Решение № 203 от 05.09.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ботевград, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200097 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Н. Й. И. ЕГН: **********, чрез адв. С. К. С. от АК Разград, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №BG15042022/4000/Р8422/14.10.2022г., издадено от Директор на Национално тол управлнение към АПИ, с което за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП вр. чл.139 ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер н а 1 8 0 0 , 0 0 лв., като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, прави искане за присъждане на разноски .

В съдебно заседание, жалбоподателят , редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззивната страна – Директор на Национално тол управлнение към АПИ не се явява и не се представлява.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: квитанция за платени пътни такси; пощенски плик; квитанция за платени пътни такси; Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022г. на Председателя на УС на АПИ; Заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020г. на Директора на 1

Агенция „Митници“; Заповед № РД-11-167/08.02.2021г. на Председателя на УС на АПИ; Заповед № РД-11-760/19.08.2022г. на Председателя на УС на АПИ; справка за нарушения; снимков материал – 2бр.; АУАН № BG15042022/4000/Р8-422/15.04.2022 г.;

НП

№ BG15042022/4000/Р8422/14.10.2022 г.; писмо от АПИ; известие за доставяне; справка за нарушения; карта; списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разС.ие – тол такса – 2л.; решение за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разС.ие – тол такса, на основание чл.10, ал.3 от Закона за пътищата и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. З. Ч. и Ц. С. И. се установява следната фактическа обстановка:

На 15.04.2022 г. в 09: 42 часа при излизане от Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт РПусе – Дунав мост пристигнало пътно превозно средство с per. № * - влекач, марка и модел * с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Н. Й. И..

При извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на 13.04.2022 г. в 20: 35 часа горепосоченото пътно превозно средство, попадащо в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, е било засечено, по път А - 2, км 51+778, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

За това административно нарушение бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система но чл. 167а, ал. 3 от ЗДв , който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение но участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10051/ - част от системата.

Предвид така констатираните обстоятелства на 15.04.2022 г. , бил сътавен срещу Н. Й. И. акт за установяване на административно нарушение АУАН № BG15042022/4000/Р8-422/15.04.2022 Актосъставителят вписал, че с горното деяние е нарушен чл.139 ал. 7 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДв П.

Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от същия с възражения. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в 2 административнонаказателната преписка Директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София издал НП №BG15042022/4000/Р8-422/14.10.2022г, с което на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства - от показанията на разпитаните в съдебно заседание на свидетел и, както и от присъединените в съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая няма спор, че жалбоподателят е бил установен от контролните органи да управлява процесното ППС на 15.04.2022 г. Безспорно е и че превозното средство е собственост на юридическо лице "*"ЕООД.

Същевременно, липсват каквито и да е доказателства представени от АНО, че именно Н. Й. И. е управлявал процесното ППС на датата, за която е санкциониран (13.04.2022г.), за да може да се приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а ЗДвП . На 13.04.2022г. процесния товарен автомобил не е бил спиран за проверка и контролните органи не са се уверили, кой е бил водачът. АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал категорични доказателства, от които да може безпротиворечиво да се установи, че именно И. е управлявал ППС-то и на 13.04.2022г. В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е ангажирал доказателства, които в нужната степен да доказват, че на 13.04.2022г. именно жалбоподателят е извършил нарушение п о чл. 139, ал. 7 ЗДвП . Разпитания по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и логични, заявяват, че те не са свидители – очевди на твърдянато нарушение, вменено на И., а интегрираната система на АПИ сама е генерирала данните за нарушението.

Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на нарушителя (както е в случая) се счита, че пътното превозното средство е 3 управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер, като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице (доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 33в), то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и да съставят АУАН (издадат ЕФ) на собственика-юридическо лице. Едва след това и само ако търговецът възрази – АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС. В случая нищо от това не е сторено, поради което и с оглед изричното оспорване от страна на жалбоподателя на авторството на деянието, съдът счита, че този факт е останал недоказан, а от там незаконосъобразно е била ангажирана и отговорността на Н. Й. И..

Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправлино.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството. Въззиваемата страна н е е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съдът следва да отбележи, 4 че не следва да присъжда като разход посочените в жалбата платени такси.

С оглед горрното следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата от 300лева.Предвид гореизложеното, АПИ следва да заплати на Н. Й.

И. за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 97/2023г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №BG15042022/4000/Р8422/14.10.2022г., издадено от Директор на Национално тол управлнение към АПИ, с което на Н. Й. И. ЕГН: **********, за нарушение на чл.179, ал. 3а вр. чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лева, като неправилно.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" с адрес: град София, бул. "Македония" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. И. ЕГН: **********, сумата от 300,00 лв. /т р и с т а лева/, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение, по АНД № 97/2023 година по описа на Районен съд – Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5