Решение № 126 от 29.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Шумен, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Галина Св. Г. като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500178 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано след постановена с решение № 50001/10.03.2025 г. по т.д. № 2026/2022 г. по описа на ВКС отмяна на решение № 64/18.03.2022 г., изменено в частта за разноските с определение № 375/12.05.2022 г. по в.гр.д.

№ 543/2021 г. по описа на ШОС. Настоящият състав следва да се произнесе по въззивна жалба рег. № 263767/01.12.2021 г. при НПРС, депозирана от М. Г. И. и И. Д. И., действащи чрез пълномощника – адв. Б. Л. от САК против решение № 260134/08.10.2021 г. по гр.д. № 271/2021 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта му, с която предявените срещу тях установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София суми, представляващи главница, договорна лихва и законна лихва, са уважени. Жалбоподателите считат, че постановеното решение се явява неправилно. Позовават се на недействителност на сключения договор за потребителски кредит поради липса на ясно определена методика за промяна на лихвения процент и за формиране на ГПР. Намират, че не следва да връщат и чистата стойност на кредита, тъй като това не било поискано в исковата молба. Поддържат и възражението си за изтекла погасителна давност върху падежиралите вноски по кредита.

Излагат подробни съображения. Молят въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и постанови друго, с което да отхвърли предявените 1 искове, като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София действаща чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Д. е депозирала отговор на въззивната жалба, с която я оспорва като неоснователна, като моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваните му части, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 271/2021 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу М. Г. И. и И. Д. И. с искане да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество солидарно срещу ответниците, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1218/2020 г. по описа на НПРС: в размер на 3 994,00 евро – главница; в размер на 4 128,97 евро – договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г.; в размер на 2 362,17 евро – наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г.; в размер на 50,26 евро – договорна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; в размер на 377,84 евро – наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; в размер на 23,30 евро – законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г.; в размер на 30,68 евро – разноски по връчването, ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 430,10 лв. Твърденията в исковата молба са, че на 16.12.2011 г. банката сключила с ответниците М. и И. И.и договор за банков кредит № 076LD-R-001083/16.12.2011 г. По силата на същия, банката предоставила на същите сума в размер на 4050,00 евро, който бил използван. Кредитът бил в просрочие, считано от 26.01.2012 г., поради което ищецът изпратил до ответниците покани за доброволно изпълнение и обявила кредита за предсрочно изискуем на 03.11.2020 г. Поради неизпълнение на задълженията на заемополучателите, банката депозирала пред РС – Нови пазар заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1218/2020 г. по описа на съда.

Длъжниците депозирали възражения в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК.

В срока за отговор, ответниците подали отговор на исковата молба, с който оспорили предявените искове като неоснователни. Направили възражение за изтекла погасителна давност.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД, чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като с решението си ги е уважил частично, както следва: за сума в размер на 3 994 евро – главница; 4 128,97 евро – договорна лихва от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г, 2 362,17 евро – наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г./, 50,26 евро – договорна 2 лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 377,84 евро – наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г.; 23,30 евро – законна лихва от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2020 г. до изплащане на вземането.

Отхвърлил е претенциите за договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020г. за разликата над 50,26 евро до претендирания размер 78,25 евро, както и за сумата от 30,68 евро – разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, като неоснователни и недоказани.

Въз основа на постъпила въззивна жалба, депозирана от М. Г. И. и И. Д. И. било образувано в.гр.д. № 543/2021 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. С решение № 64/18.03.2022 г., постановено по делото, първоинстанционното решение било отменено в следните части, с които било признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите: договорна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 2.11.2020 г. за разликата над 3887,65 евро до присъдените 4128,97 евро, възлизаща на 241,32 евро; в размер на 50,26 евро – договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., в размер на 2 362,17евро – наказателна лихва от 26.01.2012 г. до 12.03.2020 г.; в размер на 377,84 евро – наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.11.2020 г. и в частта за разноските, като исковете за тези суми били отхвърлени.

След допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на депозирана касационна жалба от М. И. и И. И., с решение № 50001/10.03.2025 г. по т.д. № 2026/2022 г. по описа на ВКС, съдебният акт на ШОС в потвърдителните му части било отменено и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор за банков к р е д и т № 076LD-R-001083/16.12.2011 г. е, че „Първа инвестиционна банка“ АД предоставило на кредитополучателите М. Г. И. и И. Д. И. сума в размер на 4050,00 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 076LD-R-000591 от 17.03.2010 г. Уговорено е, че срока за усвояване на кредита е до 23.12.2011 г., а крайния срок за погасяване на задълженията – 26.11.2021 г. Страните са уговорили лихви, такси и комисионни по кредита, ГПР е посочен 18,90%, ГЛП – 16.5%. Общо дължимата сума е договорена в размер на 8380,73 лв., платима на 120 месечни вноски, съгласно приложения погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 4 от договора, за ползвания кредит кредитополучателите плащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8,51 пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за евро възлиза на 7,99 %. По заповедното производство са приложени Общи условия на банката за кредити на физически лица. Според приетото в чл. 4.4 от същите, при промяна на дължимия референтен лихвен процент, договореният лихвен процент се променя, съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този случай банката има право едностранно да променя 3 размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява кредитополучателя. По делото са представени уведомителни писма-покани изх.

