Решение № 263 от 18.11.2024, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Исперих, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20243310100254 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 1579/30.04.2024 г. от С. С. Х. от гр.И, действаща чрез адв.Н. Х. от АК – Р, срещу Община И, ЕИК .........., представлявана от Б Ш – Кмет, с която моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответната община, че ищцата е собственик на Поземлен имот с идентификатор № ............, находящ се в с.Д, общ.И, в местността „ДС С“, с площ 1890 кв.м., с начин на трайно ползване нива, който е придобит въз основа на покупко-продажба и давностно владение.

В исковата молба се твърди, че ищцата била закупила процесни имот през 1992 г., когато закупила и дворно място в с.Д с административен адрес ул.“Е П“ № .. Двата имота били закупени от Б М. През годините била плащала необходимите данъци и такси. Заявява, че от 1992 г. и до настоящия момент била упражнявала непрекъснато и необезпокоявана фактическа власт върху двата имота. Процесният имот засявала с тютюн, като посочва, че той никога не е бил отнеман от нея и нейните праводатели и включван в ТКЗС, не е бил одържавяван и не е бил част от ТКЗС. Разбрала, че към настоящия момент имотът бил със статут на земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и е записан като собственост на Община И, като е съставен и АЧОС № 5179/02.10.2012 г., с което обосновава и правния си интерес от завеждане на настоящата искова молба. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Ж.Чобанов, който поддържа изцяло исковата молба и излага подробни съображения. Претендира и за сторените в производството разноски.

В с.з. ищцата се явява лично и с адв.Х., който поддаржа изцяло исковата молба и излага допълнителни съображения.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община И депозира писмен отговор вх.№ 1910/28.05.2024 г., уточнен с молба вх.№ 2041/05.06.2024 г., с който счита исковата претенция за допустима, но неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху процесния имот. Излагат се подробни съображения. Ангажират се писмени доказателства. Претендират и за сторените в производството разноски

В съдебно заседание за ответната страна не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

През 1992 г. ищцата С. Х. закупува от Б М дворно място с намиращата се в него жилищна сграда, находящо се в с.Д, ул.“Е П“ № .. и поземлен имот „ясак“ с площ около 2 дка, който е извън регулация, но се намира до регулационната линия, непосредствено до дворното място с къщата. Сделката за ясака не е била оформена с нотариален акт, но ищцата е влязла във владение на имота, заградила го с мрежа, започнала да го обработва и да го засява с продукция, плащала дължимите за него данъци и такси.

Съгласно действащите към настоящия момент кадастрални карти и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 1334/25.07.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК ясакът представлява „Поземлен имот с идентификатор № *** в с.Драгомъж, общ.Исперих, обл.Разград, местност „Д С С“, с площ 1890 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване : нива, категория на земята – трета, номер по предходен план: 018439, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, №

***“.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д Г Н и Р М Р, и двамата съседи на ищеца в с.Д, се установява, че С е закупила процесния имот през 1992 г. от наследницата на предишните собственици – Б, която го е получила в наследство от родителите си М и Р, а мястото, за което се води дело, представлявало ясак, намиращ се в съседство и като продължение на двора с къщата, който бил в края на селото (до ромската махала). Ясакът бил около 2 дка и през годините ищцата го обработвала и засявала с царевица и тютюн, първоначално бил ограден с телена ограда, която ов последствие била открадната. Твърдят, че мястото останало още от дядо М, като било по-голямо и дори родителите на св.Р Р закупили от дядо М част от този по-голям парцел и направили своята къща. Самият ясак не е влизал в ТКЗС, като цялото място било обработвано от дядо М, а от 1992 г. и понастоящем ищцата го обработвала. През годините е добивала продукция от имота, но тъй като се намирал в близост до ромската махала, с течение на времето тя било системно обирана, дори оградата била открадната, поради което ищцата вече не обработвала ясака, а само плащала за да бъде окосена тревата. Свидетелите не са чували някой да има претенции за този имот и не са виждали някой друг да го работи след 1992 г. освен С.

Горните обстоятелства се потвърждават и от констатациите на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Според експертното заключение, изготвено въз основа оглед на процесния имот, документите по делото и направени справки в Отдел „ТСУ“ на Община-И, имотът се намира в землището на с.Д, в местността „Д с С“, като за него не са налице данни да е отнеман от неговите собственици и да е включван в блок на ТКЗС, за имота не е съставен Акт за държавна собственост и няма данни да е подлежал на 2 възстановяване като земеделска земя.

По първия регулационен план на с.Д от 1929 г. процесният имот е представлявал част от парцел IV - 439 от кв. 76, като по разписен лист целият имот е записан на името на А М. С ПМС № 216/1961 г. парцел IV - 439 от кв.

76 по плана на с.Д е изключен от регулация.

По КК и КР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 1334/25.07.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, имотът е с идентификатор № ***.

