Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 999/2021
Вид
Решение № 75
Подписан
15.03.2022
Състав
Вера Цветкова, Петър Гунчев, Маргаритка Шербанова

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл. 116 · Наказателен кодекс
  • чл. 116, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 116, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
  • чл. 118 · Наказателен кодекс
  • чл. 119 · Наказателен кодекс
  • чл.124 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 59 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Д. Ив. П. Ст. Т. Н. Апелативна прокуратура София Ир. Д. Г. като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600999 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 26.07.2021г. по НОХД № 190/21г., ***ски окръжен съд е признал подсъдимия С. Е. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 115, от НК, поради което му е наложил наказание ЛИШШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Съдът се е произнесъл и по разноските и веществените доказателства по делото. С присъдата си съдът е уважил частично предявените срещу подсъдимия граждански искове, като го е осъдил да заплати на гражданските ищци С.С. и А. С. сумите от по 80 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а на гражданския ищец С.В. сумата от 50 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Исковете са отхвърлени до пълния предявен размер от 200 000 лева.

С присъдата подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото 1 обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, че деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия С., чрез защитника му адв. Х., в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, поради което следва да бъде изменена в частта, относно индивидуализацията на наказанието. Излагат се подробни съображения, че отговарящо на целите на наказанието би било такова, индивидуализирано в размер на 7 години лишаване от свобода. Твърди се също така, че гражданските искове са уважени в пределно завишени размери, които следва да бъдат редуцирани. Поради това се моли за съдебен акт, с който присъдата да бъде изменена в посочения по-горе смисъл. Алтернативно се моли за потвърждаване на атакуваната първоинстанционна присъда.

Срещу присъдата, в оправдателната й част и относно размера на наказанието, е постъпил и протест от прокурор при Окръжна прокуратура – ***. Излагат се съображения, че е налице осъществен състав на престъплението по чл. 116 от НК, изводи за което се извеждат от заключението на приетата съдебно медицинска експертиза. Също така се твърди, че по делото не се установява наличието на предпоставките по чл. 55 от НК. Поради това се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказание в размер около средния, предвиден за така квалифицираното престъпление.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа подадения протест, като моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на по-тежко престъпление, за което е имало повдигнато обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че правилната квалификация на деянието, извършено от подсъдимия С. е именно по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК. Моли за съдебен акт в този смисъл, като бъде и увеличено наказанието, което следва да понесе подсъдимия до средния размер, съобразно приложимата правна квалификация. В този смисъл счита жалбата за неоснователна.

Гражданският ищец и частен обвинител С.В., редовно призована, не 2 се явява. Не се явява и повереникът й адв. Я..

Защитата на подсъдимия С., в лицето на адв. Я., поддържа подадената жалба и оспорва протеста срещу първоинстанционната присъда.

Счита, че правилно първоинстанционният съд е определил правната квалификация на деянието, доколкото не се установява наличието на претендираните квалифициращи признаци. Също така защитникът сочи, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 55 от НК с оглед безспорното наличие и превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита обаче, че влошеното здравословно състояние на подсъдимия С., в комбинация с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, предполага допълнително намаляване на наказанието, за да бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК. Моли за изменение на присъдата и намаляване на наказанието, като счита че същото е завишено, дори и в рамките на хипотезата на чл. 55 от НК. Моли също така и за намаляване на обезщетението по предявения граждански иск, с оглед липсата на данни за трайни и добри отношения на пострадалия с неговите близки. Поради това счита, че размерът на присъденото обезщетение следва да бъде редуциран.

Подсъдимият С.С. се явява лично в съдебното заседание пред въззивната инстанция, като поддържа изцяло изложеното от своя защитник и доводите, развити във въззивната жалба. Моли да бъде отчетено влошаването на здравословното му състояние и да бъде намалено наложеното наказание.

