Определение № 1066 от 11.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1066 гр. София, 11.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110109432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Т. Т., подадена чрез адвокат С. Й. /с пълномощно на л. 4 от дело № 14852/2024 г. на СГС/, срещу К. Т. Т.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата К. Т. Т., чрез адвокат К. И. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026 г., от 15:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че М. Т. Т. е изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор . по КККР, одобрени със Заповед № РД-/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент с адрес: гр. София, район , ул. №, ет., както и титуляр на правото на собственост на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор . по КККР, одобрени със Заповед № РД-/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, представляващ дворно място с адрес: гр. София, район , ул. №, на основание недобросъвестно давностно владение, осъществявано в периода от 01.03.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2024 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата М. Т. и ответницата К. Т. са сестри. През 1974 г. техният баща Т. А. Т. бил построил еднофамилна къща в гр. София, ул. №, състояща се от приземен етаж и още два самостоятелни етажа над него (1-ви и 2-ри етаж), всеки един от които бил обособен в самостоятелен апартамент. След построяването й, родителите на страните дарили на всяка една от тях по един етаж от къщата – съответно през 1974 г. те били дарили на М. Т. първия етаж, разположен над приземния (отразен в кадастъра като 1 етаж 2), а през 2010 г. – дарили на К. Т. втория етаж (отразен в кадастъра като етаж 3). През 2008 г. било взето решение да бъде построен още един жилищен етаж, чието строителство било завършено през 2009 г. и на който етаж се бил настанил синът на ищцата – С.. Към този момент, на първия етаж – собствен на М. Т., вече се били настанили другият й син Т. и майката на неговото дете Д.. Тъй като сестра й К. Т. не се била нанесла в собствения си имот на втория етаж, по уговорка с нея през 2013 г. ищцата М. Т. се нанесла да живее в него, като още към този момент уведомила К. Т. за желанието си да придобие нейния етаж. Ищцата поддържа, че от 2013 г. и до датата на сезиране на съда владее явно, непрекъснато и необезпокоявано процесния самостоятелен обект с идентификатор ., като единствено тя заплаща всички разходи, свързани с неговото ремонтиране и ползване. Твърди, че от 2008 г. сестра й К. Т. се била настанила и ползвала приземния етаж на къщата. Входовете на приземния и останалите жилищни етажи били различни, като К. Т. не разполагала с ключове за първия, втория и мансардния етаж, които били обитавани само от ищцата и нейните деца, а ответницата не била предявявала претенции във връзка с тяхното ползване. Ищцата навежда твърдения, че поддръжката на къщата и парцела, върху който тя е построена, са поети изцяло от нея, вкл. че тя е оградила парцела с телена ограда с метални колове и обработва целия двор, сади зеленчуци и цветя. При тези фактически твърдения моли да бъде признато за установено, че тя е изключителен собственик на втория жилищен етаж от еднофамилната къща с адрес: гр. София, район , ул. №, представляващ самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор . по КККР, одобрени със Заповед № РД-/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, както и титуляр на правото на собственост на 1/3 идеална част от припадащата му се част от поземлен имот с идентификатор . по КККР, одобрени със Заповед № РД-/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, на основание давностно владение, осъществявано в периода от 01.03.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че е владяла процесния апартамент и 1/3 идеална част от дворното място, върху който е построена семейната им къща, в продължение на 10 години. Твърди, че никога не е изразявала съгласие сестра й да придобива собствеността върху дарения от родителите й апартамент. Признава, че до 2023 г. е живяла постоянно в приземния етаж на къщата. Поддържа, че през 2013 г. е извършила основен ремонт на втория етаж, след което е отдала същия за ползване на наематели, които били живели в него до 2024 г. Посочва, че към настоящия момент апартаментът е празен, като след напускането на наемателите е взела решение да продаде собствения си имот, за което включително е уведомила сина на ищцата – С., като му е предложила той да купи имота на пазарна цена. Оспорва твърденията на ищцата, че тя е единствен ползвател на дворното място, както и че тя няма достъп и ключ за него. Моли за отхвърляне на исковете.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: че е собственик на процесните имоти на посоченото придобивно основание, като установи, че е упражнявала фактическа власт върху тях в процесния период – от 01.03.2013 г. до 20.12.2024 г., както и да докаже осъществяваното непрекъснато, спокойно и явно владение върху имотите за посочения период; да докаже манифестиране на намерението за своене върху имота спрямо неговия собственик, както и промяната на държането във владение.

УКАЗВА на ответницата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на насрещно доказване възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици – че ищцата е упражнявала фактическа власт върху самостоятелния обект само като негов държател.

2

ОТДЕЛЯ, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства: 1./ че ищцата М. Т. Т. е придобила правото на собственост върху първия етаж от жилищната сграда в гр. София, ул. №, по дарение от нейните родители, за което е съставен Нотариален акт № , том , дело № 5099/1974 г.; 2./ че ответницата К. Т. Т. е придобила правото на собственост върху втория етаж от жилищната сграда в гр. София, ул. №, по дарение от нейните родители, за което е съставен Нотариален акт № , том, дело № 388/2010 г.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на страната на ищцата двама свидетели при режим на довеждане за датата на първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изслушване на СТЕ, която да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, като неотносими към правния спор с предмет иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни конкретните обстоятелства, във връзка с които прави искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок на дадените указания, съдът ще остави искането без уважение като неконкретизирано.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от съдебните книжа да се връчи на ответницата на посочения в ОИМ съдебен адрес, който да се отрази в деловодната система и на който да й се връчват занапред всички книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3