Установено от обсъжданата експертиза, както и видно от представените по делото писмени доказателства, за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 5179/02.10.2012 г., на основание чл.19 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/29.07.2008г. на комисия, определена със Заповед № 17/16.06.2008г. на Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Р, вписан в Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 3063 на 03.12.2012г. С цитираното Акта за частна общинска собственост Протоколно решение № 3/29.07.2008г.

Комисията е определила земеделски земи в землището на с.Д по приложен списък /Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколното решение/, като имоти по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, в който списък под № 7 бил записан и имот 018439 с площ 1.890 дка - нива във възстановими стари реални граници – спорният по делото имот. Отбелязано е още, че неправилно имотът е причислен към чл. 19 ЗСПЗЗ, следва да се причисли в регистъра на имотите по чл. 19 ЗСПЗЗ в раздел „съществуваща собственост преди възстановяване“.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в размер на 1460.00 лева – 50.00лв. дължима ДТ, 10.00 лв. такса вписване, 400.00лв. за възнаграждение на вещо лице и 1000.00лв. за адвокатски хонорар.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният положителен установителен иск, с който ищецът търся съдебна защита чрез установяване със сила на присъдено нещо, че е собственик на процесния имот на основание покупко-продажба и давностно владение, поради оспорване на правото му от ответника, фигуриращ по АЧОС като титуляр /собственик/ на имота, е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Същият е предявен от надлежна срещу надлежна страна.

Разгледан по същество – искът е основателен. Съгласно чл.77 от Закона за собствеността (ЗС) правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От доказателствата по делото се установи, че отпреди 1961г., когато е иззключен от регулационните граници на с.Д, процесният имот, представляващ тогава част от парцел IV 439 от кв. 76, същият е принадлежал на А М, вписан като собственик по Разписния лист, придружаващ плана от 1929 г., без отбелязана последваща промяна на собствеността. По делото не се събраха данни за родствена връзка между АМ и дядо М и съпругата му Р, които според свидетелите Н и Р са притежавали ясака и съответно са го предали по наследство на дъщеря си Б М – праводателка на ищцата. Въпреки това от показанията на тези свидетели безпротиворечиво се установява, че през 60 – 80 – те години на ХХ век този имот е бил в патримониума на родителите на Б М, те не са губили владението върху имота, доколкото не се установи същият да е бил стопанисван или завладян от другиго. Напротив – обработвали са го непрекъснато, дори са се разпореждали с част от имота (бащата на св.Р е закупил част от този имот и е 3 построил там къща). Не се събраха доказателства процесният имот да е бил внасян в блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението на ищцата или нейните праводатели чрез отчуждаване или одържавяване.

По този начин и Община–И не е могла да стане собственик на обсъждания имот след влизане в сила на одобрената карта на възстановената собственост за землището на с.Д, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 от ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл.1 9 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ (вж. Решение № 427/21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.;

Решение № 21/04.02.2011 г. по гр.д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС).

По делото безспорно се установи, че претендираният имот – нива, е със статут (носи характеристиките) на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, което не означава автоматично, че подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 10 от същия ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане (ограничаване) от държавата на правото на лична (частна) собственост по отношение на определена категория имоти земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, какъвто е случаят с процесния имот, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ (в този смисъл Решение № 79/10.04.2013г. по гр.д.№ 612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение № 197/10.05. 2011г. по гр.д.№ 430/2010г. на ВКС; Решение № 765/28.10.2010г. по гр.д № 1987/2009г. на ВКС, г.о., Решение № 798/16.11.2010г. по гр.д.№ 3303/2008г. на ВКС и др., постановени по чл. 290 от ГПК). Процесният имот № *** не попада в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, поради което спрямо него не намират приложение нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.

Ето защо, същият неправилно е актуван и като частна общинска собственост с АЧОС № 5179/02.10.2012 г., на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/29.07.2008г. на комисия, определена със Заповед № 17/16.06.2008г. на Областна дирекция „Земеделие“ - гр.Р. Същевременно ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства за придобиване на имота на друго правно основание. Актът за общинска собственост е официален документ с декларативно действие, т.е. няма правопораждащ ефект по отношение на собствеността, която удостоверява (арг. от чл.5, ал.2 и ал.3 от Закона за общенската собственост действие). По 4 този начин и въз основа на събраните по делото доказателства, се опроверга тази констатираща правото на собственост функция на ползващия ответната Община-И АЧОС, че процесният имот - нива с площ 1890 кв.м., в местността "Дс С", съставляващ имот № *** в землището на с.Д, е частна общинска собственост. Към момента на съставянето на този АЧОС, праводателката на ищцата – Б М , в т.ч. и ищцата, считано от 1992г. (годината в която е закупила ясака), вече са били придобили собствеността върху имота – Б М по наследство и давностно владение, а ищцата в резултат на покупко – продажба и давностно владение, продължило над 10 години. Двамата свидетели са категорични, че ищцата е закупила ясака през 1992 г. от предишните собственици, работила го е като свой и никой не е предявил претенции към имота, което налага извода за упражнявана непрекъсната фактическа власт с намерение за своене върху процесния имот и придобиването му на основание чл.79 от ЗС.