Решение № 8110 от 07.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8110 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110156756 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 22 Закон за потребителския кредит /ЗПК/.

Ищцата А. Н. И. твърди, че на 06.02.2023 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит от разстояние № 927603. Страните били договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 450 лева, а срокът за погасяване на кредита бил 30 дни. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер на 36 %, а размерът на годишния процент на разходите бил 42,58 %. Общо дължимата сума по кредита била 463,50 лева. В чл. 19 от процесния договор било уговорено, че договорът за заем ще бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ. В чл. 29 било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19, се дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит. Било посочено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплащала разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.

Била начислена неустойка в размер на 99 лева. Твърди, че бил погасил сумата по сключения договор, включително и начислената неустойка. Излага съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК поради липса на ГПР.

Не били посочени основните данни, послужили за изчисляване на ГПР, липсвала методика за формиране на ГПР. Поддържа, че бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният надвишавал многократно допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че в нарушение на ЗПК дружеството не било включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да бъде част от ГЛП и ГПР. Подробно излага, 1 че клаузата, с която била уговорена неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и че същата е неравноправна. Счита, че уговорената неустойка е следвало да бъде част от ГПР, поради което излага, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага също и че посочването на ГПР в размер, различен от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че договорът е нищожен, евентуално нищожна е клаузата, с която му е начислена неустойка в размер на 0,9 %.

Въз основа на изложеното ищцата А. И. иска да бъде установено спрямо ответника че Договор за потребителски кредит от разстояние № 927603 от 06.02.2023г. е нищожен поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, при условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит № 927603 от 06.02.2023г. за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.

Ответникът „Стик-кредит“ АД оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит. Твърди, че договорът е сключен в търговски обект на дружеството като след подписването му на ищеца била предоставена заемната сума в брой след подписване на РКО от негова страна. Поддържа, че клаузата, уреждаща неустойката, била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а видът й се определял взависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Счита, че договореният размер на неустойката като определен процент съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0,9 % /независимо че в текста на договора бил посочен вече изчисленият размер, обхващащ целият период на договора/, изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага.

Поддържа, че не била налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, тъй като ищецът бил запознат с условията на договора преди същия да бъде сключен, респ. не бил длъжен да сключва договора веднага, а разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора изисквания и което да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Сочи, че неустойката се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже че клаузата е валидна, респ. че е 2 индивидуално уговорена.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № 927603 от 06.02.2023 г., със соченото от ищеца съдържание.

От представения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 927603 от 06.02.2023 г. се установява, че негов предмет е предоставянето в заем на сумата от 450 лв., лихвеният процент по кредита е в размер на 36 %, ГПР- 42,58 %, като общо дължимата сума от потребителя по първия отпуснат транш, изчислен към момента на сключване на договора за кредит е 463,50 лева. Срокът за погасяване на първия транш е 30 дни. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора кредиторът отпуска на потребителя сумата по кредитната линия на отделни траншове /предварително определен размер на отпуснатата в заем главница/.

В чл. 19, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.

19, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 29, ал. 1 от договора е посочено, че в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, 3 неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

От чл. 12 от приложимите Общи условия се установява, че преди сключване на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. Съгласно чл. 13 и чл. 14 от ОУ при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, като за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения- физическо лице –поръчител или банкова гаранция.

В раздел VIII от ОУ е посочено, че в договора за кредит се посочва наличието на задължение за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя, което може да бъде поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител.

Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи: минимален осигурителен брутен доход 1500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лицепоръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД. В чл.

46, ал. 1 от ОУ е регламентирано, че в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В представения стандартен европейски формуляр за 4 предоставяне на информация за потребителските кредити е посочено, че в случай че потребителят не предостави обезпечение, посочено в част 2-ра, т. 8 в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит, се начислява неустойка в размер на 108 лева, която се заплаща на части ежемесечно съгласно погасителен план, неразделна част от договора.