Решение № 182 от 07.10.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 205/2022
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 07.10.2022
- В сила
- 07.10.2022
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Анита Христова Велева, Калина Георгиева Пейчева
Цитирани разпоредби
- чл.126 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.318 · Граждански процесуален кодекс
- чл.322, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.528, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 182 гр. Ямбол, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500205 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба и въззивна частна жалба на Т. Г. И., ЕГН **********, подадени чрез адв. А. Б. от АК-Пловдив, двете против Решение №164/19.04.2022 г., постановено по гр.дело №3440/2021 г. по описа на Районен съд - Ямбол.
С посоченото решение първоинстанционния съд: ОСЪЖДА Т. Г. И. от гр.****, ЕГН ********** да заплаща на Н. К. И. от гр.*****, ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г. Т. И., род. на *** г. месечна издръжка в размер на 300,00 лв., платима до десето число на текущия месец, считано от 04.11.2021 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и издръжка за минало време за периода от 20.05.2021 г. до 04.11.2021 г. в размер на 1278,71 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2021 г., а исковете за издръжка в останалата им част като неоснователни ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА Т. Г. И. от гр.****, ЕГН ********** да заплати на Н. К. И. от гр.*****, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 202,42 лв.,съразмерно на уважената част от исковете; ОСЪЖДА Н. К. И. от гр.*****, ЕГН ********** да заплати на Т. Г. И. от гр.****, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 97,58 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете; ОСЪЖДА Т.
Г. И. от гр.****, ЕГН **********, да заплати държавна такса за исковете за издръжка в размер общо на 483,12 лв.; ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на съдебното решение, в частта за присъдената издръжка.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, с която Т. Г. И. е осъден да заплаща на Н. К. И., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г. Т. И., издръжка в размер на 300 лева, считано от 04.11.2021 г. до настъпване 1 на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и в частта на издръжка за минало време за периода от 20.05.2021 г. до 04.11.2021 г. в размер на 1278.71 лв., ведно със законна лихва, считано от 04.11.2021 г., както и в частта за разноските и държавната такса с твърдения за недопустимост на решението, тъй като ЯРС се е произнесъл, въпреки че в Пловдивски районен съд се води друго дело, което е със същия предмет и страни. Заявени са и твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Във въззивната жалба са изложени съображения за нарушаване правилата за недопускане на произнасяне два пъти по един и същи правен спор и правилата на подсъдността. Жалбоподателят твърди, че е извършен превратен анализ на събраните доказателства и че липсва социален доклад, изготвен от компетентни органи, което сочи на незадълбоченост и необективност на съдебния акт, а и представлява нарушение на императивните изисквания на ГПК, свързани с анализа на доказателствения материал и формирането на изводите на съда, като са изложени съображения в тази насока.
Моли ЯОС да обезсили атакуваното решението, да прекрати производството по делото и да осъди другата страна да заплати всички направени разноски, евентуално - да отмени решението на ЯРС и претенциите за издръжка да бъдат изцяло отхвърлени. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Н. К. И., като законен представител на малолетния Г. Т. И., чрез пълномощника адв. М. Х. от ЯАК е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за допустимост и правилност на атакуваното решение в обжалваните части. Изложено е становище, че постановеното определение по привременни мерки във висящият бракоразводен процес не се ползва със СПН, нещо повече - съдебните решения, в частта за упражняването на родителските права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето, имат характера на спорна съдебна администрация и затова не се ползват със СПН.
Въззиваемата твърди, че ЯРС правилно и законосъобразно е приел, е липсва тъждество между страните по двете производства, тъй като ищец в настоящото производство е малолетното дете, действащо чрез своята майка, а ответник по делото в PC Пловдив е майката на детето, а не самото малолетно дете. В отговора е посочено, че задължението на бащата е безусловно и правилно и законосъобразно съдът е определил нейния месечен размер от 300 лв., предвид относимите данни за нуждите на детето и възможностите на бащата, като същата не би му създавала затруднения. Въззиваемата счита за основателен и доказан по основание и размер и иска, касаещ издръжката за минало време. Моли ЯОС да потвърди решението на ЯРС в обжалваните части. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
С постъпилата въззивна частна жалба решението се атакува в частта, имаща характер на определение, с която се допуска на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Посочено е, че от една страна, предварително изпълнение не е поискано от ищцовата страна, а от друга - такова не следва да се допуска по съображения, подробно изложени във въззивната жалба, свързани с недопустимостта на съдебния акт.
Моли ЯОС да приеме, че е недопустимо и незаконосъобразно не само присъждането на издръжка, която бащата да заплаща на майката, но и допускането на предварително изпълнение на подобно задължение.
Насрещната страна по въззивната частна жалба Н. И., като законен представител на малолетния Г. Т. И., не е изразила становище по нейната допустимост и основателност.