№№ 280-155 и 280-157/30.08.2019 г., в които банката поканила длъжниците в петдневен срок да погасят пълния размер на просрочените си задължения по договора за кредит /които били индивидуализирани/, а в случай, че не сторят това – обявила целия кредит за предсрочно изискуем. Поканите са връчени чрез ЧСИ Я. Б. на М. И. и на И. И. на 26.09.2019 г.

Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, уговорената сума по договора е преведена по сметка на ответниците на 19.12.2011 г. За погасяване на поетите по договора задължения, кредитополучателите са извършили пет плащания, съответно – на 26.12.2011 г. в размер на 25,52 евро – главница и 12,99 евро – договорна лихва, на 16.01.2012 г. в размер на 30,48 евро – главница, на 26.01.2012 г. в размер на 0,19 евро – договорна лихва, на 16.03.2012 г. в размер на 4,62 евро – договорна лихва и на 27.04.2012 г. в размер на 4,16 евро – договорна лихва. Сочи се, че кредитът е в просрочие, считано от 26.01.2012 г., като размерът на просрочената главница към 24.11.2020 г. възлиза на 3 994,00 евро, на непогасената договорна лихва за периода от 26.01.2012 г. до 02.11.2020 г. вкл., дължима на основание 4 от договора за кредит е 4 135,65 евро, на наказателната лихва за периода от 26.01.2012 г.до 12.03.2020 г.включително дължима на основание т. 10 от договора за кредит се равнява на 2 536,23 евро; на непогасената договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, дължима на основание т. 4 от договора за кредит е определена на 50,26 евро; на наказателната лихва, начислена за периода 04.05.2020 г. до 02.11.2020 г. вкл., дължима на основание т. 10 от договора за кредит, според ССЕ е в размер на 189,19 евро и на законната лихва, начислена да периода от 03.11.2020 г. до 23.11.2020 г.включително, възлиза на 23,30 евро.

От приложените копия на материалите по ч.гр.д. № 1218/2020 г. по описа на НПРС се установява, че „Първа инвестиционна банка” АД подало по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 24.11.2020 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 260157/30.11.2020 г. и изпълнителен лист срещу ответниците за суми, включващи сумите предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 24.11.2020 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 580,10 лв., направени в заповедното производство.

Съобразно указанията на ВКС, в хода на въззивното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, в която са описани всички падежирали вноски за главница и за лихви до 26.09.2019 г.

След предоставената им възможност, М. и И. И.и заявяват, че не желаят запазването на обсъждания договор ако се приеме, че същият е сключен без лихви и разноски.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

4

След постановените решения по гр.д. № 271/2021 г. по описа на НПРС и по в.гр.д. № 543/2021 г. по описа на ШОС и съответните им, влезли в сила части, предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу М. И. и И. И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

430, ал. 1 от ТЗ за сума в размер на 3994,00 евро; чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сума в размер на 3887,65 евро и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 23,30 евро.

Установи се по делото, че на 16.12.2011 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и М. Г. И., и И. Д. И. бил сключен договор за кредит. Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции. Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответниците са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че на И.и била предоставена сума в размер на 4050,00 евро. Спрямо обсъждания договор са приложими и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Настоящият състав намира, че при сключване на процесния договор не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към закона начин. Единствено е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителите, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като по този начин не са изпълнени изискванията на посочената разпоредба на ЗПК. Съгласно нормата на чл. 33а от ЗПК, кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, която, според алинея 2 следва да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). В алинея 3 на цитирания текст е предвидено, че методиката по ал. 1 се описва в договора за потребителски кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му. В случая не е налице формула, описана по ясен и разбираем начин за потребител – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност и няма компетентност в областта на кредитирането. Освен това, видно от представените по заповедното производство Общи условия на банката за кредити на физически лица е, че в чл. 4.4 от същите е предвидено, че при промяна на дължимия референтен лихвен процент, договореният лихвен процент се 5 променя, съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този случай банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява кредитополучателя. Тоест, установява се, че при промяна на приемания от самия кредитор базов лихвен процент, то фактически е предвидена възможност за същия да извършва едностранна промяна на размера на годишния лихвен процент, уговорен в договора, и съответно – на размера на анюитетната вноска, определена с подписания между страните погасителен план; в самия договор липсват разписани критерии, по които банката едностранно ще определя новия размер лихвен процент, приложим към договора. Тази уговорка, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание, и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗД; ако потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката-кредитор, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В съдебната практика е прието, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване на лихвен процент, при недостатъчно ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза не е приложимо изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП /в този смисъл решение № 60160/08.06.2021 г. по т. д. № 2751/2019 г. на ВКС, 1-во т. о. и др./.