Решение № 18 от 08.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Р. Г. Д. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600858 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 260088 от 09.06.2021г., постановена по НОХД № 2812/2020г., Районен съд-Бургас признал подсъдимата А. Г. П. ЕГН ********** за виновна в извършване на престъпление по чл.310 ал.1 вр. чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществено на 04.12.2010г. в гр. Бургас, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК наложил наказание „Пробация“ с приложение на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от 6 месеца, при периодичност два пъти седмично за първата мярка. Със същата присъда съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимата да заплати сторените в хода на досъдебното и съдебно производство разноски в размер съответно 844.16 лева, платими по сметка на ОД на МВР-Бургас, и 512.48 лева, платими по сметка на Районен съдБургас.

Първоинстанционната присъда била атакувана с въззивна жалба от адв. Г.К. от АКБургас, в качеството на упълномощен защитник на подс. П.. В жалбата и допълнителното изложение към нея се съдържат доводи за необоснованост на присъдата и постановяването при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не бил обсъдил възраженията на защитата, свеждащи се до следното: не било възможно да се сключи договор с Мтел при невалидна лична карта на клиента, или без негово лично явяване в съответния офис; имало възможност договорът да е бил сключен чрез съпруга на свид. Я., който към инкриминираната дата бил служител на МВР и разполагал с лични данни. Налице били съществени противоречия в мотивите, тъй като съдът бил кредитирал показанията на свидетелите Щ. и Я., които били в разрез с приетото от съда, че с подписа си, подс. П. била 1 валидирала договора. Наред с горното се сочи още, че ако деянието било в действителност извършено, то същото представлявало маловажен случай по чл.93. т.9 от НК. Обществената опасност и на дееца, и на деянието била изключително ниска – липсвали вредни последици от деянието, към момента на извършването му подс. П. била на млада възраст, с безупречно съдебно минало (не била осъждана) и добри характеристични данни, а престъплението било изолиран случай в живота . Следвало да се отчете в положителна за нея посока и обстоятелството, че към настоящия момент подс. П. имала две деца, едното от тях на възраст 1 месец, за които следвало да се грижи и била трудово ангажирана – работела като мениджър в „**************. Претендира се отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подс. П. да бъде призната за невиновна в извършване на престъплението.

Алтернативно се моли за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл.93 т.9 от НК, след което присъдата да бъде отменена, а наказателното производство да се прекрати на основание чл.24 ал.1 т.3 от НПК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата на подсъдимата за неоснователна. Фактическата обстановка, която не се оспорвала от защитата, била правилно установена, а законът – приложен коректно. Аргументацията на районния съд относно липсата на предпоставки за квалифицирането на деянието като „маловажен случай“ и необходимостта от определянето на наказанието по правилата на чл.55 от НК също били коректни. Въз основа на изложеното се иска потвърждаване на присъдата.

Във въззивното съдебно заседание подс. П., редовно призована, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. К., който поддържа жалбата и допълнението към нея с изложените в тях основания и искания.

В последната си дума подс. П. моли жалбата да бъде уважена. Допуска, че е възможно деянието да е извършено от нея, но твърди, че това не било умишлено. От доказателствата по делото се установявало, че вписаната в договора лична карта на клиента била с изтекъл срок на валидност, поради което договорът не следвало да бъде валидиран в системата на Мтел. Дори и наистина да била попълнила такива данни, то служителите в дружеството, проверяващи вписаните от нея обстоятелства, следвало да установят невалидността на документа и да не допуснат сключването на такъв договор. Моли да бъде оправдана по повдигнатото ѝ обвинение.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимата за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според въззивния съд, по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, съвпадащи с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, която в 2 обобщен вид е следната:

Подсъдимата А. Г. П. ЕГН ********** е родена в гр. ****и е с постоянен адрес: гр.*******, ул. „******“ № **, ет.*, ап.*. Тя е със ********* образование, ********, трудово ангажирана – ********* в „***********, и е********.

Към инкриминираната по делото дата – 04.12.2010г., подс. П. заемала длъжността продавач-консултант към „*********, а местоработата била в магазин на дружеството, находящ се в гр.******. Част от задълженията включвала продажбата на предлаганите от дружеството стоки и услуги (мобилни телефонни апарати, фотоапарати, таблети и други, както и сключване на договори с клиенти за телекомуникационни услуги, предоставяни от мобилния оператор „Мтел“ - „Мобилтел“ ЕАД, към настоящия момент „А1 България“ ЕАД, който бил търговски партньор на „*********). Съгласно длъжностната характеристика, подс. П. носела пълна материална отговорност за стоката, заведена в магазина, а също и за касовата наличност и отговаряла за констатирани липси.

Редът, по който в принципен план се осъществявала част от дейността на дружеството и с която подс. П. била пряко натоварена, бил следният: клиентът, желаещ да сключи договор с мобилния оператор „Мтел“, следвало да посети офиса на дружеството работодател на подсъдимата, където съответният служител пристъпвал към извършването на необходимите действия - проверявал валидността на личната карта на клиента, установявал наличието или липсата на негови задължения към „Мтел“, чрез извършване на проверка в системата на мобилния оператор, уточнявали се подлежащите на промяна клаузи от иначе шаблонния договор, включително и дали клиентът иска да закупи мобилен телефонен апарат или друго устройство, а след това служителят разпечатвал вече създадения на техническо устройство – компютър, договор и страните по него полагали подписите си. Въз основа на изпратена от служител на „******** заявка за активация на договора, съответния служител в „Мобилтел“ ЕАД активирал предоставената с договора услуга.

