Решение № 11 от 18.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Даниела Бл. А.а в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20231800100564 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от А. И. А. чрез адв. М. от АК-Плевен срещу И. А. И. от гр. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставяне на ответника под пълно запрещение.

Ищецът – баща на ответника твърди, че последният страда от „умерена олигофрения – лека имбецилност“, в резултат на което е умствено недоразвит от раждането си, неадекватен и неспособен да се грижи за себе си. Поддържа, че вследствие на заболяването ответникът не разбира свойството и значението на действията и не може да ръководи постъпките си, което е основание за поставянето му под пълно запрещение.

Ответникът, действащ чрез особен представител адв. Ч. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. В откритото съдебно заседание на 14.12.2023 год. изразява становище за основателност на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да постави ответника под пълно запрещение.

Представителят на СОП моли съда да постави ответника под пълно 1 запрещение.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Ответникът е роден на 16.06.1967 год., като видно от приетото по делото удостоверение за раждане от 15.02.2023 год., издадено от община Д., ищецът А. А. е негов баща.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 1291/17.11.2000 год. на ТЕЛК към „Специализирана психиатрична болница“, Софийска област, ответникът страда от „друга уточнена олигофрения, умерена олигофрения – лека имбецилност“, поради което му е призната трайно намалена работоспособност 91% с чужда помощ пожизнено, като е посочено, че е нетрудоспособен за какъвто и да е труд и не може да се самообслужва. В мотивите на решението е прието, че при ответника е налице интелектуалнопаметов дефицит с тежка липса на самостоятелност и невъзможност за вграждане в обществото.

Според показанията на св. Б. – приятел на семейството, ответникът живее с баща си в къща в гр. Д.. По рождение не може да говори и да се обслужва. За него се грижат ищецът и сестра му. Никога не е работил, не е самостоятелен и не може да се грижи сам за себе си. Понякога не може и да се храни сам. Не разбира какво му говорят и отговаря едносрично.

Съгласно показанията на св. М. – съсед, състоянието на ответника е много тежко още от раждането му. Нищо не може да прави сам. Поздравява с жестове. Не говори разбираемо и не разбира, когато му се говори. Извън двора на къщата си не излиза.

Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на в.л. Г. от 29.11.2023 год. ответникът е прегледан за нуждите на експертизата в дома му в гр. Д.. Въз основа на данните по делото, наличната медицинска документация и психиатричния преглед вещото лице приема, че ответникът И. И. страда от умствена изостаналост, забелязана от родителите в детска възраст. Няма образование и никога не е работил, като за него се грижи изцяло баща му. По време на прегледа е сравнително спокоен, изправя се в леглото, но е недостъпен за изследване. Отговаря на въпросите с кратки думи, разбираеми само от близките. Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването ответникът не може да разбира свойството и значението на 2 действията си и не може да се грижи за себе си.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на ответника. Същият е неадекватен, като не разбира и не отговаря на зададените от съда и от страните въпроси.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близък роднина на ответника – баща, който е активно легитимирани, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС.

Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът страда от „умерена олигофрения – лека имбецилност“, поради което му е призната трайно намалена 3 работоспособност 91% с чужда помощ пожизнено. В резултат на заболяването при ответника е настъпила емоционално-волева промяна на личността, с устойчив дефицит, т.е. налице е първият критерий - медицински за признаването му за недееспособен по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно - ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същият не може да се грижи сам за себе си, като здравословното му състояние е сериозно увредено и освидетелстваният не може да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването ответникът не може да разбира свойството и значението на действията си и да се грижи за своите работи.

С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответника е толкова тежко, че обуславя поставянето му под пълно запрещение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И. А. И. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., ул. „Л.“ № 8, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при община Д., Софийска област, за учредяване на настойничество.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4