Определение № 413 от 21.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Благоевград, 21.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20231200500400 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба подадена от Р. П. Я., ЕГН ********** и Н. Л. Я., ЕГН ********** и двамчата от гр. Р., ул.“Х.С.“ *, чрез адвокат П. С., против Определение №314/29.03.23г., постановено по гр.д.

0282/23г., по описа на РС – Р..

В жалбата се излагат доводи, че за да постанови акта си, първоинстнционният съд е приел, че представените с ИМ писмени доказателства съдържат факти, относими към предмета на спора и към настоящия етап от развитието на процеса не пораждат съмнения относно материализираните в тях изявления, но фактическите твърдения относно претендираната в ИМ придобивна давност, включително за извършените подобрения в имота от страна на ищците не се установяват с представените доказателства.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:

Производството пред първоинстнционният съд е образувано по депозирана искова молба от Р. П. Я., ЕГН **********, Н. Л. Я., ЕГН ********** и Н. Л.

Я., ЕГН **********, всички с адрес: гр. Р., ул. „Х.С.“ 5, против М. Н. К., ЕГН ********** и Р. И. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Р., ул. „Ч.р.“ *, с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК. В исковата молба е формулирано особено искане с правно основание чл. 389 от ГПК във вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание 1 чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д. № 19/2023 г., по описа на ДСИ при РС Р..

За да постанови акта, съдът е приел, че наведените с исковата молба доводи за изтекла придобивна давност, вкл. за извършени подобрения в имота от страна на ищците след решението за делба на този етап на процеса не се установява от представените доказателства, поради което отхвърлил, като неоснователно искането на Р. П. Я., ЕГН **********, Н. Л. Я., ЕГН ********** и Н. Л. Я., ЕГН **********, всички с адрес: гр. Р., ул. „Х.С.“ 5 с правно основание чл. 389 от ГПК, във връзка с чл. 397, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускате на обезпечение на предявените искове против М. Н. К., ЕГН ********** и Р. И. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Р., ул. „Ч.р.“ *, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на производството“ по изп.д.

№ 19/2023 г., по описа на ДСИ при РС Р. до окончателното решаване на съдебния спор с влязло в сила решение.

Въззивният съд изцяло споделя правните доводите изложени в определението, че искането за налагане на процесната обезпечителна мярка не е обосновано с доказателства установяващи вероятната основателност на претенцията. В ИМ се съдържат твърдения и факти, които предстои да бъдат установени в хода на бъдещото исково производство. Процесуално недопустимо е уважаването на искането за налагане на обезпечителна мярка да е обосновано единствено от факта на наличие на конкретен облигационен правен спор или спор за собственост, в частност от образуваното гражданско производство. Отделно от това Настоящата инстанция съобрази, че ищецът е заявил искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението.

В разпоредбата на чл. 390, ал. 4,изр. второ от ГПК е предвидено, в императивен порядък, изискването да бъде представена гаранция, за да бъде допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението. Молителят не е представил парична гаранция, следователно искането е неоснователно при тези данни.

На последно място, следва да се посочи, че представянето на гаранция по чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на изпълнение. Целта на гаранцията по чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК е да обезщети взискателя по изпълнението за вредите които ще претърпи при евентуална 2 неоснователност на иска. Поради това гаранцията по чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК , а именно да покрива размера на преките и непосредствени вреди, които ответника ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Задължението за тази гаранция тежи върху молителката, поради което същата трябва да се представи с молбата за допускане на обезпечение. В случая молителката не е представила изискуемата по разпоредбата на чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК гаранция, предвид което за съда се налага извода, че не е налице последната кумулативно предвидена предпоставка за допускане на исканата обезпечителна мярка.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата за отмяна на първоинстанционния акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд определение № 314/29.03.23г. следва да бъде потвърдено.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл.

396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, а същото е потвърдено или отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 396 от ГПК,

Благоевградски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение 314/29.03.23г., постановено по гр. д.

№ 282/23 г., по описа на РС – гр. Р..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4