Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 678 от 30.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1113/2024
Вид
Решение № 678
Подписан
30.01.2026
В сила
30.01.2026
Състав
Албена Александрова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1, изр.първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100501113 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 15625/28.09.2023 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 13975/2023 г. е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Р.С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 3 107,54 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. ****1, аб.№ 205571 ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 549,83 лв.-обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.03.2020 г. до 27.07.2022 г., 16,34 лв.-цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 43153/2022 г. по описа 1 на СРС, 157 с-в, като е отхвърлил предявените искове за горницата над 3 107,54 лв. до пълния предявен размер от 3 132,36 лв. главница за топлинна енергия за периода 11.05.2019 г.-30.04.2021 г., за горницата над 549,83 лв. до пълния предявен размер от 551,68 лв.-обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 27.07.2022 г. и за сумата от 4,23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 43153/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, като неоснователни; признал е за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.

З. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 621,51 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. ****1, аб.№ 205571 ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 109,97 лв.-обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.03.2020 г. до 27.07.2022 г., 3,27 лв.-цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 09.08.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 43153/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, като е отхвърлил предявените искове за горницата над 621,51 лв. до пълния предявен размер от 626,47 лв. главница за топлинна енергия за периода 11.05.2019 г.30.04.2021 г., за горницата над 109,97 лв. до пълния предявен размер от 110,34 лв.-обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 27.07.2022 г. и за сумата от 3,27 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 43153/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, като неоснователни.Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Л. З. С. в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че в посочената 2 част решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Въззивницата твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че има качеството на потребител на топлинна енергия и че е налице облигационно правоотношение между нея и ищеца, без да съобрази, че видно от нотариален акт № 188 по н.д.№ 14/2004 г. през процесния период собственик на процесния имот е била В. З., която е живяла в имота и е била абонат на ищцовото дружество, а въззивницата не е била допусната в имота.Излага доводи, че не е налице договорно правоотношение между сградата-ЕС, в която се намира имота и третото лицепомагач.Твърди, че по делото е представена само първа страница от протокола на ОС на ЕС, проведено на 27.08.2002 г., в която липсват подписите на председателя на ЕС и лицето, съставило протокола.Оспорва и размера на претендираната топлинна енергия.Неправилен е и изводът на съда, че ответницата дължи мораторна лихва за забава, като твърди, че не е представена покана за заплащане на задълженията за главница.Не е установено дали общият топломер на АС е преминал последваща проверка доколкото не е представен отчетният картон, както и протоколите за извършване на периодични проверки.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че в обжалваната от ответницата част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 09.08.2022 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.Р.С. и Л. З. С. в условията на разделна отговорност при квоти-5/6 за В.Р.С. и 1/6 за Л. З. Станчева-Андреев за сумата от 3 758,83 лв.главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 662,02 3 лв. за периода 15.09.2019 г.-27.07.2022 г., както и за сума за дялово разпределение в размер на 19,61 лв. за периода от м.07.2019 г. до м.06.2021 г. със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,08 лв.-лихва за периода от 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 43153/2022 г. СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и със съобщение, получено на 17.02.2023 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск срещу длъжника относно вземането си.Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.****1 за процесния период.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.В чл.33 от ОУ от 2016 г. са определени редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми.Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.Ищецът твърди, че за процесния период същите са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са заплатили задължението си.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Нелбо” ЕАД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат в условията на разделна отговорност при квоти-5/6 за В.Р.С. и 1/6 за Л. З. С. за сумата от 3 758,83 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 662,02 лв. за периода 15.09.2019 г.27.07.2022 г., както и за сума за дялово разпределение в размер на 19,61 лв. за периода от м.07.2019 г. до м.06.2021 г. със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,08 лв.-лихва за периода от 4

31.08.2019 г. до 27.07.2022 г., както следва: 1. В.Р.С.-сумата от 3 132,36 лв.главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 551,68 лв. за периода 15.09.2019 г.-27.07.2022 г., както и за сума за дялово разпределение в размер на 16,34 лв. за периода от м.07.2019 г. до м.06.2021 г. със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,23 лв.-лихва за периода от 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г. и 2.Л. З. С.- сумата от 626,47 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 110,34 лв. за периода 15.09.2019 г.-27.07.2022 г., както и за сума за дялово разпределение в размер на 3,27 лв. за периода от м.07.2019 г. до м.06.2021 г. със законната лихва от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,85 лв.-лихва за периода от 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г.

С отговора на исковата молба ответницата Л. З. С. е оспорила исковете с твърдения, че не е ползвала процесния имот през исковия период, че не е била в договорни отношения с фирмата за топлинно счетоводство „Нелбо инженеринг“ ООД и че не са представени доказателства да е поканена от ищеца да заплати дължимите суми.Оспорила е претенциите и по размер.

Със заявление вх.№ 165817/09.08.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.Р.С. и Л. З. С. за процесните суми при условията на разделна отговорност.На 18.08.2022 г. СРС, 157 с-в, по ч.гр.д.№ 43153/2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 17.02.2023 г.Исковата молба е подадена на 17.03.2023 г.

/в срока по чл.415 ГПК/.

На 27.08.2002 г. ОС на ЕС на етажните собственици от гр.София, жк ****, е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД.

На 22.10.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, жк ****, и ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД за услугата дялово разпределение на топлинната енергия.

5

Представен е и договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Нелбо“ АД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 102/20.06.1988 г. А.В.С. е призната за собственик на апартамент № ****, в ж.к.

„Зона Б-5-2а“.

С нотариален акт № 86 от 24.07.1994 г. по н.д.№ 13437/94 г. е оформен договор, по силата на който А.В.С. е прехвърлила на дъщеря си В.З.С.-Б. собствените си 4/6 идеални части от процесния апартамент.

От представените удостоверения за наследници № 1251/23.02.2004 г. и № РВЕ21-УФ01-86/04.02.2021 г. на СО-р-н „Възраждане“ А.В.С. е починала на 15.11.2003 г. и е оставила за наследници по закон Л. З. С.-дъщеря и В.З.С.Б.-дъщеря, починала на 16.06.2020 г. и оставила за наследник В.Р.С.-дъщеря.