Решение № 50 от 31.01.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно наказателно дело № 20214110201171 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид :

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по жалба на Д. АЛ. Д., с ЕГН ********* против Наказателно постановление № 21-1275-001317/16.07.2021г. на Началник сектор към ОД МВР В. Търново, Сектор "Пътна полиция", с което за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200. 00 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50. 00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материално-правните разпоредби и административно-производствените правила. Поддържа се, че изложените в АУАН и НП констатации относно извършеното административно нарушение по чл. 123, ал.

1, т . 1 от ЗДВП не отговарят на действителното положение, както и че с деянието на са причинени имуществени вреди, а само отъркване. Сочи, че не е възприела причиняването на ПТП.

В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез упълномощеният си защитник, поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Излагат се доводи за недоказаност на процесните нарушения. Твърди се, че реализираното съприкосновение между превозните средства е било леко, като въззивничката не е възприела причиняването на ПТП, поради 1 което не е спряла да установи причиняването на имуществени вреди. Представят се писмени бележки. Не се претендира заплащане на разноски.

Ответната страна по жалбата, не взема становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 от ЗАНН.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 21.06.2021г. бил подаден сигнал от дежурен към ОД МВР гр. В. Търново за настъпило ПТП в на ул. "Васил Левски", в района на дом № 8 с напуснал водач. Във връзка с изясняването на случая бил изпратен екип състоящ се от свидетелите Л.М. и Й.И.

/автоконтрольори към ОД на МВР В. Търново, Сектор Пътна полиция/. Пристигналите на мястото на ПТП служители на МВР установили паркиран лек автомобил „Мерцедес ГЛ“ с рег . № ********. Неговият собственик твърдял, че автомобилът му бил ударен от л.а, който бил паркиран - зад него и при тръгването му го ударил в задната лява част, като зажулил бронята на превозното средство, след което без да спира, напуснал местопроизшествието. В района имало монтирани охранителни камери на търговските обекти. Полицейските служители, посетили един от обектите, като при преглед на охранителните камери възприели, че тръгващият л.а Лендроувър при потеглянето си и излизането от реда на паркираните автомобили, с предната си част, отъркал задната лява част на л.а Мерцедес, след което, без да спира, продължил движението си и напуснал мястото на произшествието.

При това установили рег. номер и собственика на превозното средство и неговия водач в лицето на жалбоподателката. Непосредствено след това провели разговор с Д.Д., която, от полицейските служители разбрала, че била извършила ПТП. Същата посочила че не е усетил удара между двата автомобила и е продължила движението си. Въззивничката посочила, че към този момент пътува извън страната и не може да се яви за изясняване на случая. Въз връзка с него била поканена да се яви на 02.07.21г. за съставяне на АУАН.

Въз основа на извършената проверка, на 02.07.2021г., бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 397120 от Л.М./инспектор към ОД на МВР В. Търново, Сектор ПП) в присъствието на св. Й.И..

При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, контролните органи са приели, че на 21.06.2021г., в 12,15 ч. , в гр. Велико Търново, на ул.

"Васил Левски" до номер 8, при управление на л. а Лендровер, модел „Рейнч Ровер Ивоук“ с рег. № ******, като при извършване на маневра за излизане от реда на паркиралите автомобили не се била убедила, че с маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в движението и с предната си дясна част блъснала, в задна лява част, паркирания пред нея л. а Марцедес , модел ГЛ 350 с рег. № ******, с което реализирала ПТП с материални щети по двата автомобила. При тока било отразено,че водачът не е изпълнил задълженията си, като участник в ПТП да спре и да установи какви са последиците от 2 произшествието.

Актосъставителят е квалифицирал деянията като административни нарушения на разпоредбите на чл.25, ал. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. Препис от акта е предявен и получен от нарушителката на 02.07.21г. При това и в законоустановения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, са депозирани възражения от страна на Д..

