Решение № 278 от 07.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Перник, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20251720101851 по описа за 2025 година

Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу Ц. Т. П. за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1978,51 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 12.07.2023 г. до 13.02.2025 г. до водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането и сумата от 188,76 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 05.10.2023 г. до 09.05.2025 г. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание от 18.03.26 г. е направен отказ от иска за разликата над сумата от 1978,28 лева до 1978, 51 лева., като производството е прекратено в тази част.

В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен № 1

*************. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги.

Ответната страна, в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения й особен представител адм. С. оспорва иска. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи, че ответницата е потребител на ВиК услуги – като собственик или като лице, сключило договор с ищеца. Намира представената справка от ИКАР за неустановяваща правото на собственост върху имота. Счита, че представената справка не установява доставката на сочените услуги.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените кумулативно съединени искове с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно, че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора - „Водоснабдяване и канализации“ ООДПерник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ / централен и местен ежедневник/.

По делото са представени посочените общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор.

През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за регулиране на В и К услуги /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

Видно от представена справка № 613682 от 02.05.25 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 02.05.25 г. за процесния имот е налице вписване на договорна ипотека, учредена в полза на кредитора «Юробанк и Еф Джи България» АД от ответницата.

От отбелазването се установява, че ответницата е собственик на този имот, върху който е учредила ипотека. Учредяването на ипотечно право е предпоставено от притежанието на право на собственост от ответницата. Приложената по делото справка чрез отдалечен достъп представлява възпроизведен на хартия електронен документ – извлечение от персоналната партида в книгата по чл. 36, ал. 1 ПВ на Ц. П. при Служба по вписванията, 2 гр. Перник. Това извлечение не е официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но възпроизвежда въведени в софтуерна програма данни от такива документи при вписването им по реда на ПВ. Тази техническа дейност се извършва от специализирана администрация в съответната служба по вписвания, поради което извършените записвания притежават необходимата доказателствена стойност, която да създаде вътрешно убеждение относно принадлежността на правото на собственост по спорове, по които самото то не е предмет на иска. Ето защо, настоящият съд дава вяра на съдържанието на обсъдената справка и приема за установен по делото факт, че ответницата е собственик на процесния имот.

Съдът формира извод, че ответникът е клиент на ВиК услуги за процесния имот по силата на закона. Това негово качеството произтича от притежаваното право на собственост.

Предвид изложеното, ответницата се явява страна по облигационно правоотношение с ищеца за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, които отношения се регулират с ОУ, чието писмено изрично приемане не е предпоставка за възникване на облигационната връзка. Като потребител, ответникът има задължението да заплаща на падежа задължението си към оператора на ВиК услугите, като получаването на фактура не е елемент от фактическия състав на възникване на вземането.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, като компетентно и изключително обстойно. Според вещото лице в имота има монтирани водомер за студена и топла вода, които не са в метрологична годност и не се използват за отчитане на реално потребление. В рамките на процесния период не е извършван реален отчет предвид неизпълнението на предписание № 2/17.01.2020 г. за извършване на периодична проверка на водомер, като след септември 2021 г. потребеното количество е начислявано служебно на месечна база съобразно чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. Вещото лице е достигнало до извода, че стойността на претендираното водно количество е 1978, 28 лева с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните Ви К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения.

В нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. е посочено, че при сгради - 3 етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след общия водомер или в общите части на водопроводното отклонение са елемент на сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите. Индивидуалните водомери могат да бъдат монтирани и в помещението след общия водомер или в общите части. А чл. 11, ал. 5 от същата Наредба предвижда, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., индивидуалните водомери в сградиетажна собственост, се проверяват за метрологична годност по искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Последната цитирана разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател.

В конкретния случай е установено, че за процесния период два от водомерите в жилището на ответницата са били извън установения срок на метрологична проверка, но потребителят не е предприел нито действия по тяхната подмяна с нови, нито е организирал метрологична проверка за презаверяването на годността им. Eто защо и предвид липсата на насрещно твърдение от ответника, съответно на ангажирани доказателства, че поставените в имота водомери са били подложен на проверка, респективно, че са били метрологично годни през процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните предпостваки за служебно начисляване на потребление.

Както нормативната уредба, така и общата рамка на обвързващи потребителя договорни клаузи, ясно разграничават случаите на липсващ уред, неизправен уред и уред, който е поставен в имота на ползвателя, но не е доказано, че монтажът и пломбирането му при приемането за отчет от доставчика са в рамките на първоначалната му проверка или след маркиране със знак за последваща проверка по реда на чл. 84б, т. 5 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Дори и да не е изрично уведомен, потребителят използващ свое измервателно средство не може да черпи права от пасивното си поведение, несъобразено с изискванията на закон /чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията/.

4

В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество е имало основание за приложение на правилото на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4.

Предвид изложеното съдът, намира, че се доказа в процеса доставката на ВиК услуги на претендирана стойност, както отговорността на ответника за заплащането й.

При тези данни при съобразяване на чл. 33, ал. 2 от Общите условия и съобразно извършените начисления по реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че обезщетението за забава върху главницата за периода на забавата – 05.10.2023 г. до 09.05.2025 г., възлиза на 188,76 лв., поради което акцесорната претенция за заплащане на законна лихва също следва да бъде уважена.

Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумите по делото следва да бъдат изчислени в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото (чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България).