В о.с.з. въззивника Т. Г. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. В 2 предварително депозирана молба, вх.№4165/12.09.2022 г. от пълномощника му адв.Б., последната е заявила, че поради служебна ангажираност няма да се явят в о.с.з. нито тя, нито доверителят й, но не възразяват да се даде ход на делото. Поддържат въззивната жалба и искат уважаването й по изложените в същата подробни съображения. Претендират и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззиваемата Н. К. И., в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Г. Т. И., чрез пълномощника адв.Х. поддържа заявеното в писмения отговор становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска потвърждаване на атакуваното решение. В допълнение сочи, че и към настоящия момент детето се отглежда от неговата майка, като по гр.д.№1127/2022 г. на ЯРС е постановено решение по ЗЗДН, с което на жалбоподателя Т. Г. И. са наложени мерки - да не доближава както майката, така и детето, като по отношение на детето срокът е девет месеца, но решението не е влязло в сила, т.к. е обжалвано и делото се намира в Окръжен съд - Ямбол. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд и не е спорна между страните.
Така не е спорно, че страните са родители на детето Г. Т. И., род. на *** г., което е видно и от удостоверение за раждане на детето.
Не е спорно между страните, че Н. К. И. и Т. Г. И. са съпрузи в процес на развод по гр.дело №15107/2021 г. по описа на РС - Пловдив, като по настоящото дело липсват доказателства на какъв етап се намира бракоразводния процес, но не е спорно, че не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. От представен протокол №1618/01.03.2022 г. от проведено по това дело о.с.з. се установява, че ПРС е определил привременни мерки като за времето от 01.03.2022 г. до приключване на производството по делото с влязло в сила съдебно решение, родителските права по отношение на детето на страните Г. Т. И. са предоставени за упражняване на бащата Т. Г. И., определено е местоживеене на детето при бащата, определен е режим на лични контакти на майката с детето и тя е осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител издръжка в размер на 162,50 лв. месечно, за времето от 01.03.2022 г. до приключване на производството по делото с влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с привременните мерки на бащата Т. Г.
И. е издаден изпълнителен лист № 416/04.03.2022 г. Не е спорно по делото, че определението на ПРС по привременните мерки не е изпълнено и към момента на приключване на съдебното дирене детето се отглежда от неговата майка, с която живее в гр.*
От уведомление от ЧСИ с рег. №787 с изх. № 11803/15.03.2022 г. до страните по изп. дело №356/2022 г., образувано по изп. лист от 04.03.2022 г. се установява, че се отменят насрочените изпълнителни действия по предаването на детето Г. Т. И., род. през *** г. на баща му Т. Г. И., т.к. в изпълнение на задълженията си по чл.528, ал.2 ГПК в срок, майката на детето Н. К. И. съобщила, че съществува пречка за предаването му, предвид здравословното състояние, в което се намира, подробно описано в представените медицински документи-амбулаторни листи от 01.03.2022 г. и от 21.02.2022 г. с посочена основна диагноза-детски аутизъм, като при принудителното изпълнение съществувало риск от влошаване на състоянието, което като резултат би увредило интересите на детето, така и 3 на неговите родители.
Видно от удостоверение за настоящ адрес, издадено от Община- Ямбол, детето Г. Т.
И. има заявен последен настоящ адрес в гр.* ул. **** от 16.06.2021 г., който е и настоящия адрес на майката Н. К. И..
От представеното удостоверение от работодателя на ответника се установява, че в периода м. ноември 2020 г.- м. ноември 2021 г. е получил сумата от 26 982, 98 лв. нетен доход.
По делото са представени множество медицински документи (амбулаторни листи), удостоверяващи здравословното състояние на детето Г.. Видно от амбулаторен лист № 52/21.02.2022 г., съставен от д-р С.С. - специалист по детска психиатрия, в същия по отношение на детето Г. Т. И. е посочена основна диагноза „други емоционални разстройства в детството“, придружаващи заболявания и усложнения „разстройство на експресивната реч“, като е препоръчано е извършване на обстойно психометрично изследване на внимание, памет, интелекта както и редовни посещения на логопедични и психологични занимания. В амбулаторен лист №112/ 01.03.2022 г. е посочена основна диагноза „детски аутизъм“, като в тази връзка е предписана терапия - лекарства, закупени от майката. Представено е и удостоверение №78/25.06.2021 г., издадено от логопед Г.Б. в уверение за проведени логопедични терапевтични сесии на детето, първата от които на 12.08.2020 г. От амбулаторен лист № 001464/ 20.06.2019 г. се установява, че детето страда от „вродено плоско стъпало; други вродени валгусни деформации на стъпалото“, като същата диагноза е посочена и в Протокол на ортопедична ЛКК от 20.06.2019 г. В амбулаторен лист №00040/20.01.2021 г. е посочена основна диагноза на детето „други форми на затлъстяване; хипотиреодизъм, неуточнен“, като е предписана строга диета и повишена физическа активност.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.02.2021 г. се установява, че К.Н.С. и И.И.С. продали на Т. Г. И. и Н. К. И., собствените си недвижими имоти, находящи се в гр.****, който имот в последствие е отдаден под наем с договор за наем на недвижим имот от 10.04.2021 г. с наемодател Н. К. И. при месечен наем в размер на 500,00 лв. Представена е справка от НОИ за всички трудови договори на Н. К.
Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c06f76e-ad96-4a1e-a499-25d81bab8edd