Решение № 77 от 17.07.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Трявна, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Д. П. Иванова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20264240100178 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л.

Х. Л. против Х. П. Л..

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата.

Родителите й живеят разделени, като ищцата живее с майка си. От навършване на шест годишна възраст, на семейните празници ищцата получавала от роднините си подаръци, между които пари и златни накити.

Ответникът като неин баща прибирал тези вещи „на съхранение“. По този начин, при него останали 2500 лв., както и две златни синджирчета със златни кръстчета. След като навършила 16 години ищцата молила баща си няколко пъти да й ги предаде. Ответникът отказвал. След като навършила 18 години ищцата отново помолила ответника да й ги предаде, но той отново отказал, „за да не ги изхарчи“. След това двамата прекъснали контакт помежду си. Така всички пари и златни накити останали у ответника, който отказвал да ги предаде на ищцата.

Претендира се в исковата молба да се осъди ответника да върне на ищцата държаните от него златни накити, представляващи две златни синджирчета с две златни кръстчета, както и сумата от 1278,23 €, които държал без основание.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който 1 оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба да е получавал и задържал парични средства и накити, собственост на ищцата – негова дъщеря. Твърди, че такива вещи не са му били предоставяни при описаните условия.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адв. В. П., поддържа предявения иск. Уточнява, че златните накити ищцата е получила като подарък при кръщението си през 2007 г., а парични суми в различен размер като подаръци от близки роднини е получила през периода от 2012 г. до 2024 г. Тези суми ответникът прибирал лично и останали на съхранение при него, против волята на ищцата.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез адв. Д. С. като пълномощник, поддържа направеното в писмения отговор оспорване на иска.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна:

Ищцата е родена на 15.05.2006 г., като не е спорно по делото, че е дъщеря на ответника.

В подкрепа на твърденията в исковата молба ищцата представя извадка от чат кореспонденция по приложението Viber, със следните разменени изявления от двама комуникиращи:

Тати: „Е и какво направи по въпроса? С дела ли ще ме плашиш? Това ли си помисли? Там ще ти отидат парите, обещавам ти. От 15.05. са 2500“.

„С моите пари значи, че ще плащаш делото, така ли да разбирам. Ще ги пръснеш по адвокати. А не да си ми ги дадеш?“.

Тати: „За твое сведение, преди 2 години, когато „обърна палачинката“ бяха 1600. От тях ще получиш това, което е от тези, които уважаваш. Много добре знаеш, че всичко пиша от кого, на дата и колко“.

На зададен по реда на чл.176 ал.1 ГПК въпрос към ответника, а именно:

Дали комуникацията в извлечението от Viber, изходяща от лице със снимка и надпис Тати“ като кореспондент изхожда от него, ответникът е отговорил, че няма ясен спомен дали е написал текста, изходящ от „Тати“ в кореспонденцията, но не оспорва, че снимката е негова. Заявява, че това, за което е писано в нея, не е това, което е описано в исковата молба. Имало е събрани пари, но лично негови, за които е имал намерение да ги използва за 2 нещо смислено за детето, но при нормални отношения помежду им. Заявява, че през последните две години не е комуникирал с дъщеря си и отношенията им са влошени поради заведени дела за издръжка, инициирани от майката.

През 2025 г. не са си писали, а последно са разменяли съобщения през 2023 г.

По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан Е. Б. Й. – съжител на майката на ищцата. В показанията си същият заявява следното: С майката на ищцата съжителства от девет години, като през това време ищцата е живяла заедно с тях. Когато ходела в дома на баща си по празници и за рождени дни през годините ищцата получавала от роднините си по бащина линия подаръци под формата на парични суми, които ответникът задържал при себе си и не й ги давал. При завръщането си след посещение при бащата ищцата разказвала какви суми е получавала, но без баща й да ги даде.

Паричните суми били различни, като общата събрана сума през годините била 2500 лв. Тази сума ответникът посочил в чат кореспонденция с ищцата. През годините тя многократно си искала парите, но баща й отказвал, като заявявал, че парите са отишли за разходи по дела за издръжка. Свидетелят заявява, че не може да посочи конкретно кога и по какъв начин точно са давани парите, но знае, че са от близки роднини като бабите и кръстника на ищцата. Парите били давани още от преди 2010 г. до преди три години. За тях бащата обещал, че ще й ги даде, когато стане на 18 години. Свидетелят сочи, че от майката и бабата на ищцата знае, че при кръщенето й тя е получила два златни синджира със златни кръстчета, които също бащата е прибрал при себе си и не й ги дава.

По искане на ответната страна по делото са разпитани свидетелите Н. Д.

Л. – съпруга на ответника, и Л. Д. Л. – кръстник на ищцата.

Свидетелката Н. Л. сочи, че след развода на родителите й ищцата останала да живее с майка си, като посещавала периодично дома на баща си.

