Решение № 726 от 26.09.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. гр. Хасково, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640100801 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от П. К. И., чрез пълномощника адв. Петко Петков, против „********“ ЕАД и „********“ ЕООД, с която са предявени следните обективно и субективно съединени искове: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ – на момента, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕАД; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожност на клаузата на чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г., сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕООД; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи сумата в размер на 298,98 лв. като възнаграждение за поръчителство поради нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕООД към Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ – на момента, сключен на 11.07.2022г. между ищеца и „********“ ЕАД.

Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с 1 ответника „********“ ЕАД, възникнало на основание договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №100438179 от 11.07.2022г., на основание на който, ответникът „********“ ЕАД е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00% и ГПР в размер на 42,24%, при срок на погасяване 6 месеца, с месечна погасителна вноска от 55,38 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора. Твърди с клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят да се е задължил да предостави едно от изброените в него две обезпечения. На датата, на която е сключил договора за кредит - 11.07.2022г. твърди да е сключил Договор за възлагане на поръчителство към Договор № ********* с ответника „********“ ЕООД, което да е поело задължение да отговаря за всички задължения на ищеца по договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №100438179 от 11.07.2022г., а съгласно чл. 2, ал. 1 ищецът да се е задължил да плати възнаграждение за поръчителство в размер на 298,98 лв., платимо разсрочено на шест вноски по банковата сметка на кредитодателя на падежните дати на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем.

Твърди да е усвоил договорената заемна сума в размер на 300 лв. по договора за потребителски кредит тип, но да не дължи плащане на възнаграждение за поръчителство, поради нищожност на уреждащите го клаузи в процесните два договора.

Ищецът развива съображения процесните клаузи да са нищожни поради нарушение на закона (императивни разпоредби на ЗПК), поради това, че са неравноправни и не са индивидуално договорени, поради противоречието им с добрите нрави, поради заобикаляне на разпоредбите на ЗПК за размера на ГПР. Сочи, че клаузата за възнаграждение за поръчителство е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП и чл.143, т.19 ЗЗП, поради това, че сумата, която се дължала била над 99% от получената сума на отпуснатият кредит. Развива съображения, че с клаузите, предвиждащи плащане на възнаграждение за поръчителство да се осигурявала допълнителна печалба за кредитора към договорената възнаградителна лихва и така да се заобиколи законовото изискване по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива съображения, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено като елемент на договорната лихва и тъй като представлявало скрита лихва, кредиторът да е нарушил на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди кредиторът да е поставил към заемателя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поставянето на изисквания за осигуряването на лично, реално обезпечение противоречало и на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Счита, че така се прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличение на размера на задължението му. Сочи, че лихвеният процент по заема и ГПР са посочени само като абсолютни стойности, без ясно 2 разписана методика на формиране на ГПР по кредита с посочване на включените в него компоненти и начин на формиране, без да е посочено как годишния лихвен процент се съотнася към ГПР по договора. Твърди непосочването в договора на реално прилагания размер на ГПР да е „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т.1 ЗЗП и да води до неравноправен характер на договорните клаузи по смисъла на чл.

143 и сл. ЗЗП. Твърди също неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР да е нищожна и защото противоречи и заобикаля клаузите на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и чл. 19, ал.4 ЗПК (чл. 21 от ЗПК).

Ищецът иска от съда да прогласи нищожност на клаузата на чл. 1 ал.2 от Договор № ********* за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 100438179 от 11.07.2022г., сключен с ответника „********“ ЕАД и на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г., сключен с ответника „********“ ЕООД, както и да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 298,98 лв. като възнаграждение за поръчителство по чл.2 ал.1 от Договора за възлагане на поръчителство от 11.07.2022г.

Претендира разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ответникът „********“ ЕАД е заявил признание на исковете и моли на основание чл.78 ал.2 ГПК в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, доколкото не бил станал причина за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

С определението по чл. 140 ГПК съдът е констатирал, че пълномощното, приложени към отговора на „********“ ЕАД не съдържат право на процесуалния представител да се разпорежда с предмета на делото и да прави признание на иска като е указал на ответника да приложи пълномощно с право на процесуалния представител да признава исканията на насрещната страна и да се разпорежда с предмета на делото или да потвърди действията, извършени от сочения процесуален представител по подаване на отговора с изявление, подадено от законните представители на упълномощителя и с техен подпис. В изпълнение на указанията на съда ответникът „********“ ЕАД е подал молба с приложено пълномощно, по същество същото като вече приложеното към отговора. Следователно, не е приложено пълномощно в полза на процесуалния представител на „********“ ЕАД да признава исканията на насрещната страна.

В срока за отговор ответникът „********“ ЕООД е заявил признание на исковете и моли на основание чл.78 ал.2 ГПК в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, доколкото не бил станал причина за завеждане на делото.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Поради това, че ответникът „********“ ЕАД не е приложил пълномощно в полза на процесуалния представител с изрично право да 3 признава исканията на насрещната страна, съдът приема, че не е налице признание на исковете от страна на „********“ ЕАД. Доколкото кредитодателят, който е ответник по делото, не признава исковете и предвид предмета на делото и връзката между правоотношенията, произтичащи от двата договора (вж. по-долу), съдът приема, че в конкретния случай не може да се постанови решение при признание на иска по отношение на ответника „********“ ЕООД.

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: че са сключени процесните договори; съдържанието на клаузите от договорите и приложенията към договорите, включително Общите условия; че при сключването на процесните договори са били налице твърдените от него правоизключващи обстоятелства и че оспорваните клаузи от процесните договори са нищожни на посочените основания – накърняване на добрите нрави, неравноправност по ЗЗП и противоречие с посочените в исковата молба императивни правни норми.

От приложените писмени доказателства се установява, че ответникът „********“ ЕАД, като кредитодател, и ищецът П. К. И., като кредитополучател, са сключили договор ********* от 11.07.2022г. за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента. Съгласно чл. 1, ал. 1, изр. първо от договора за потребителски кредит ответникът „********“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца описания в Договора потребителски кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия“ – на момента, а кредитополучателят да го усвои при предвидените в договора срок и условия, в съответствие с Общите условия на „********“ ЕАД към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, в актуалната им редакция към всеки момент от действието на договора. Съгласно чл. 1, ал. 1, изр. второ кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Установява се, че в чл. 1, ал. 4 от договора за потребителски кредит кредитодателят и кредитополучателят са се договорили, че кредитът се предоставя при следните параметри: минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита – 100 лв., кредитен лимит – 2000 лв., лихвен процент по кредита – 36,00%, обезпечение - поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество; начин на усвояване – по банков път, в брой или съгласно други налични способи; условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума; ГПР - размерът на Годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение №1 представляващо неразделна част от договора; обща сума, дължима от 4 потребителя - съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. Посочено е, че Годишния процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри при следните допълнителни допускания: приема се, че кредитът се предоставя за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване и, че окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите, когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя настъпват в рамките на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит; в случай, че за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора, за тези с найвисоки стойности.

Установява се, че с процесната клауза на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодател дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „********“ ЕАД банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъп на уеб-страницата https://cashcredit.bg/