Решение № 435 от 11.04.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Плевен, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Д.а като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430104682 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. В. Ц., ЕГН**********, чрез адв. А. Д., против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, ***, ет. 2, ап. 40-46, и „Ф.

БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, ж.к. Люлин 7, ***, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.Б.Д., с която са предявени: иск с правно основание. чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №4808370/25.05.2023г, сключен между ищцата и първия ответник и иск с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне на парична гаранция №4808370/25.05.2023г, сключен между ищцата и втория ответник. Претендират се разноски- адв. възнаграждение, по реда на 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, които да бъдат заплатени в полза на адв. Д., в размер на 480лв с ДДС, по всеки от исковете. Твърди се, ищцата К. Ц.- като кредитополучател и първия ответник ”ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК***, като кредитодател, е сключен договор за паричен заем №4808370/25.05.2023г, за сумата от 800лв. и срок на договора- 24 седмици; заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент 40,00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и ГПР от 49.07 %. Твърди се, че сумата по заема е следвало да бъде върната на седмични анюитентни вноски, с определен падеж по погасителен план, всяка в размер на 36.63лв. Твърди се, че общата сума, която е следвало да бъде върната е в размер на 879,12 лв. Твърди се, че към датата на подаването на исковата молба, ищцата е заплатила сумата от 57лв. Твърди се, че на основание чл. 4, ал.1 от Договора, ищецът се е задължил, в срок до три дни, считано от датата на сключване на 1 договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – Поръчители, които да отговарят да конкретно посочени изисквания, 2. Банкова гаранция или 3. Одобрено от Заемодателя Дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че към Договора за заем, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №4808370, между ищцата и втория ответник- „Ф. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:

***, - като гарант, от същата дата, при възнаграждение на гаранта в размер на 488,88лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 20,37 лв. Твърди се, че съобразно чл.3 ал.3 от Договора за предоставяне на гаранция, заемодателя по договора за заем - ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, е овластен да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на заемателя, за плащане на възнаграждение по Договора и всички други вземания на гаранта. Твърди се, че вторият ответник „Ф. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК***, е дъщерно дружество на заемодателя ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и е налице свързаност между двете дружества. Твърди се, че в договора за заем, или в погасителния план към него, както и в договора за предоставяне на гаранция, не е посочено какво точно се включва в ГПР и кои разходи формират същия. Твърди се, че е налице нарушение на нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 и договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се също , че между договора за заем и договора за предоставяне на гаранция, е налице тясна корелация и взаимозависимост, като сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит и следва да се разглеждат като едно цяло. Твърди се, че договорът за заем не може да бъде сключен без да е обезпечен и договорът за предоставяне на гаранция се явява задължително условие за сключването му. Твърди се, че договорът за заем е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР и в погасителния план, нещо което не е извършено. Твърди се също, че предвид свързаността на ответниците, възнаграждението на поръчителя представлява скрита комисионна за кредитодателя, която е следвало да бъде включена в погасителния план и ГПР, което не е извършено, с което отново е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция №4808370 е недействителен, на основание чл. 143, т. 1 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави, като се твърди се, престациите са явно нееквивалентни. Твърди се също, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК***, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесният договор за заем е действителен и е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че в договора е посочен размера на общата дължима сума по кредита, като единственият разход по заема е договорната лихва, посочена като процент и като размер. Твърди се, че в договора са 2 посочени размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума. Твърди се, че договорът съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите, посочена е общата сума дължима от потребителя, посочени са и взетите предвид допускания. Твърди се, че чл. 11, т.

10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат нарочно изброени разходите, като такива участващи при формирането на ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Твърди се, че посочената норма не изисква да се посочи математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Твърди се, че предвидените в чл. 4 от Договора за паричен заем обезпечения, не пораждат разходи, които следва да бъдат включени в ГПР и отношенията с гаранта не са част от заемното правоотношение; евентуалните разходи, които могат да възникнат във връзка с тези отношения не биха представлявали пряк разход, свързан с кредита. Твърди се, че в случая поетото от потребителя облигационно задължение по негов избор да осигури едно от възможни три вида обезпечения не само че не е задължително условие за получаване на кредита, но дори не обвързано с последици от неизпълнение. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различен правен субект, възникнало след сключване на договора за паричен заем, както сключването му е предвидено като възможност, а не задължение и може да се замени от други форми на обезпечение. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР. Твърди се, че ГПР е изчислен съобразно указанията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се също, че договора за заем е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 18 ЗПК. Твърди се също, че при отпускане на кредита, заемодателя е действал добросъвестно- на ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да предостави едно от посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи обезпечение. Твърди се, че сключването на договор за предоставяне на гаранция, не е условие за сключването на заемния договор. Твърди се също, че клаузите в договора за индивидуално уговорени. Претендират се разноски.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Ф. Б.”

ЕООД, с ЕИК***, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, като се твърди, че не страда от посочените в ИМ пороци. Посочва се, че отв. „Ф. БЪЛГАРИЯ” ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ, с основен предмет на дейностпредоставяне на гаранционни сделки по занятие и в това си качество е сключел процесния договор. Твърди се, че по силата на договора, ответникът се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя, като основание на договора. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не е част от разходите по договора за 3 кредит, а е насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване. Твърди се, че този договор не се урежда от чл. 138 и сл. ЗЗД. Твърди се, че не нарушава добрите нрави; оспорват се твърденията на нееквивалентност на престациите. Посочва се също, че възнаграждението по този договор се дължи, като самостоятелен договор, и при нищожност на заемния договор, който обезпечава. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, видно от представеният Договор за паричен заем №4808370/25.05.2023г че между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД- като заемодател и ищеца К. В. Ц.- като заемател, са възникнали облигационни отношения, въз основа на сключения договор за заем, по силата на който, в полза на заемателя е предоставена сумата от 800лв. Съобразно уговореното, сумата е следвало да върне на 24 равни седмични вноски, в размер 36,63лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40% и годишен процент на разходите от 49,07%.; обща сума, подлежаща на връщане- 879,12лв. От съдържанието на Договора за заем- чл. 7 се установява, че заемателят се е задължил, в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) две физически лица- поръчители, което да отговарят на изброените условия, 2) банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата от 879,12лв., със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото се установява също, че между ищеца К. Ц.- като потребител и ответника „Ф. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***- като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки- като поръчител, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №4808370/25.05.2023г., по силата на който, потребителят възлага, а поръчителя се задължава да издаде гаранция в полза на заемодателя, с цел гарантиране на изпълнението на всички парични задължения по договора за заем, в т.ч. и за последиците от евентуално неизпълнение. Съобразно чл. 3 от Договора, потребителя дължи на гаранта възнаграждение в размер на 488,88лв., платимо на вноски, всяка от 20,37лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за заем. Изрично е посочено, че заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е овластен да приема плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

По делото се установява също, видно от представеният погасителен план към договора за заем, че задължението за заплащане на гаранция, е включено в същия, като част от месечната погасителна вноска, в общ размер от 57лв. По делото не се установява факта на издаване на гаранция от страна на отв. „Ф. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***.

По делото се установява, съобразно представените от ищеца писмени доказателства, че същият е заплатил първата вноска по кредита от общо 57лв. В хода на делото, от страна на ищеца, с допълнителна молба, се представят доказателства за заплащане на сумата по договора, през м. 09/м.10.2023г.-л.201.