Акт от 10.04.2018, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 27/2018
- Подписан
- 10.04.2018
- В сила
- 08.10.2019
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.84 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.84, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.84, ал.2, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 75 10.04.2018 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия М. Русев административно дело №27 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на П.Й.С., изтърпяващ наказание в Затвора в гр. Стара Загора, с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за присъждане на сумата от 8 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН да бъде осигурена безплатна храна, съобразена със специфичните изисквания относно храната, с която е позволено да се хранят изповядващи религията „Ислям” /без свинско месо и продукти от свински произход/, за периода от 21.08.2010 год. до 01.06.2015 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. В исковата молба С. твърди, че от месец август 2009 год. изтърпява наказание в Затвора гр. Стара Загора, като от преди постъпването си в затвора и към настоящия момент изповядва религията „ислям”; самоопределя се като мюсюлманин, спазващ стриктно богослуженията и ритуалите на исляма, като според специфичните изисквания на тази религия му е забранено да се храни със свинско месо и да консумира продукти от свински произход. Твърди, че след постъпването си в затвора е поискал от затворническата администрация да бъдат изключени от храната му продуктите от свински произход /свинско месо, мас, консерви и др./, но му е било отказано с мотива, че храната за всички затворници е една и няма такава „специално за мюсюлмани”. С молба вх.№45 от 13.06.2011 год. до Началника на Затвора гр. Стара Загора и молба изх.№1007 от 17.09.2011 год. до Главния директор на ГДИН е уведомил, че изповядва религия „ислям” и отново е поискал от полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба да бъдат изключени продуктите от свински произход. В края на месец октомври 2011 год. е получил отговор от Главния директор на ГДИН, с който го уведомява, че липсва правно основание за да бъде променена създадената организация и ред за изхранване на лишението от свобода в затвора гр. Стара Загора, съобразно техните религиозни предпочитания и вероизповедание, и поради обективна невъзможност жалбата на П.С. не може да бъде удовлетворена. Поддържа, че бездействието на служители на ответника по направените от него искания грубо нарушава правото му по чл.9 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди, че поради несъобразеността на храната с изповядваната от него религия е претърпял негативни емоции и състояния /неудобство и дискомфорт, гняв, нервност, напрегнатост, раздразненост, терзание, понасяне на глад и отпадналост, чувство за угнетеност, поради потъпкването на демократични, етични и висши ценности като правата на личността/, които са в причинно-следствена връзка с твърдяното незаконосъобразно деяние през визирания период от време.
Въз основа на исковата молба е образувано адм. дело №359/2015 год. по описа на Административен съд Стара Загора, приключило с решение №73/06.04.2016 год.
Съдът е приел за частично доказан иска, поради което е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лв., представляващи претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.08.2015 год. до окончателното й заплащане. Решението е оспорено и от двете страни, по повод на което е образувано адм. дело №7440/2016 год. по описа на ВАС на Република България. С решение №699/17.01.2018 год. решението по адм. дело №359/2015 год. по описа на Административен съд Стара Загора е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при спазването на дадените указания по прилагането на закона. При повторното разглеждане на делото, съдът следва да се съобрази и евентуално да назначи съдебно-теологична експертиза, която да установи обстоятелството дали ищеца действително изповядва религията ислям, да се обсъдят подробно събраните по делото доказателства, както и направените възражения от страна на ответника по делото.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на П.С. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Твърди, че в Затвора гр.Стара Загора на всички лишени от свобода се осигурява разнообразна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съобразно изискването на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, а не съобразно твърдяната религия. Въпреки това от 01.06.2015 год. П.С. получавал храна по отделно меню, в което са изключени свинско месо и свински продукти. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на претърпените от него реални вреди. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът П.Й.С. *** на
27.08.2009 год. и през процесния период, както и към настоящия момент, изтърпява наказание „доживотен затвор” при Специален режим /видно от писмо с характер на справка, приложено на лист 70 от делото/. С молба вх. №45/13.06.2011 год. С. е уведомил Началника на Затвора - гр.Стара Загора, че изповядва религията „ислям” и е направил изрично искане от храната му да бъдат изключени продукти от свинско месо, както и мазнини от същия вид /свинска мас/, а тези продукти да бъдат заменени с такива, каквито са „отредени за мюсюлманите”. С молба вх.№Ж-315/27.09.2011 год. ищецът е сезирал Главния директор на ГДИН, че по подадената от него молба до Началника на Затвора гр.Стара Загора не е взето отношение и моли за съдействие да бъдат изключени от храната му продукти от свински произход. С писмо рег.№4792/19.10.2011 год. Главния директор на ГДИН уведомява С., че след извършена проверка във връзка с подадената от него жалба е установено, че администрацията на Затвора гр. Стара Загора осъществява храненето му в съответствие с всички действащи в Република България нормативни документи, касаещи храненето на лишените от свобода. ГДИН няма правно основание да промени създадената организация и ред за изхранване на лишените от свобода в Затвора гр. Стара Загора, съобразно техните религиозни предпочитания и вероизповедание, и поради обективна невъзможност жалбата му не може да бъда удовлетворена. Посочено е още, че съществува възможност за избирателно хранене на лишените от свобода чрез закупуване на продукти от лафката на затвора или чрез получаване на храна при свиждане. С последваща молба от 27.01.2014 год. ищецът отново е поискал от Главния директор на ГДИН в полагащата му се безплатно храна в Затвора гр. Стара Загора да бъдат изключени продуктите от свински произход, тъй като изповядваната от С. религия „ислям” не разрешава консумирането на такива храни. С отговор рег.№1368/06.02.2014 год. П.С. е уведомен, че молбата му не може да бъде удовлетворена.
