Решение № 513 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100510903 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба, с вх. № 29765/11.07.2025 г., на „Електрохолд Продажби“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20259210400666 по описа на ЧСИ С.П., район на действие – СГС, рег. № 921 на КЧСИ, срещу постановление № 663/30.06.2025 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Г.Ц.Н. за разликата над 200 лв. до размера на 400 лв., както и срещу приетите такси по изпълнението.

В жалбата са изложени доводи за прекомерност на заплатения от взискателя адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнителното дело. Поддържа се, че в случая на взискателя следва да се признаят разноски за адвокатски хонорар единствено по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. - за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, в размер на 200 лв. Посочва, че делото не разкрива особена фактическа и правна сложност, като извън първоначалния запор на негови сметки, не са прилагани допълнителни процесуални действия по 1 събиране на вземанията. Моли съда да намали разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв., както и определените от ЧСИ такси в общ размер на 243,76 лв.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК насрещната страна по жалбата – взискателя Г.Ц.Н., е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения.

В писмените си мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище.

Представено е копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20259210400666 по описа на ЧСИ С.П., район на действие – СГС, рег. № 921 на КЧСИ е образувано по молба на Г.Ц.Н. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист от 03.06.2025 г., издаден по гражданско дело № 771/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Костинброд, с който „Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъден да заплати сумата от 597,98 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

С Постановление от 06.06.2025 г. съдебният изпълнител е определил разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 400 лв., както и разноски по изпълнението в общ размер на 124 лв.

До длъжника „Електрохолд Продажби“ ЕАД е изпратена Покана за доброволно изпълнение, изх. № 14970/09.06.2025 г., получена на 11.06.2025 г., в която са били посочени дължимите за изпълнителното производство суми в общ размер на 1241,74 лв., в това число разноски, от които 400 лв. – адвокатски хонорар и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 243,76 лв.

С възражение, вх. № 25253/16.06.2025 г. длъжникът е поискал намаляване на приетите разноски за адвокатското възнаграждение, което оставено без уважение с обжалваното постановление от 30.06.2025 г.

С платежно нареждане, рег. № 76765242/04.07.2025 г. длъжникът е превел в полза на съдебния изпълнител сумата от 1313,74 лв.

По делото е издадена сметка № 97649/17.07.2025 г. за начислените такси 2 по делото, видимо от която същите възлизат общо на 173,76 лв. с ДДС.

При тази фактическа установеност въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, в законоустановения срок срещу действия на съдебния изпълнител, попадащи в хипотезата на чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, предвид следното :

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 10.07.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2015 на ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В случая, доколкото се обжалват и разноските за такси по изпълнението, наред с Постановлението от 30.06.2025 г., на обжалване подлежи и актът на съдебния изпълнител, с който са определени таксите по изпълнението, обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх. № 14970/09.06.2025 г. Доколкото в ПДИ не е указан за срокът за обжалване, следва да се приеме и че жалбата в тази част е в срок.

На първо място, при определяне на размер на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се съобразят разрешенията, дадени с Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С428/2016; Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на I Т. О. на ВКС и др., съгласно които Наредба № от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (заглавие променено на Наредба № 1 от 09.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр. 14 от 2025 г.), няма обвързващо за съда действие. Съдът определя адвокатско възнаграждение съобразно с предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, интереса, вида и количеството на извършената работа.

В случая, се касае за заплащане на парично вземане, поради което не е налице фактическа и правна сложност, обусловена от предмета на изпълнение или от прилагането на специфични способи за изпълнение. Длъжникът в производството „Електрохолд Продажби“ ЕАД е от категорията на т. нар 3

„сигурни платци“, поради което не би било необходимо да бъде издирвано негово имущество с оглед неговото осребряване. Освен това задължението по делото е било заплатено изцяло, без особено забавяне, макар и извън срока за доброволно изпълнение. С оглед изложеното, извън подаване молбата по чл.

426, ал. 1 от ГПК, на процесуалния представител на взискателя не се е налагало извършване на други действия за събиране на вземането. При така изложените съображения и с оглед принципа на диспозитивното начало, настоящият съдебен състав намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали до посочения от жалбоподателя размер от 200 лв.