Въз основа на съставения АУАН, при възприемане в пълнота и идентичност на фактическата обстановка, извършеното нарушение и неговата правна квалификация като състав на административно нарушение е издадено наказателно постановление № 21-12750001317 от 16.07.2021г. на Началник сектор към ОДМВР - В. Търново с-р ПП В. Търново, упълномощен със заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г., с което за извършеното нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, на Д. АЛ. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., а за нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДВП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50. 00 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Същото е връчено на нарушителката на 09.08.21г., която на 09.08.21г. е депозирала жалба, срещу него, чрез административнонаказващия орган, до ВТРС.

Описаната фактическа обстановка се установява АУАН № 397120/02.07.2021 г., Наказателно постановление № 21-1275-001317/16.07.2021 г. на Началник група към ОД на МВР- В. Търново , Сектор "Пътна полиция" В.Търново, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол за ПТП № 1819236/21.06.2021 г. съставен от Л. М. -инспектор при ОДП ПП В. Търново; 1бр. докладна записка; Справка за нарушител и показанията на свидетелите Л. М. и Й. И..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

По отношение на нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП:

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН: “Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно, за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав 3 приема, че в хода на административнонаказателното производство и в това пред ВТРС се доказа от обективна и субективна страна, че жалбоподателката е извършила нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба вменява задължение на водачите на ППС, които ще предприемат каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Посочените в съдържанието на нормата хипотези са примерни, не са изчерпателно изброени и не могат да обхванат всички житейски възможности. Осъщественото от нарушителката деяние попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДВП.

Настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на 21.06.2021г., в 12,15 ч. , в гр. Велико Търново, на ул. "Васил Левски" до номер 8, при управление на л. а Лендровер, модел „Рейнч Ровер Ивоук“ с рег. № ******, при извършване на маневра за излизане от реда на паркиралите автомобили Д.Д. не се била убедила, че с маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в движението и с предната си дясна част блъснала, в задна лява част, паркирания пред нея л. а Марцедес , модел ГЛ 350 с рег. № ******, с което реализирала ПТП с материални щети по двата автомобила. Видът, характера и размера на причинените на пострадалия л.а имуществени вреди, са такива, че влизат в приложното поле на разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДВП като определят настъпилото произшествие - като пътно – транспортно такова.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина непредпазливост /небрежност/, доколкото нарушителката не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди като се съобрази с правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, което не е направила.

На следващо място, съдът приема, че обжалваното НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и приложимия материален закон.

В конкретния случай, съдът констатира неяснота относно приетата от контролния и наказващия орган за санкционна разпоредба за осъщественото от жалбоподателя деяние, което е довело до пороците по чл. 57, т. 6 от ЗАНН, регламентиращи като задължителен реквизит - посочване на законовите разпоредби, виновно нарушени от Д..

С обжалваното НП за извършеното от жалбоподателката деяние е било наложено наказание съобразно разпоредбата на чл.179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДВДП.

В съдържанието на посочената т.5, липсва отразяване на конкретното предложение. Разпоредбата на чл.179, ал. 1,т.5 от ЗДВП има пет предложения, които се 4 обективират от различна по своята същност и обективни обстоятелства фактическа обстановка, като представляват самостоятелни състави на административни нарушения. Изложеното мотивира съда да приеме, че за извършеното нарушение на жалбоподателката е наложено наказание по непълно или неправилно посочена правна норма.

Констатираното непълно или неточно отразяване в съдържанието на НП на пълното наименование на приложимата за извършеното деяние санкционна разпоредба е създало неяснота относно приложената за извършеното нарушение от наказващия орган законова разпоредба. От друга страна същото води до неустановяване на извършеното деяние като обективен факт; препятства правната преценка и определянето правната му квалификация като конкретно административно нарушение.

Това, от една страна, е довело до накърняване на правото на защита на нарушителката, която има право да узнае конкретната законова норма, по която е наказана и да организира защитата си в пълен обем. От друга страна, създадената неяснота препятства извършването на проверка относно правилността на приетите от наказващият орган правна квалификация, във връзка с осъществявания от РС контрол за законосъобразност. Допуснатото нарушение е съществено и неотстранимо, същото е довело до незаконосъобразност на издаденото НП, в степен, обективираща неговата отмяна.