Решение № 98 от 22.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500016 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 467/07.08.2024 год., постановено по гр. д. № 566/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да заплати на Б. М. Й. от гр. Горна Оряховица сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да заплати на Б. М. Й. от гр. Горна Оряховица сумата от 6 006.64 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С решението е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да заплати на адв. С.

И. от АК – Велико Търново сумата от 2 600 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат. Осъдено е ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София да заплати по сметка на Окръжен съд - Велико Търново сумата от 2 240.27 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата от 200 лв., направени по делото разноски от бюджета на съда, 1 както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. К. и Р. М., чрез юриск. А. С. против Решение № 467/07.08.2024 год., постановено по гр. д. № 566/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част за сумата над 20 000 лв. и за имуществените вреди в цялост, е незаконосъобразно и неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед действително претърпените болки и страдания, принципа на справедливостта и трайната съдебна практика. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита се, че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде редуцирано със съответния процент принос.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер от 20 000 лв. – неимуществени вреди и за имуществените вреди редуцирано със съответния размер принос, ведно със законните последици. Алтернативно се претендира намаляване на размера на присъдените обезщетения най-малко с 50 %. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Б. М.

Й., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, Област Велико Търново, ***********.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 80 000 лв.

Счел е, че са налице предпоставките и за присъждане на сумата от 6 006.64 лв. – имуществени вреди. Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 25%, с който размер е редуцирал само присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лв. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 08.02.2021 г. по правилото на чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, 2 че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове (за имуществени и неимуществени вреди) с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че ищцата Б. М.

Й. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение и правилно ли е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че 3 чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – С. М. Н. е причинил на Б. М. Й. телесни увреждания (закрито счупване на горно и долно рамо на срамната кост в ляво с разместване на костните фрагменти (диасхиза – раздалечаване) на двете срамни кости от тяхното съчленяване; закрито счупване на опашната кост; закрито счупване на първи поясен прешлен (стабилен тип на счупване) и мозъчно сътресение – лека степен - проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място; множество охлузни рани на лявата раменна става на лявата лопатка и двете бедра и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от С. М. Н., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.

Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Освен това в случая е налице влязла в сила присъда, която по отношение на всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК. От същата се установява, че С. М. Н. е признат за виновен в това, че на 06.07.2020 г. на общински път VRT3015, кръстовище с републикански път III-5302, на територията на община Велико Търново, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ 318, с рег. № ВТ 4667 КА, в посока с. Велчево към републикански път III-5302, нарушил правилата за движение по пътищата и като водач на МПС не контролирал непрекъснато пътното превозно средства, което управлявал - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което предизвиква ПТП, като допуснал занасяне на автомобила, напуснал косо платното за движение в северна посока, преминал през ръба, навлязъл в затревен остров, разделящ двата пътя (общинския път и републиканския път), ударил се в дънер, след което се завъртял по часовН.ата стрелка около вертикалната си ос, ударил и изкъртил пилон на намиращия се на острова пътен знак Б2 и указателна стрелка, преминал странично през западния връх на острова, загубил напречна устойчивост, преобърнал се и се установил на тревна площ северно от платното за движение на път III-5302, с предната част на изток, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, едно измежду което е и ищцата Б. М. Й., а именно: средна телесна повредя изразяваща се в закрито счупване на горно и долно рамо на срамната кост вляво с диасхиза (раздалечаване) на симфизата на двете срамни кости, довело до трайно затрудняване на движението на снагата и съгласуваните и действия с крайниците за срок на клинично възстановяване от около 8-10 месеца, и средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на първи поясен прешлен (Л1), довело до трайно затрудняване движението на снагата и съгласувана функции с крайниците, със срок на клинично възстановяване от около 6-8 месеца.

4

Следователно, така изяснените факти, включени в изпълнителното деяние на престъплението, за което с влязла в сила присъда делинквентът е бил признат за виновен, не могат да се опровергават в настоящото съдебно производство.

Ответникът поддържа и възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) релевирано в първоинстанционното производство.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебна медицинска експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на пострадалата ищца Б.

Й., са били установени следните травматични увреждания: закрито счупване на горно и долно рамо на срамната кост в ляво с разместване на костните фрагменти (диасхиза – раздалечаване) на двете срамни кости от тяхното съчленяване; закрито счупване на опашната кост; закрито счупване на първи поясен прешлен (стабилен тип на счупване); мозъчно сътресение – лека степен - проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място; множество охлузни рани на лявата раменна става на лявата лопатка и двете бедра.