В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че таксите по ТТРЗЧСИ са в общ размер на 243,76 лв. с ДДС без да се посочва, дали в тази сума е включена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Видно от Постановление от 06.06.2025 г. простите такси по делото възлизат на 124 лв. От друга страна, в сметка № 97649/17.07.2025 г. са посочени различен по вид такси, включващи и пропорционалта такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в общ размер на 173,76 лв. с ДДС.

Въпреки установените противоречия, съдът намира, че реално начислените от ЧСИ такси по делото са тези по сметка № 97649/17.07.2025 г., тъй като те в най-пълна степен отразяват извършените действия по делото. В постановлението от 06.06.2025 г. са посочени такси, за които няма извършени изпълнителни действия –таксата по т. 13 от тарифата - за изготвяне на разпределение или по т. 31 – за допълнителни разходи. В сметката № 97649/17.07.2025 г. два пъти е начислена таксата по т. 5 от тарифата, докато по делото се установява едно изготвено и връчено от съдебния изпълнител уведомление, за което се дължи такса, а именно – поканата за доброволно изпълнение. Единственото друго уведомяване, за което би могла да бъде начислена другата такса по т. 5 е за постановлението от 30.06.2025 г., с което е отказано намаляване на адвокатския хонорар по делото. За това действие обаче не следва да се начислява такса по тази точка от тарифата. С постановлението съдебният изпълнител упражнява предоставените му публични функции на орган по изпълнението, като се произнася по упражнено от длъжника процесуално право на защита. Евентуалните разходи по разглеждането на възражението на длъжника не могат да се квалифицират като разноски по принудително изпълнение, тъй като не се дължат на неоснователния отказ на длъжника доброволно да изпълни задължението си 4 по изпълнителния лист. Още повече когато възражението на длъжника е било основателно, какъвто е и процесният случай. Ето защо общият размер на таксите и разноските дължими по ТТРЗЧСИ, в това число и тези по т. 26 от тарифата следва да бъде намален до сумата от 149.76 лв. с ДДС.

По разноските за настоящото производство:

Претенцията за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е заявена само от длъжника „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

Независимо от изхода на делото, тази претенция се явява неоснователна, тъй като по делата за обжалване действията на съдебния изпълнител чл. 78 от ГПК не намира приложение. Това е така поради естеството на производството, в което предмет на съдебен контрол е законосъобразността на действията и актовете по принудителното изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Последният не е страна в производството по чл. 435-438 от ГПК и защитата на страната, сторила разноски по дело за обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител, следва да се осъществи по общия исков ред с предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Допълнителни аргументи в подкрепа на разбирането за неоснователност на заявената от длъжника претенция за присъждане на разноски, се извличат и от естеството на производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, което се явява е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното дело. Следователно, същото е "производство за разноски" по смисъла на чл. 248 ГПК, поради което не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в същия процес. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 4385 от 19.12.2022 г. по ч.к.гр.д. № 4667/2022 г. на II ГО на ВКС и др.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, с вх. № 29765/11.07.2025 г., подадена от длъжника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, срещу постановление № 663/30.06.2025 г. и постановление за разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение 5 изх. № 14970/09.06.2025 г., с които са приети таксите и разноски по изпълнително дело № 20259210400666 по описа на ЧСИ С.П., район на действие – СГС, рег. № 921 на КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя Г.Ц.Н. по изпълнително дело № 20259210400666 по описа на ЧСИ С.П., район на действие – СГС, рег. № 921 на КЧСИ, дължимо от длъжника „Електрохолд Продажби“ ЕАД от 400 лв. на 200 лв.

НАМАЛЯВА разноските за такси по ТТРЗЧСИ, дължими от длъжника „Електрохолд Продажби“ ЕАД по изпълнително дело № 20259210400666 по описа на ЧСИ С.П., район на действие – СГС, рег. № 921 на КЧСИ от 243,76 лв. с ДДС на 149.76 лв. с ДДС.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6