Решение № 220 от 10.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Андрей Ангелов

Илияна Стоилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора и Е. Ст. П. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600532 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е от въззивна жалба, подадена на 31.01.2025 г. от защитника на подс. И. П. И. – адв. С. П., против присъда № 7/17.01.2025 год. по н.о.х.д. № 4266 по описа на СГС, НО, 21 състав за 2024 год., с която подсъдимият И. П. И., е признат за виновен в това, че в периода от 14.10.2014 година до 14.04.2015 година в гр. София, ТД на НАП - София, офис „Подуене“, като управляващ и представляващ „Хаусадвайзарс“ ЕООД с ЕИК 203180580 при условията на продължавано престъпление, с две деяния, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК по отношение на „Хаусадвайзарс“ ЕООД, с ЕИК 203180580, данък добавена стойност в размер на 5 433.87 лв. като затаил истина относно извършени от дружеството облагаеми доставки, начислен данък добавена стойност и дължим ДДС за внасяне в подадени от И.

П. И. по електронен път чрез КЕП № BB********8B с титуляр „Чайка 96” АД, ЕИК 121177663, представлявано от И. П. И. пред ТД на НАП - София, офис „Подуене“, справки декларации /СД/ по чл.125 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС за данъчни периоди м.09.2014 г. и м.03.2015 г. и използвал документи с невярно съдържание отчетни регистри /дневници за продажбите на „Хаусадвайзарс“ ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС към СД по ЗДДС/ за данъчни периоди м. 09.2014 г. и м.

03.2015 г. при представяне на информация пред органите по приходите. За 1 извършено престъпление по чл. 255, ал.1, т.2 и т.6, вр. чл.26, ал.1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода и глоба от 2000 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 4 години.

Въззивната жалба е с искане за оправдаване и се основава на следните конкретни доводи: електронният подпис, с който са подписни процесните справки-декларации, не е бил ползван от подсъдимия, а от друго лице, поради което и не е доказано, че той е техен подател; от деянието подсъдимият не е реализирал ползи, а вреди; не следва да се кредитират показанията на св. М. Г. поради тяхната противоречивост.

След писменото допълване на жалбата защитната теза се променя частично, като се твърди в различие, че подсъдимият може да носи отговорност само за фактурата на „Милениум-строй“ ООД, защото само тя е издадена от него. Останалите две фактури не са издавани от подсъдимия, тъй като не е доказано, че автор на фактурите с неистинско съдържание е той, защото липсват доказателства от кого точно се е ползвал въпросният имейл, от който е подавана информацията и са изпратени документите от името на подсъдимия И. с неговия ел.подпис. Няма истински фактури, но не е и имало и реални сделки, освен тези с дружеството, управлявано от св. Б.. Съвсем неоснователно не са кредитирани изцяло показанията на разпитаните свидетели, с изключение на тези на М. Г. Г., защото той си противоречи, като на досъдебното производство казва, че не познава подсъдимия, а в с.з на 17.01.2025 год. - че го познава между 5 и 7 години, и е лично заинтересован от изхода на делото.

При пледирането си защитникът акцентира на липсата на събрани категорични доказателства за автора на две от фактурите - освен тази за търговеца Б., поради което и подсъдимият няма лична намеса в декларирането на тези документи пред НАП.

Подсъдимият в лична защита и в последната си дума също се позовава на отрицанието, че две фактури са издавани от него, както и на факта, че друг човек е работел с фирмите му - г-н М. Г., който е направил 9 фирми на негово име.

Представителят на апелативната прокуратурата предлага да се потвърди присъдата, тъй като е правилна и законосъобразна, а наложеното с нея наказание - справедливо.

След като настоящият въззивен състав извърши цялостна проверка на въпросите, решени с обжалваната присъда, при собствена оценка на събраните само от първоинстанционния съд доказателства, защото сам не е събирал такива / посоченото от защитника в с.з писмено доказателство, съдържащо удостоверена информация от НАП, не е относимо, тъй данните от ревизионно производство, за това какви суми по сметка на НАП са платени на свид. П. Б. нямат връзка с отговорността на подсъдимия; такова е и експертно изследване на факта, от кой АР адрес са подавани „процесните фактури до НАП“, защото той се съдържа в събраната вече писмена справка от НАП относно двете справка-декларация, придружаващи се от дневник за 2 продажбите, които са процесните документи, подавани до НАП, а не фактурите/.