Последно в него била през 2022 г. или 2023 г., когато започнали делата за издръжката на ищцата. Свидетелката сочи, че през изминалите години действително ищцата е получавала парични суми, но те веднага са били използвани, за да й се купят различни вещи, от които е имала необходимост, като например: шейна „Чук и гек“, колело, телефон, играчки, дрехи и други. В момента събрани нейни пари нямало. Съпругът й бил започнал да събира някакви пари за бала й и за закупуване на лек автомобил, но това били негови 3 лични пари. В дома им нямало и златни накити. Свидетелката сочи, че знае за това, че кръстниците на ищцата са й подарили златно синджирче със златно кръстче, но не знае къде са те. Знае също, че след развода между родителите, майката е взела всичко всичко и злато на ищцата в жилището им нямало.

Свидетелят Л. Л. заявява, че със съпругата си са кръстили ищцата.

Тогава й подарили златно кръстче със златна верижка, но след развода не знае какво се е случило с тях. От около три години ищцата не поддържала връзка с баща си. Свидетелят знае, че ищцата е водила дела за издръжка срещу него, за размера на издръжката.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира следното за установено от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

В случая ищцовата претенция се отнася за сумата от 2500,00 лв. (равняваща се на 1278,23 €) и златни накити – 2 броя синджира с 2 броя златни кръстчета към тях, които се твърди, че са дадени на ищцата от близки познати и роднини по бащина линия, докато тя е била под 18 години, които ответникът – неин баща е взел при себе си и задържал докато навърши пълнолетие. Твърди, че след навършване на пълнолетие ответникът е отказал да върне вещите.

Тежестта за доказване на тези факти тежи върху ищцовата страна.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че след раздялата на родителите й ищцата е останала да живее със своята майка, като е посещавала периодично дома на бащата и се е срещала с близките и роднините си по бащина линия. Установи се също така, че за рождени дни и празници като Коледа и Нова година е получавала от тях различни парични суми като подарък, но без да се установяват нито конкретни суми, нито кога и при какви ситуации са й били давани те. Не се установява и дали получените суми са били „задържани“ от бащата, както твърди ищцата и сочи в показанията си разпитания по нейно искане свидетел Е. Й. или са били разходвани още преди навършване на пълнолетието й за закупуване на желани от нея подаръци, както сочи разпитаният по искане на ответника свидетел Н.

Л.. При преценка на достоверността на показанията на всеки от двамата свидетели не може да бъде даден превес на някои от тях, доколкото свидетелят 4

Е. Й. е съжител на майката на ищцата, а свидетелката Н. Л. е съпруга на ответника и следователно не могат да се считат за безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. Отделно от това, видно от показанията на свидетеля Й. е, че същият възпроизвежда единствено изявленията на самата ищца, без да има собствени възприятия относно това дали паричните суми от подаръците на близките и роднините по бащина линия са били действително събирани от ответника през годините, а не са били изразходвани за нужди на ищцата при реализиране на родителските права и задължения на ответника като баща. Освен показанията на свидетеля Е. Й. по делото не са ангажирани други доказателства, чрез които да се установят твърдените от ищцата факти. Представената от нея извадка от чат кореспонденция по Viber дори и да се приеме, че е водена между нея и ответника, не установява сочените обстоятелства. От нея не е видно нито кога е водена като време, нито относно какво се отнася посочената сума от „2500“ и дали тя е за това, което сочи ищцата или това, което сочи ответника в изявленията си по чл.176 ал.1 ГПК, че се касае до събирани от него лични средства, които да й подари. Няма ангажирани други доказателства и относно твърдението, че освен златно синджирче с кръстче към него ищцата е получила и второ такова и от кого, както и че полученото от нейните кръстници, един от които свидетелят Люцов, безспорно се намират в държане на ответника при навършване на пълнолетието й.

Въз основа на изложеното по-горе съдът счита, че не бяха ангажирани категорични и безспорни доказателства по делото за получени от ответника преди навършване на пълнолетие на ищцата и задържани от него след този момент парични суми и златни накити, които да са нейна собственост и той да дължи връщането им на ищцата, поради което счете предявеният иск за недоказан и като такъв за неоснователен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното от ответната страна искане и представения от нея списък по чл.80 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 350,00 € – направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. Х. Л., с ЕГН **********, от гр. Г.

,ул.****** №***, ап.* (със съдебен адрес: гр. Г. ,ул.******** №*, офис*, чрез адв. В. П.) против Х. П. Л., с ЕГН **********, от гр. Г. ,ул.******* №*, ет.*, ап.*, иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на държани без основание златни накити, представляващи 2 броя златни синджирчета с 2 броя златни кръстчета към тях, както и сумата от 1278,23 € (хиляда двеста седемдесет и осем евро и 23 цента), като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Л. Х. Л., с ЕГН **********, от гр. Г. ,ул.****** №***, ап.* (със съдебен адрес: гр. Г. ,ул.******** №*, офис*, чрез адв. В. П.) да заплати на Х. П. Л., с ЕГН **********, от гр. Г. ,ул.******* №*, ет.*, ап.*, сумата от 350,00 € (триста и петдесет евро и 00 цента) - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 6