Решение № 1242 от 21.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. Варна, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501922 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ю. Б. Ю. чрез пълномощника му адвокат С. Д. против решение № 147 от 09.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 20243120100209 на Районен съд – Девня, втори състав, в частта, с която е осъден въззивника да заплаща в полза на детето У. Ю. Ю.

ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С. М. Н. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба /01.03.2024 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, с падеж на първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, тъй като по делото безспорно е установено, че въззивникът Ю. няма възможност да заплаща така постановения размер на месечна издръжка, тъй като е безработен, живее на квартира, за което заплаща наем. Излага се, че майката има по-висок доход от бащата. Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта над 300 лева до определената от първоинстанционния съд в размер на 500 лева.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която се излага, че решението в обжалваната му част е правилно и 1 законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно издръжката за бъдеще време.

С постановеното първоинстанционно решение е прекратен с развод брака между С. М. Н. – Ю. и Ю. Б. Ю.; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето У. Ю. Ю. ЕГН **********, на майката С. М. Н. – Ю.; определено е местоживеенето при майката; както и режим на лични отношения на бащата с детето, като решението в тези му части като необжалвано е влязло в сила.

В исковата си молба С. Н. излага, че от края на 2021 г. са разделени с бащата на детето. Веднага, след като се прибрала в България /страните са живеели в Германия/, записала детето на детска градина, но се наложило то да ходи на частни уроци по български език, доколкото не го е знаело добре.

Детето вече е ученик и подготовката му за училище предполага повече средства, каквито са необходими и за таксата за тренировки по футбол, както и за прегледи при офталмолог и закупуване на очила. Твърди, че тя работи в град С. и получава минималната за страната работна заплата, а бащата работи в Германия като шофьор на камион и има месечен доход от 3 200 евро.

Поради това и предявява иск с правно основание член 143 от СК да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка в размер на 700 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /01.03.2024 г./, платима на първо число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил иска за издръжка, твърдейки, че сумата от 700 лева е твърде висока за възрастта на детето, като предлага да заплаща месечно сумата от 300 лева.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Девня е представила социален доклад, в който не взема становище по размера на издръжката.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред 2 въззивната инстанция доказателства.

Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.

Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.

При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за второто тримесечие на 2024 г. е средно в размер на 2 826,03 лева. След изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 927,91 лева или месечно по 642,64 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а дете на 8 години има нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 700 лева месечно.

У. е на осем години; страда от астигматизъм, което предполага периодични прегледи при специалист и закупуване на очила; тренира футбол, което предполага и допълнителни разходи за екип и за членски внос.

В хода на производството е установено, че майката реализира месечно доход от трудово правоотношение, като получава минималната за страната работна заплата – 933 лева към настоящия момент, няма алиментни задължения.

Бащата е представил доказателства за прекратяване на трудовия му договор и за нов такъв за нископлатени лица, в който е вписано, че редовното работно време е 8 часа седмично /4 дни по 2 часа/ и получава почасова надница в размер на 13,50 евро на час, което е около 864 лева месечна.

Бащата е трудоспособна възраст и не са установени обективни пречки той да не реализира по–високи доходи, още повече, че в миналото е реализирал 3 такива, което води до предположение, че прекратяването на трудовия му договор е направено с оглед да установи в настоящия процес, че доходите му са минимални, респективно да заплаща по-ниска издръжка. Нелогично е поведението му да живее и работи в Германия, където няма собствено жилище, а живее под наем /по негови твърдения/, и където стандартът на живот е по-висок с месечно възнаграждение от 432 евро /крайно недостатъчна сума за издръжка на един човек/, а в България би могъл да реализира далеч повисок месечен доход, а и няма да живее под наем. Като краен извод се налага, че Ю. Ю. има възможностите да реализира по–големи от сегашните му доходи - би могъл да сключи трудов договор за повече от 8 часа работно време на седмица или в случай, че не не го устройват разходите, които заплаща в Германия, да се установи в българия.

С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на У. да определи общ размер на издръжката от 800 лева.

Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата от 500 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му, а майката ще следва да поема разликата.

Съгласно Постановление № 359 от 23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2025 г. размерът на минималната за страната работна заплата е определен на 1 077 лева, тоест съобразно разпоредбата на член 142, алинея 2 от СК минималният размер на издръжката следва да бъде 269,25 лева. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание член 235 от ГПК.

Поради изложеното решението на първата инстанция по иска с правно основание член 143 от СК следва да бъде потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част от исковете. Въззивницата е претендирала такива в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение, за което е представила доказателства.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 09.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 4

20243120100209 на Районен съд – Девня, втори състав, в частта, с която е осъден Ю. Б. Ю. да заплаща в полза на детето У. Ю. Ю. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С. М. Н. месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба /01.03.2024 г./ до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, с падеж на първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ю. Б. Ю. ЕГН ********** от село Г., община В., област Р. да заплати на С. М. Н. ЕГН ********** от *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща платено от нея адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5