Определение № 1263 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1263 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Р.

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Р. Въззивно частно гражданско дело № 20255300500545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба против определение №15663/15.12.2024г. по гр.д.

№18412/2023г. по описа на РС-Пловдив,II гр.с-в,с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение.Моли се за отмяна на определението и постановяване на друго,с което да се уважи молбата и да се остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

В срока не е постъпил отговор на молбата.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Производството по делото е било с правно основание чл.55 от ЗЗД против ответника „Сити Кеш“ ООД.Приключило е с уважаване на исковите претенции спрямо него,като на ищеца са били присъдени разноски в минимален размер на 642лв.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди поради следното:

Между страната и процесуалния й представител е сключен договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38 от ЗА.В този случай оказаната адвокатска помощ е безплатна,но при приключване на делото съдът определя възнаграждение за адвоката,представлявал страната в процеса.Тази хипотеза е залегнала в закона при правно обслужване на роднини,близки или юристи,като съдът не е длъжен да изследва отношенията между страната и нейния повереник,а се съобразява единствено с посоченото в 1 сключения договор за правна защита и съдействние,от който е видно,че правната защита се оказва на основание чл.38 от ЗА.При приключването на делото съдът е определил възможно най-ниското възнаграждение в размер на 642лв.Претенцията на страната,загубила делото и дължаща разноски по него е за неприсъждане на разноски.

За всяко участие на адвокат в процеса се дължи възнаграждение,тъй като същия полага труд,който съобразно фактическата и правна сложност на казуса,брой заседания и участия по делото,както и продължителност на същото са в основата на определяне на възнаграждението.Тъй като съдът е счел,че е дължим минимума на адвокатското възнаграждение съобразно НМРАВ,то той го е присъдил.Неоснователно е искането на ответника по делото да не се присъжда адвокатско възнаграждение,без значение е какъв е мотивът за това на загубилата страна.След като е положен труд от адвоката и се дължи възнаграждение,същото се определя по реда на чл.38 от ЗА при приключването на делото,както е постъпил в случая и Районния съд.

При така приетата фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира определението за правилно и законосъобразно и следва да го потвърди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №15663/15.12.2024г. по гр.д.№18412/2023г. по описа на РС-Пловдив,II гр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2