Решение № 472 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20261001000384 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 43148/30.03.2026 г. на „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД, ЕИК 207832418, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III-ти“, № 168, ет. 5, ап. Офис 53 срещу Решение № 296/11.03.2026 г. по т.д. № 2452/2024 г., на СГС, ТО, VI-10 с., с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове: 1. За приемане за установено, че „А. И СИЕ“ ООД, ЕИК 130202069, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Горна баня“, ул. „639“, № 9 дължи сумата 250.00 евро, по запис на заповед от 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г., правата по който са джиросани от В. И. Г. на 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 22.08.2024 г., по ч.гр.д. № 45275/2024 г., на СРС, 72 с., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ и 2. За осъждане на „А. И СИЕ“ ООД, ЕИК 130202069, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Горна баня“, ул. „639“, № 9, да заплати сумата 249750.00 евро, по запис на заповед от 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г., правата по който са джиросани от В. И. Г. на 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал.1 ,т. 3 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Заключението на съда, че предприетото оспорване автентичността на подписа е успешно доказано, с 1 оглед приетите експертизи не се споделя от въззивника. Излага се коментар на заключението на първоначалната едночленна СГрЕ и използваните методи.

Излага, че макар и да е допуснато провеждането на повторна едночленна експертиза заключението, изготвено от вещото лице Г. било структурирано по идентичен начин, при лексикално, синтактично и смислово съвпадение. От посоченото извежда, че повторната експертиза не е изпълнила целта си и обосновава назначаването на тройна експертиза. Сочи, че записът на заповед е валиден и годен документ и имплементира изискуемо и ликвидно парично притезание в полза на ищеца. Излага доводи, че записът на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, а обективираното джиро също отговаря на изискванията на закона. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Релевира доказателствено искане и искане за спиране на производството.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „А. И СИЕ” ЕООД, ЕИК 130202069, депозира отговор вх. № 76321/05.06.2026 г., в който от своя страна излага подробни съображения за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Във връзка с доказателственото искане сочи, че процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд не е допуснато. Излага доводи за неоснователност на искането на въззивника за спиране на производството, в хипотезата на чл. 299, ал. 1, т. 5 ГПК. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, доводи и съображения.

Софийски апелативен съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 136780/09.12.2024 г., с която „Авиора Легал“ ООД, ЕИК 207832418 е предявило обективно кумулативно съединените искове: 1. За приемане за установено, че „А. И СИЕ“ ООД, ЕИК 130202069, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Горна баня“, ул. „639“, № 9 дължи сумата 250.00 евро, по запис на заповед от 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г., правата по който са джиросани от В. И. Г. на 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 22.08.2024 г., по ч.гр.д.

№ 45275/2024 г., на СРС, 72 с., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ и 2.

За осъждане на „А. И СИЕ“ ООД, ЕИК 130202069, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Горна баня“, ул. „639“, № 9, да заплати сумата 249750.00 евро, по запис на заповед от 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г., правата по който са джиросани от В. И. Г. на 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 24.07.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума с Разпореждане от 22.08.2024 г., ч.гр.д. № 45275/2024 г., на СРС, 72 с., е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, на осн. чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.1 ,т. 3 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ.

Ищецът е твърдял, че на 01.02.2017 г. ответникът е издал запис на заповед, с който безусловно, неотменимо и без протест се задължил да плати на В. Г. сумата от 250000 евро, с падеж 01.02.2022 г. и място на плащане ***.

На 16.05.2024 г. чрез джиро, вземането по ценната книга било прехвърлено в полза на ищеца. Твърди, че ценната книга съдържа всички изискуеми реквизити и отговаря на изискванията на закона, поради което е редовен от 2 външна страна менителничен ефект. По отношение на джирото сочи, че същото също отговаря на изискванията на закона. Още излага, че сумата по записа на заповед не е била заплатена от ответника, поради което ищецът предприел действия по принудителното събиране на сумата по реда на заповедното производство. В границите на инициираното заповедно производство по ч.гр.д. № 45275/2024 г., на СРС, 72 с. била издадена заповед по чл. 417 ГПК само за сумата 250 евро, законна лихва върху вземането от датата на заявлението и разноски. За останалите суми подаденото заявление било отхвърлено. На посочените обстоятелства основава правния си интерес от предявените установителен и осъдителни искове и моли за уважаването им.