На 04.12.2010г., докато подс. П. била на работното си място, изпълнявайки служебните си задължения, съставила 2 броя договори, с по едно приложение към всеки към тях, както следва:

- Договор М 2605278 от 04.12.2010г. (кейс **********/04.12.2010г.), за електронни съобщителни услуги с посочени в него страни М. Й. Й., ЕГН **********, л.к. № ********** и „Мобилтел“ ЕАД. На договорът бил придаден вид, че е сключен между същите лица, като за целта в графа „Абонат“, подс. П. изписала трите имена на посоченото физическо лице и положила подпис. Съгласно условията на договора, същият бил сключен за срок от 2 години. В частта от договора, озаглавена „Данни за потребител“, подс. П. вписала предоставените на страната по договора сим-карта № ********** и мобилен телефонен апарат марка „Нокиа“, модел 1800, със сериен № 355386040100517, и под името на потребителя – М. Й. Й., отново положила подпис, придавайки му вид, че изхожда именно от посоченото лице. Към договора подс. П. съставила и Приложение № 1 от 04.12.2010г.

„Условия за ползване на тарифни планове“, в което в графа „За АБОНАТА“ саморъчно изписала трите имена на посоченото физическо лице и положила подпис, придавайки му вид, че изхожда от същото лице.

- Договор М 2605278 от 04.12.2010г., между горепосочените страни, като в графа „Абонат“ собственоръчно вписала имената М. Й. Й. и го подписала, придавайки вид на документа, че изхожда от това лице. В частта от договора, озаглавена „Данни за потребител“, подсъдимата отново вписала номера на сим-картата (№ ***********) и мобилния телефонен апарат (марка „Нокиа“, модел 1800, сериен № 354857042114152) предоставени на потребителя Йорданова с договора, и под името на абоната собственоръчно се подписала. Подсъдимата изготвила и Приложение № 1 към същия договор, а в графата 3

„За АБОНАТА“ за пореден път изписала имената М. Й. Й., след което се подписала.

На същата дата – 04.12.2010г., подс. П. представила пред „Мобилтел“ ЕАД така изготвените и идентифицирани по-горе договори, след което предоставените с тях услуги били активирани от служител на мобилния оператор.

На 19.09.2018г., свид. М. Й. Я. (с предходно фамилно име Й.) получила обаждане от служител на „********, който я уведомил, че дължи на представляваното от него дружество сумата в размер на 8 000 лева. След като извършила справка в офиси на мобилните оператори, свид. Я. установила, че в регистрите на „А1 България“ ЕАД (с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД) имала два сключени договора за ползване на два мобилни телефонни номера и два мобилни телефонни апарата.

По досъдебното производство била назначена и изготвена почеркова експертиза (Протокол № 114 от 12.04.2019г.) и допълнителна такава (Протокол № 199 от 19.07.2019г), от заключенията по които се установява, че подписите, положени в графи „абонат“ в договорите и приложенията към тях, не били изпълнени от свид. Я., а от друго лице, имитирало подписа , което от своя страна водело до неустановеност на действителния автор на подписите. Подписите, отнасящи се до другата страна по договора - „Мобилтел“ ЕАД, ръкописният текст в графи „за Мобилтел“ и „за Абонат“, и ръкописният текст „М.Й.

Й.“ в графите „за Абонат“ в двата представени договора били изпълнени от подс. П..

В хода на досъдебното производство била назначена и повторна тройна почеркова експертиза, вещите лица по която обективирали заключението си в протокол № 20 /ДОК-120 от 30.04.2020г. Експертите установили, че ръкописно изписаните имена „М. Й. Й.“ и подписите за „АБОНАТ“ във всички представени за изследване документи, посочени погоре в настоящото изложение, не били изпълнени от М. Й. Й. (Я. към настоящия момент), а от подс. А.П..

От приобщената в първоинстанционното съдебно производство справка за съдимост по отношение на подсъдимата П. се установява, че към датата на извършване на деянието тя е била неосъждана.

Изложените фактически положения въззивният съд изведе от гласните доказателства - показанията на свидетелите Ж. Щ., Г. Я., М. Я. (включително приобщената на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК част от показанията , дадени в хода на досъдебното производство), Д. Я., и частично от обясненията на подсъдимата А.П.; от писмените доказателствени средства – протоколи за изземане на сравнителен материал от почерка и подписа на М. Я. и А.П.; от изготвените в досъдебното и приети в съдебното производство единична почеркова и допълнителна към нея, и повторна тройна почеркова експертизи и изложеното от експертите при разпита им в съдебно заседание; от приобщените по делото писмените доказателства – трудов договор от 02.11.2009г., сключен между подсъдимата П. и „*********, ведно с 2 броя длъжностна характеристика към него за длъжността „продавачконсултант“, свидетелство за съдимост на подсъдимата, писмо с изх. № 20914 от 19.10.2018г. от „А1 България“ ЕАД, ведно с приложенията към него – договорите между М.

Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c049f49-a49c-45d1-955c-8a8c3e96e298