В дадената последна дума подсъдимият моли да му бъде намалено наказанието.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:

Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е съответна на всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия С.С., депозирани в с.з., показанията на разпитаните свидетели, 3 както следва: С., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, от НПК, Р.А., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, от НПК, Ц. В., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, Ц. А., Р.А., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, С.А., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, С. С., В. В., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, В. А., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, Н. М., А. С., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, С. С., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, С.Д., дадени на фазата на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, И. С.; от приетите по делото експертни заключения : СМЕ на труп, изготвена от вещото лице д-р В. Н., химическа експертиза № 458, изготвена от вещото лице К. Н., химическа експертиза № 472, изготвена от вещото лице К. Н., ДНК експертиза, изготвена от вещите лица Н. Т. и Б. Ш., СППЕ по отношение на подсъдимия, изготвена от вещите лица д-р В. Р. и С. М.; СППЕ по отношение на св. С., изготвена от вещите лица д-р В. Р. и С. М. от писмените доказателства и доказателствени средства – докладни записки, протоколи за оглед с приложени към тях фотоалбуми, протокол за освидетелстване на подсъдимия със снимков материал, протокол за освидетелстване на св. С. със снимков материал, протоколи за доброволно предаване от подсъдимия и св. С., справка за съдимост, Акт за смърт на 4 пострадалия, удостоверения за наследници и за родствени връзки, писмо № 3199/05.11.2019г. на МВР – Дирекция НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112, писма от мобилните оператори, данни за актуалното здравословно състояние на подсъдимия С.С..

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи. Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите към присъдата на Окръжен съд – гр. ***, като са посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства. Следва да се посочи също така, че от страна на подсъдимия и защитата му не се отрича възприетата и описана надлежно фактическа обстановка, като спорът е относно правната квалификация на деянието и наказанието, което следва да понесе подсъдимия.

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. Е. С. е роден на ******** г. в с.***, с адресна регистрация в същото село, обл.***, с адрес в гр.***, българин, български гражданин, с основно образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН-**********.

При подсъдимия С. не се констатират нарушения в психичното функциониране, паметта и когнитивните способности, както и наличие на психично разстройство, поради което същият се явява годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на инкриминираните събития същият не е бил в състояние на физиологичен афект, което състояние да нарушава по някакъв начин така посочените базови годности. Налице е улесняване на действията му с оглед предходната история на отношенията му с пострадалия.

Подсъдимият и св.С. сключили граждански брак през 2017г. Тогава той бил на 73г., а тя на 36 г. Свидетелката и пострадалия В. С. В. имали 5 дългогодишни отношения, като същият я склонявал да проституира и в пияно състояние я малтретирал физически. Св.С. се съгласила да се омъжи за подсъдимия С., защото в този момент се била скарала, за пореден път, с пострадалия, когото обичала, нямала собствени доходи от регламентирана трудова дейност и подсъдимият щял да я обезпечи финансово, тъй като получавал висока пенсия, която тя щяла да наследи след смъртта му, а той от своя страна искал да я защитава от посегателствата на пострадалия В.. След брака св. С. заживяла при подсъдимия в апартамента на св. Н. М. Т., в който се била грижила преди години за първата съпруга на подсъдимия като личен асистент до смъртта й.

Известно време след брака й св.С. и пострадалия се сдобрили и възстановили старите си отношения. Пострадалият започнал да я посещава в присъствие на подсъдимия и да нощува с нея в семейното й жилище.

Първоначално подсъдимият не изразил несъгласие, като тримата се разхождали заедно в града и посещавали заведения, което било заплащано именно от С.. С течение на времето подсъдимият започнал да настоява двамата да прекратят връзката си и пострадалият да не идва в апартамента им.

Започнал да го гони от семейното им жилище, предявявайки претенции на съпруг. Пострадалият отказвал да си тръгва и въпреки несъгласието на подсъдимия оставал при св.С.. Зачестилите скандали, обичайно след употреба на алкохол, заканите на подсъдимия към пострадалия , че ще го убие, не възпрели пострадалия да идва и нощува при и със св.С. в семейното й жилище в присъствие на подсъдимия.

Св.С. поддържала приятелски отношения със св.Ц. В., която пък била приятелка и с пострадалия. През месец август 2019г. св. В. отишла на гости на св. С. и на подсъдимия. В жилището бил и пострадалият. Четиримата започнали да употребяват алкохол и да си говорят. Подсъдимият отново бил видимо недоволен от близостта на съпругата му и пострадалия. Заявил му да се маха и когато последния отказал, подс.С. го хванал за шията и започнал да го души. Св.В. се намесила, издърпала подсъдимия и му казала, че ще го удуши, а подсъдимия заявил, че това е само шега.