Решение № 3 от 02.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 02.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.СТ. К. като разгледа докладваното от В. СТ. К. Административно наказателно дело № 20211110216123 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №

592809-F610116/ 27.08.2021 г. издадено от Директор Офис М. в ТД НАП, упълномощен със заповед на Изпълнителния директор на НАП под № ЗЦУ1149/25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени 8 (осем) административни наказания „имуществени санкции“ в размер от по 500.00 лева всяко на дружеството „К.“ ЕООД, ЕИК: ... за 8 (осем) отделни административни нарушения на основание чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 355, ал.1 КСО.

В жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и да е деяние. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира допълните аргументи в подкрепа на основателността на депозираната жалба. Претендират се разноски

Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, 1 обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Дружеството „К.“ ЕООД, ЕИК: ... има адрес и седалище на управление в гр.С., ж.к. М. бл..., вх..., ет...., ап..... Дружеството е работодател и осигурител съгласно чл.5 от КСО. Същото не е било подало в ТД НАП С. в срок до 25-то число на месеца следващ месеца за който се отнасят или иначе казано в срок до 25.03.2021 г. писмена декларация образец № 1 за месец 02.2021 г. по чл.2, ал.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за месец 02.2021 г., които са данни за дните на осигуряване, осигурителният доход, брутно трудово възнаграждение, задължителни осигурителни вноски за осигурените лица, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите, начисления облагаем доход, и начисления данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДСФЛ и други данни, свързани с осигуряването на 1. З. Р. И., ЕГН: **********; 2.С. Б. Б., ЕГН: **********;

3.А. С. Ц. ЕГН: **********; 4. Е. Р. И., ЕГН: **********, 5. В. Р. Б., ЕГН: ...,

6. Д. Е. Г., ЕГН: **********; 7. Б. Е. М. ЕГН: **********; 8. М. Х. М., ЕГН:

**********.

В последствие са били подадени данни от дружеството с декларация образец № 1 за периода на 08.04.2021 г., приета с протокол с изх.№ 2200021363679/08.04.2021 г.

Въз основа АУАН № F 610116/23.04.2021 г. е постановено и НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

(НП)

№ 592809-F610116/

27.08.2021 г. издадено от Директор Офис М. в ТД НАП, упълномощен със заповед на Изпълнителния директор на НАП под № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, са наложени 8 (осем) административни наказания „имуществени санкции“ в размер от по 500.00 лева всяко на дружеството „К.“ ЕООД, ЕИК: ... за 8 (осем) отделни административни нарушения на основание чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. във връка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 355, ал.1 КСО.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетеля актосъставител АС. ИВ. В., инспектор по приходите в НАП и от 2 приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатирани т е нарушения са изчерпателно описани в акта за установяване на административн ите нарушение, по идентичен начин – описани и в наказателното постановление, подведен и са правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените в отговорност на жалбоподателя нарушени я са индивидуализирани в степен, позволяващи му да разбере в какво е обвинен и 3 срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО , всеки осигурител следва периодично да представя в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО , министърът на финансите издава наредба, с която се регламентира съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4. Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" от същата наредба, осигурителите са задължени да подават пред НАП декларации по образец, сред които и образец № 1, за всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Според изискването на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата, декларация образец № 6 се подава едновременно с подаването на декларация образец № 1. Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредбата, декларациите се подават с протокол в два екземпляра, единият от които остава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Визираната в атакуваното наказателно постановление административнонаказателна разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО санкционира с имуществена санкция в размер от 500 лева до 5 000 лева юридическо лице, което наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4.

В случая, за лицата 1. З. Р. И., ЕГН: **********; 2.С. Б. Б., ЕГН:

**********; 3.А. С. Ц., ЕГН: **********; 4. Е. Р. И., ЕГН: **********, 5. В. Р.

Б. ЕГН: .. 6. Д. Е. Г., ЕГН: **********; 7. Б. Е. М., ЕГН: **********; 8. М.Х.

М., ЕГН: ********** за месец 02.2021 г., е възникнало задължение за дружеството „К.“ ЕООД в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който са данните, или в срок до 25.03.2021 г., който е месеца, следващ месец 02.2021 г. за който се отнасят данните от декларация образец № 1, за подаване на процесната декларация със законовите данни за посочените 8 лица. Такава не е подадена в законоустановеният срок, а на 08.04.2021 г. съгласно протокол с изх. № 22000213631679/08.04.2021 г. За дружеството е било напълно възможно да установи това обстоятелство, ако е било положило нужната грижа. Жалбоподателят е нарушил от обективна страна задълженията си за подаването й в срок за посочените 8 лица по смисъла на 4 чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 355, ал.1 КСО. Липсата на вредни последици е без значение, тъй като деянията по визирания административно-наказателен състав са на просто извършване. Санкционната норма на чл. 355 КСО предвижда при нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането за юридическите лицаимуществена санкция от 500 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Всяко от осемте деяния са съставомерни от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическа, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

Нарушенията от този тип са от категорията на формалните. Същите се извършват чрез бездействие от страна на работодателя по изпълнение на законовото му задължение да подава данни за осигурителния доход на лицата, които е наел на работа, в законоустановения за това срок. В случая е безспорно доказано, че дружеството не е изпълнило задължението си да декларира процесните данни в срока по закон, а това не е сторено.