Фактът, че храната на лишените от свобода в Затвора в гр. Стара Загора, вкл. храната на л. св. С. през исковия период не е била съобразявана с изискването на исляма за съдържанието й, като от нея не са били изключени, нито заменяни предвидените свински продукт, не е спорен. Този факт се признава от ищеца, а и се потвърждава от Справки меню за годините, касаещи исковия период 2010 год. – 2015 год. Храната е включвала свинско месо и продукти, като на всички затворници в гр. Стара Загора е давана една и съща храна независимо от религиозните им убеждения. Според писмо (л.70-71), храната, предоставяна в Затвора в гр.Стара Загора е била съобразена с нормативната уредба (да е безплатна и достатъчна по химически и калориен състав и съответна на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министрите на здравеопазването и на финансите (Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода). През исковия период в Затвора гр. Стара Загора не е осигурявана храна, съобразно различните религии на лишените от свобода, вкл. на С..
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата м.г.х.и Х. Т.Л.. Свидетелят М.Х. – изтърпяващ наказание „доживотен затвор” при специален режим в Затвора гр. Стара Загора, заявява, че ищецът е мюсюлманин и стриктно спазвал забраната да не консумира свинско месо и свински продукти, но храната, която е получавал в затвора като дневна хранителна дажба не е била съобразена с изповядваната от него религия /в дневното меню най-малко едно от ястията винаги е съдържало свинско месо или свински продукти/. Храната, която е била с такива продукти или ищецът е подозирал, че съдържа продукти от свински произход, не е била консумирана от последния. Св. Х. е чувал как С. е отказвал да приеме храната и е оставял чинията си пред килията на друг лишен от свобода – Х.Л.. Свидетелят потвърждава, че през процесния период ищецът е правил многократно писмени и устни искания, както до администрацията на Затвора гр. Стара Загора, така и до ГДИН даваната му от затвора храна да бъде съобразена с изповядваната от него религия „ислям”, но винаги е получавал отказ с мотива, че нямало изрична законова разпоредба, задължаваща затворническата администрация да му осигурява такава храна. Във връзка с този отказ ищецът понесъл множество негативни емоции и състояния, изразяващи се в неудобство и дискомфорт, раздразненост, напрегнатост, нервност, тревожност и гняв. С. е понасял глад и е бил отпаднал, тъй като поради религиозните си убеждения не е можел да консумира голяма част от даваната в затвора храна. Според свидетеля ищецът се е чувствал угнетен от факта, че затворническата администрация е нарушавала висши морални и етични ценности, заложени в правовата държава и европейския правов ред, по отношение правото му свободно да изповядва религията си и съпътстващите я ритуали, част от които е и забраната да бъде консумирано свинско месо и продукти от свински произход. В показанията си св. Х.Л.заявява, че познава ищеца от средата на 2010 год. и има наблюдения каква храна консумира, тъй като още от момента, когато са били заедно в I-б салон /2010 год./, а по-късно и във II-г салон /от 2011 год. и към настоящия момент/, С. редовно му е изпращал храната си, която не яде – салам със свинско месо, яденета, които съдържат свинско месо или свински продукти.
По делото са представени и приети като доказателства утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите таблици за дневни дажби на хранителни продукти на лишените от свобода, Заменителна таблица, както и шест броя обобщени справки – меню по години от 2010 год. до 2015 год. вкл.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.285, ал.2 от ЗИНЗС.
Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c0ce2ac-3358-4a02-9eb1-b0b20782eb7a