Определение № 403 от 02.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Кърджали, 02.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500248 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. М. от АК – П. против определение № 264 от 28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 53/2023 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез допълване към присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. М. по реда на безплатната правна помощ на ДДС.Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) съдът не е съобразил разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), съгласно която възнаграждението следва да включва ДДС. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като се осъди ответната страна да му заплати ДДС върху присъденото адв. възнаграждение, на основание чл.

38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както и да заплати на доверителката му М.

М. С. разноски за настоящото производство в размер на 15 лв., представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна „Ф. Б.“ ЕООД, с който частната жалба се оспорва като 1 неоснователна.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК писмен отговор от насрещната страна „И. А. М.“ АД не е подаден.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 53/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. чрез пълномощника й адв.

М. М. от АК – П., с която са предявени два кумулативно съединени установителни иска, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , за обявяване за нищожни, сключени между ищцата и първия ответник „И. А. М.“ АД, договор за паричен заем № 4317927 от 19.11.2021 г. и вторият ответник Ф. Б.“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство № 4317927, съответно с цена на първия иск 1919.32 лв. и с цена на втория иск 797.68 лв.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищцата М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , пълномощникът на ищцата адв. М. М. от АК – П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК (стр.50), в размер на 588.40 лв. с ДДС за първия иск и 480 лв. с ДДС за втория иск.

С постановеното по делото решение предявените от ищцата искове са уважени, като е обявена за нищожен 1) Договор за паричен заем Договор за паричен заем № 4317927 от 19.11.2021 г., сключен между ищцата М. М. С. и „И. А. М.” АД и 2) Договор за предоставяне на поръчителство № 4317927 от 19.11.2021 г., сключен между М. М. С. и „Ф. Б.“ ЕООД. С решението ответникът „И. А. М.” АД е осъден да заплати на адв. М. М. от АК - П. сумата в размер на 492 лв. – адвокатско възнаграждение, а ответникът „Ф. Б.“ ЕООД 2 е осъден да заплати на адв. М. М. от АК - П. сумата в размер на 400 лв.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК , подадена от адв. М. М. от АК – П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 590.40 лв. с ДДС по първия иск и в размер на 480 лв. с ДДС.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 264 от 28.07.2023 г., първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на адв. М. М. за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че искането за начисляване на ДДС върху претендираното адв.възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА е неоснователно, поради факта, че предоставената правна помощ на ищцата е безплатна, а ДДС, съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.

Определението е неправилно.

В непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. №1638/2021 г. на ВКС, ІІ ТО, което се позовава и на определение по т.д. № 1638/2021 г., определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., се приема, че: „…с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС“.

В първоинстанционното производство, от настоящия жалбоподател са представени писмени доказателства за надлежна регистрация на пълномощника адв. М. М. от АК – П. по ДДС. Или, следващото му се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ се дължи с начислено ДДС. Така, по предявените от ищцата и уважени изцяло два 3 кумулативно съединени установителни иска, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, съответно с цена на първия иск 1919.32 лв. и с цена на втория иск 797.68 лв., минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата възлиза на 590.40 лв. с ДДС (492 лв. + 98,40 лв. ДДС) за първия иск и 480 лв. с ДДС ( 400 лв. + 80 лв. ДДС) за втория иск.

По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта за следващото се на представителя по пълномощие на ищцата адвокатско възнаграждение, като „И. А. М.” АД бъде осъдено да заплати на адв. М. М. от АК – П. още 98,40 лв., представляващо начислено ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, а „Ф. Б.“ ЕООД бъде осъдено да заплати на адв. М. М. от АК – П. още 80 лв., представляващо начислено ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Предвид изхода на делото на жалбодателя се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв., представляващи внесена държавна такса за обжалването.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 264/28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 53/2023 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на адв. М. В. М. от АК – П. за изменение на решение № 132/18.05.2023 г., постановено по гр.д. № 53/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта за разноските, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 132/18.05.2023 г., постановено по гр. д. № 38/2023 г. по описа на Районен съд – М. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като:

ОСЪЖДА „И. А. М.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., 4 ж.к. „Л.“ № *, бул. „ Д. Н.“ № **, ет. *, ЕИК ********* да заплати на адв. М.

М. от АК – П., с адрес на кантора: гр. П., бул. „П. Ш.“ № **, ет. *, ап. *, още 98,40 лв. начислено ДДС, или адвокатско възнаграждение общо в размер на 590,40 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА.

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.“ № *, бул. „ Д. Н.“ № **, ет. *, ап. ** - **, ЕИК ********* да заплати на адв. М. М. от АК – П., с адрес на кантора: гр. П., бул.

„П. Ш.“ № **, ет. *, ап. *, още 80 лв. начислено ДДС, или адвокатско възнаграждение общо 480 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА „И. А. М.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.“ № *, бул. „ Д. Н.“ № **, ет. *, ЕИК ********* и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Л.“ № *, бул. „ Д. Н.“ № **, ет. *, ап. ** - **, ЕИК ********* да заплатят на М. М. С. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв., представляващи внесена държавна такса за обжалването, от по 7,50 лв. всеки от тях.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5