Определение № 624 от 30.11.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. Пещера, 30.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20235240101080 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 140 от ГПК

Предявени са искове от Е. С. Х., ЕГН: ********** с адрес: гр. Брацигово, ул.

„*" № 31, ет.З, ап.6, чрез пълномощника си адв. П. И. П., вписан в АК Хасково, срещу „В.К" АД, ЕИК: 207343548, със седалище гр. София, район „*", бул. "*" N2 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Изпълнителния директор Свилен П. П. правоприемник на „В.К" ООД, ЕИК: 201995287, със седалище гр. София, район „*", бул. "*" № 28, ет. 2, офис 73Г, с упр. Свилен П. П., по чл. 124 ГПК.

Твърди ищцата Е. С. Х., че е страна по Договор за паричен заем № 5868220, сключен с „В.К" ООД на 5 ноември 2022г. Спрямо Договор за паричен заем № 5868220 ищцата Х. получава сумата от 2500.00 лева, която сума следва да бъде върната на 60 седмици, брой вноски 30. По Договор за паричен заем № 5868220 ищцата следва да заплати неустойка в размер на 1 048.20 лева, като по този начин общото задължение по договора е в размер на 5766.30 лева.

Счита, че така търсената неустойка по Договор за паричен заем № 5868220 в размер на 1 048.20 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.

143, ал,1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията ми за това са следните:търсената неустойка по Договор за паричен заем № 5868220 е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер 1 на 1 048.20 лева е в размер на над 40.00 % на получената сума по отпуснатия кредит По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тьлк. дело №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Наред с това, счита че търсената неустойка по Договор за паричен заем № 5868220 е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП вр. с чл.24 от ЗПК.,т.к. не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 13ПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. С търсената неустойка по Договор за паричен заем № 5868220 се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация.

Формулира искане да се приеме за установено, че ищцата не дължи сума в размер на 1 048.20 лева представляваща неустойка по чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 5868220 от дата 05.11.2022г. сключен със „В.К" ООД, ЕИК: 201995287, поради това, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 отЗЗП.

Претендира разноски и прави доказателствени искания.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „В.К" АД, чрез адв.

2

Ант.Н.. оспорва твърдеинята на ищцата. Моли делото да се прекрати като недопустимо тъй като имало друго дело гр.д.№654/2023г. на РС Пещера.

Излага съображения за неоснователност на претенцията.

Моли иска да бъде отхвърлен и прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Съдът е сезиран с искова молба с два обективно съединени иска с правно основание по чл. 124 ал. 1 ГПК чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

За иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП В тежест на ищеца е да докаже сключения между страните Договор за потребителски кредит, както и всички онези положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че действителна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца Е. Х. и ответника „В.К“ АД е Договор за паричен заем № 5868220от 05.11.2022 и предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 2500 лева, сключен от разстояние по инициатива на ищцата, договора не е сключен при общи условия.

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

Не следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде задължен ответника, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да представи по 3 делото Общите условия, предвид че за същите се твърди че договора е сключен без тях .

Неоснователно е и искането за допускане на съдебно икономическа / счетоводна експертиза предвид изложените твърдения за нищожност на клауза от договор.

По отношение на искането за прекратяване на делото , то същото е неоснователно предвид че по гр.д.№654/2023 по РС Пещера е постановено определение от дата 18.09.2023г. с което е върната исковата молба на Е. Х. срещу В.К ООД.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 13.12.2023 г. от 11.00 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между между ищеца Е. Х. и ответника „В.К“ АД е Договор за паричен заем № 5868220от 05.11.2022 и предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 2500 лева, сключен от разстояние по инициатива на ищцата, договора не е сключен при общи условия.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на делото.

Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5