В границите на срока по чл. 367 ГПК , ответникът „А. и Сие“ ООД, депозира отговор вх. № 6846/21.01.2025 г., в който счита предявените искове за недопустими, евентуално за неоснователни. Сочи, че настоящото производство е едно от общо 8-те срещу дружеството, по идентични записи на заповед, на които бил придаден вид, че са съставени от С. А., приживе, докато е бил управител на дружеството. Акцентира, че в нито един от записите не се съдържа ръкописен текст или саморъчно изписване на името на А.. Твърди, че С. А. не е издал нито един запис на заповед приживе, нито би се задължил в полза на В. Г., която в действителност е длъжник на дружеството. Сочи, че всички записи на заповед съдържали джиро, с което са били прехвърлени в полза на ищеца на 16.05.2024 г., само ден след учредяването му на 15.05.2024 г., с капитал 200 лв. Сочи, че към датата на джирото – 16.05.2024 г. Г. не била в съС.ие да разбира и ръководи постъпките си. Допълнително сочи, че джирото е нищожно, поради заобикаляне на закона, тъй като прехвърлянето на вземания за събиране от трети лица е дейност, която можело да се осъществява само от финансови посредници, вписани в съответния списък на МФ, съгл. Законодателен декрет № 385/93 от 1 септември 1993 г. относно банковата и кредитна дейност. Такъв посредник ищецът не е.

Релевира възражение, че записът на заповед е неистински документ, т.к. не е съставен и подписан от лицето посочено за негов издател. Още ценната книга не съдържала реквизитите предвидени в ТЗ и била нищожна. В нея не е бил конкретизиран адрес в посоченото място на издаване. Още сочи, че с оглед размера на поетото задължение и предвид ограниченията за плащане в брой съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, сумата следвало да е платима по посочена в документа банкова сметка, каквато не била налице. Още сочи, че съществувала неяснота и по въпроса дали задължението е поето от управителя на дружеството или от физическото лице А., предвид употребата на глагола „задължавам“, вместо „задължава“ или „задължаваме“.

Твърди недобросъвестност на джиратаря, тъй като придобиването на 7 бр. записи на заповед с падеж след 5 години е извършено без да е заплатена сума за придобиването или да е проверено наличието на каузално правоотношение между издателя и джиранта. В джирото също така не било посочено, че записът не е платен. Отделно възразява, че на 01.02.2017 г. нито С. А., нито В. Г. са се намирали в гр. София и такъв документ не е издаван.

Намира, че датата на записа на заповед е недостоверна. Прави възражение за погасяване по давност на вземането на записа на заповед.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 10831/29.01.2025 г., в който счита, че отговора излиза извън рамките на спора, като се съдържат и чисто житейски 3 обстоятелства. За неотносими счита наличието на други дела между страните по записи на заповед и наличието на връзка между тях. Заявява, че ще се ползва от представения запис на заповед, който ответникът оспорва.

Акцентира, че ценната книга съдържа място на издаване гр. София и място на плащане чрез изписване на пълния адрес на издателя в гр. София. В документа не било упоменато, че плащането трябва да се извърши в брой, а същевременно ответникът бил получил издадената заповед за изпълнение, в която била посочена банкова сметка за плащане. Поддържа, че записът на заповед бил издаден от С. А., в качеството на управител на ответното дружество. Намира, че възражението за погасяване по давност е неконкретизирано.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 51119/25.04.2025 г., в който сочи, че по повод на някои от неистинските записи на заповед са подадени жалби срещу Г. и ищеца и са образувани досъдебни производства. Поддържа всички възражения и оспорвания сторени с отговора на исковата молба.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че в полза на „Авиора Легал“ ООД, по приложеното ч.гр.д. № 45275/2024 г., на СРС, 72 с. е издадена Заповед по чл. 417 ГПК срещу длъжника "А. и Сие" ООД, за сумата 250.00 евро, представляваща вземане по джиросана на 16.05.2024 г. запис на заповед от 01.02.2017 г., заедно със законна лихва от 24.07.2024 г. до окончателното й заплащане, както и за разноските по заповедното производство.

Не е било предмет на спор, а и се установява от приобщеното заповедно производство, че с Разпореждане от 22.08.2024 г. заявлението на ищеца „Авиора Легал“ ООД за издаване на заповед по чл. 417 ГПК срещу ответника „А. и Сие“ ООД е отхвърлено за разликата над 250.00 евро до пълния размер на вземането по ценната книга - 250000.00 евро.

Със заявлението за образуване на заповедното производство е представен и оригинал на Запис на заповед, издаден на 01.02.2017 г. (стр. 7 от заповедното производство), с която „А. и Сие“ ЕООД, ЕИК 130202069, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала С. А. се е задължил да плати на падежа 01.02.2022 г., на поемателя В. Г., сумата 250 (двеста и петдесет хиляди) евро.

Видно от ценната книга е, че на гърба е обективирано джиро от 16.05.2024 г., по силата на което В. Г. е прехвърлила на „Авиора Легал“ ООД всички си права по записът на заповед.

Във връзка с откритото с Определение № 3115/31.07.2025 г. производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на подписа положен от името на С. А. на мястото на издател в ценната книга, в хода на първоинстанционното производство са събрани специални знания, посредством първоначално и повторно заключение на съдебно-почеркова експертизи. Заключенията са кредитирани от първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c05e74f-70f3-4a16-818b-9d9b0bbc4bdd