното през исковите периоди (в посочения смисъл и Решение № 113/20.01.2016 г. по гр.д.

№ 955/2014 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 84 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3361 / 2017 г. на III Г.О. на ВКС). Непогасяването на задълженията на падежа съгласно чл.38 от Общите предпоставя дължимост и на обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка от фактурите до 08.04.2022 г., съобразно претенцията. Размерът на законната лихва следва да се определи съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД и издаденото въз основа на посочената норма Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, т.е. въз основа на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, на годишна база. Съдът, въз основа на посочените нормативни правила и на основание чл.162 ГПК, определи размера на вземането за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение за претендирания срок на 37,45 лв. С оглед изложеното, ищецът дължи на ответника заплащане на процесните суми на заявените в заповедното и исковото производство основания, поради което исковете се явяват основателни и следва да се уважат.

По присъждане на направените разноски:

С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски. От негова страна е направено искане за присъждане на разноски и са представени доказателства такива да са сторени в заповедното производство в общ размер 75 лв. (25 лв. за 3 държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение) и в исковото производство – 25 лв. за държавна такса. Ищецът е юридическо лице, представлявано от юрисконсулт, при което съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на искова молба и писмено становище без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А. И.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. *** и настоящ адрес: гр.

***, ул. ***, вход ***, апартамент *** д ъ л ж и на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс“ - Г, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я. М. Д. и Р. Й. И. заедно, сумата от 804,95 лв. /осемстотин и четири лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена цена на потребена в периодите от 27.02.2019 г. до 27.03.2019 г. и от 21.08.2021 г. до 20.12.2021 г. електрическа енергия в обект с абонатен номер *** и клиентски номер 1500210495 на адрес гр. ***, ул. ***, вход ***, апартамент ***, за което са издадени фактури

№№

0315499596/29.10.2021 г.,

***/29.11.2022 г., ***/31.12.2021 г., ***/15.04.2019 г. и ***/30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.04.2022 г. до окончателното й плащане и сумата от 37,45 лв. /тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането на задължението в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до 08.04.2022 г., за които е издадена заповед № 339/27.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 707/2022 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.

ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. *** и настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, вход ***, апартамент *** да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс“ - Г, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С., Я. М. Д. и Р. Й. И. сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на 4 държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 5