Конкретното аргументиране на защитника, както и неяснотата във въззивните доводи, налагат мотивирането, че значимо е знанието на подсъдимия за настъпването на данъчното събитие, за което той има задължение по закон да информира данъчната служба, защото обвинението му е укриване на данъци чрез ползването на документ с невярно съдържание, но на този, в който се съдържа обобщена информация от счетоводните записвания, които от своя страна са основани на тази от първичните счетоводни документи – фактурите.

И в тази връзка фактическо възражение, че той не е съставил две от фактурите, отразяващи според него недействителни сделки с СД „Мистрал ТСС – С.-С.“ и Сдружение „Български колоездачен съюз“, е ирелевантно, тъй като той не е привлечен да отговаря по такова обвинение. Неговата отговорност не е ангажирана за съставянето на фактурите, а за справкидекларации, чиито автор е той, видно от името и подписа на декларатора, в които е заявил неистина пред данъчните власти, ползвайки и документи с невярно съдържание, в резултат на което представляваното от него дружество се е освободило от погасяване на фискални задължения.

Следователно, значимо е знанието на подсъдимия, че той в качеството си на данъчно-задължено лице, е реализирал доход в определен размер, подлежащ на облагане съобразно конкретни разпоредби на ЗДДС, а не доводът му, че две от фактури не са издавани от него, а от М. Г., който „работел с фирмите му“.

В тази връзка се конкретизира, че и трите непосочени в дневниците за продажби фактури реално съществуват /съществуването им е установено още в процеса на ревизия в информационния масив на НАП/, и така чрез съдържанието си доказват размера на фактическия източник на приход за дружеството, представлявано от подсъдимия. Доказано е обаче и реалността на трите фактурирани доставки и то само основано на данните, че реално платени са в негов приход и трите фактурирани суми. Данните за движенето по банковата сметка на „Хаусадвайзарс“ ЕООД, доказват, че доставката на строително монтажни работи по фактура № 75 от 04.09.2014 год. за 4936 лева и ДДС 967,20 лева е заплатена чрез банков превод от СД „Мистрал ТСС–С.С.“ от 09.09. 2014 год. в размер на 5803,20 лева, и на същата дата са изтеглени точно 5800 лева на каса от подсъдимия.

Втората фактура към Сдружение “Български колоездачен съюз“ № 76 от 26.09.2024 год. е също за СМР на стойност от 16 500 лева и ДДС 3300 лева или общо 19 800 лева, како точно сума в такъв размер е преведена по разплащателната сметката на „ Хаусадвайзарс“ ЕООД от СД „Български колоездачен съюз“ на 17.10.2014 год. и е изтеглена в размер на 19 700 лева на 17.10.2014 год. отново на каса от подсъдимия.

Следователно, към датата, на която е подадена СД за данъчния период, в която са реализирани двата прихода за дружеството на подсъдимия, той със сигурност е имал знание за първия, респ. задължение да го впише във 3 вторичния счетоводен документ – дневника за продажбите и обобщената информация – справка-декларация по чл.125 от ЗЗД, която е подал на 14.10.2014 год. пред НАП. Предполагаемо е имал знание за втория приход, и то обективиращо се само на данните, че реално е получен от подсъдимия само три дни след датата, на която не е деклариран / макар че задължението за вписването му в дневника за продажбите не е обвързано с плащането на фактурираната сума/, но тъй като със сигурност и след 17.10.2014 год. не е предприел, корекция на грешки в декларирането по чл. 126 от ЗДДС след изтичането на срока в данъчния период, през който грешката е установена, знанието е доказано убедително.

