Разпореждане № 26941 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26941 гр. Варна, 30.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Частно гражданско дело № 20253110108573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу Г. Д. В., ЕГН ********** и М. Д. Р., ЕГН **********.

Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение.

Заявено е издаването на заповед за изпълнение за парични суми, като с оглед размера на вземането и правилата относно родовата подсъдност, предвидени в чл.103 и чл.104 ГПК, подсъдността е на районен съд. На основание чл. 411, ал. 1 ГПК /ДВ бр. 100/2019г./ сезиран е местно компетентен съд по правилата на местната подсъдност. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК.

Подаденото заявление отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК.

Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали искането не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и обезщетение за забава, включва възнаграждение за закупени услуги и такси за извънсъдебно събиране.

Претенциите за възнаграждение за закупени услуги „Флекси“ и „Фаст“ са основани на клаузи в договора, съобразно която възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ.

Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС, 9 състав, разпоредбата на чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г./, 1 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3, б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В случая услугата “Фаст“ предоставя право за приоритетно разглеждане на искането и за самото отпускане на кредита, а тази наименувана “Флекси“ допуска промяна на погасителният план. Уговореното възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит, всъщност е свързано с процедурата по усвояване на кредита и предвиждането му е забранено от повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за евентуална промяна в погасителният план, не касае реално предоставени услуги, а се дължи във връзка с хипотетична възможност за длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след като получи съгласие на кредитора, обективирано в нов погасителен план - чл.15.2 от ОУ. В този смисъл уговорките за допълнителни услуги водят до значително оскъпяване на ползвания заем и позволяват на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер, който е почти равен на сумата на кредитиране, без реално да се предоставя някаква значима допълнителна услуга. Освен това кредиторът очевидно е предвидил допълнителното плащане като част от кредитното задължение, тъй като го е включил общата сума за погасяване и го е калкулирал в месечна погасителна вноска. В контекста на гореизложеното следва извод, че плащането на възнаграждения за допълнителни услуги, следва да бъде отразено като разход при формиране на оповестения в договора ГПР. Безспорно е, че въпросните вземания не са отчетени при определяне и оповестяване на ГПР по договора в съответствие с изискването на чл.19, ал.1-3 от ЗПК. Ето защо макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържане по т.10 от същата правна норма относно достоверното и пълно посочване на годишния процент на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит. В следствие от това процесният договор се явява недействителен при условията на чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съответно на връщане подлежи само чистата стойност на кредита-главницата, но не и лихва или други разходи по кредита на основание чл.23 от ЗПК.

Вземането за такси за извънсъдебно събиране е възникнало под условие за настъпил падеж на главните задължения. Таксата от 500лева има неустоечен характер. Така, както е уговорена мораторната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, явявайки се несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение и поради това нарушаваща принципа за справедливост. По този начин, мораторната неустойка води до многократно нарастване на дълга на длъжника, при 2 което целеното стимулиране на последния за реално изпълнение на задължението се обезсмисля, а обезщетяването на кредитора за действително причинените му от забавата вреди надхвърля в пъти законовоустановената специфична за паричните задължения обща форма на отговорност при забава по чл. 86 ЗЗД. Ето защо, като уговорена в накърнение на добрите нрави, клаузата уговаряща дължимостта й следва да се признае за нищожна.

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл.

27 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на заявителя в размер на 50лева. Съобразно отхвърлителната част на заявлението, претендираните разноски следва да се преизчислят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, като на заявителя се присъдят такива в размер на 63,27лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В солидарно срещу длъжниците Г. Д. В., ЕГН **********, и М. Д. Р., ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес с. Т., ул. „Д. Л.“ *** за сумите, както следва: 2218,47лева, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40016034392/17.03.2023г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 27.06.2025г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 63,27лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение, съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в тази му част не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 57916/27.06.2025г. от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение солидарно срещу Г. Д. В., ЕГН **********, и М. Д. Р., ЕГН **********за сумите: 722,52лева, неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.02.2024г. до 15.05.2025г.;

799,28лева - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „фаст“; 799,32лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „флекси“, 500лева - неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.05.2024г.; 761,15лева обезщетение за забава за периода 16.08.2023г. до 15.05.2025г.; 66,90лева- обезщетение за забава за периода 15.05.2025г. до 26.06.2025г. и за пълния размер на претендираните 3 разноски.

Разпореждането в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната му част, делото да се докладва за даване указания по чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4