Тъй като при служебната проверка за правилността на фактологията на деянието, въззивната инстанция не констатира основания, не внася корекции в значимите за правилното решаване на делото фактически положения, а само допълнение по отношение на доказаните данни за движенето на банковата сметка на дружеството, които са :

Подсъдимият И. П. И. от 01.09.2014 г. до 09.12.2014 г., както и от 06.03.2015 г., е едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството „Хаусадвайзарс“ ЕООД, ЕИК 203180580, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Сухата река, бл. 55А, ет. 6, ап. 608, с предмет на дейност строителство и строително-ремонтна дейност.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 28.08.2014 г. и дерегистрирано на 08.12.2014 г., на 23.02.2015 г. отново е регистрирано и дерегистрирано повторно на 30.09.2016 г.

Счетоводството му за данъчните периоди м.09.2014 г. и м.03.2015 г. се водело лично от подсъдимия И. П. И.,

Данъчните документи били подавани в ТД на НАП лично от подсъдимия И. П. И. с негов КЕП – сериен номер BB********8B, издаден от StampIT Qualified CA, от един и същ IP – адрес – 84.40.118.253. Подсъдимият И. единствено имал достъп до банковата сметка на дружеството и правото да се разпорежда с нея.

През м. септември 2014 г. дружеството извършило доставки на строително-монтажни работи към СД „Мистрал ТСС С.-С.“ с ЕИК 106012195 и Сдружение „Български колоездачен съюз“ с ЕИК 831475654, за което са издадени следните две фактури с общ размер на начисления и дължим ДДС от 4 267,20 лв.: фактура № 075/04.09.2014 г. към СД „Мистрал ТСС – С.-С.“ с данъчна основа 4 836 лв. и начислен ДДС 967,20 лв.; фактура № 076/26.09.2014 г. към „Български колоездачен съюз“ с данъчна основа 16 500 лв. и начислен ДДС 3 300 лв. През този месец дружеството не е било получател на облагаеми доставки.

Доставката на строително монтажни работи по фактура № 75 от 04.09.2014 год. за 4936 лева и ДДС 967,20 лева е заплатена чрез банков превод от СД „Мистрал ТСС–С.-С.“ от 09.09.2014 год. в размер на 5803,20 лева, и на същата дата са изтеглени от банковата сметка на дружеството 5800 лева на каса от подсъдимия. Втората фактура към Сдружение“ № 76 от 26.09.2024 год. също за СМР е на стойност от 16 500 лева и ДДС 3300 или общо 19 800 лева, 4 како точна сума в такъв размер е преведена по разплащателната сметката на „Хаусадвайзарс“ ЕООД, от „Български колоездачен съюз на 17.10.2014 год. и е изтеглена на 17.10.2014 год. отново на каса от подсъдимия в размер на 19 700 лева.

Подсъдимият не отразил двете фактури в дневника за продажби, придружаващ подадената по ел. път на 14.10.2014 г. с негов КЕП – сериен номер BB********8B, издаден от StampIT Qualified CA от IP адрес – 84.40.118.253 (съгласно справка за IP адреси, от които са подавани СД ЗДДС за ЕИК 203180580 от ДП) справка-декларация по ЗДДС вх. № 22061149273/14.10.2014 г., като декларирал пред ТД на НАП - София, офис „Подуене“, нулеви облагаеми доставки и нулев дължим ДДС, вместо установяването и плащането на данъчни задължения в 4 267,20 лв., за този данъчен период.

През месец март 2015 г. „Хаусадвайзарс“ ЕООД извършило строително-ремонтни дейности към дружеството „Милениум Строй“ ООД с ЕИК 117655196, за което издало фактура № 285 от 09.03.2015 г. с данъчна основа 5 833,33 лв. и начислен ДДС от 1 166,67 лв. В същия период „Хаусадвайзарс“ ЕООД не е било получател на облагаеми доставки.

Подсъдимият И. не включил извършената доставка в дневника за продажбите за м. март 2015 г., и не я декларирал в справка-декларация вх.№ 22061170770 пред НАП – София, офис „Подуене“, в която посочил нулев размер на облагаеми доставки и ДДС за внасяне, вместо действителните 1 166,67 лева.