Определение № 121 от 22.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Пазарджик, 22.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20215200900111 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Е. Т., EHK********** от гр.П.,обл.П.,ул.„***" №**, действащ чрез настойника си Б. З. Т. срещу „ЗД Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, гр. София бул. „Джеймс Баучер" №87,представлявано от С.С.П. и К.Д.К. - изп. Директори,в която се твърди,че при пътнотранспортно произшествие,настъпило на 02.08.2018г.,реализирано от застрахован при ответника водач, са причинени телесни повреди на ищеца ,вследствие на което търпи неимуществени вреди.

Излагат се обстоятелства в смисъл,че на В.М.В. управлявал т.а. марка „", модел „" с д.к. № *** по АМ- На 130 км., посока гр. С, поради липсата на непрекъснат контрол над управляваното МПС и несъобразяване при избиране на скоростта за движение на водача с конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство,В. загубил контрол над автомобила, който се отклонил надясно и се блъснал в спрелия в аварийната лента л.а. марка „", модел „", с д.к. № *** с водач Д.Ф.Г..Вследствие на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца като пътник в л. а.

„" .

Във връзка с инцидента с Решение на РС гр.Пловдив по АНД №4081/2019г.В елчев е признат за виновен,че е нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално чл. 6,т.

1 от ЗДвП като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението;чл.20, ал. 1 от ЗДвП като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал;чл.20, ал. 2 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с конкретнатa пътна обстановка, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, и с конкретните условия на видимост и др.и е извършил престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 във вр.с чл.342 ал.1 НК като по непредпазливост е 1 причинил ПТП ,в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца.

Непосредствено след ПТП-то пострадалият бил транспортиран в УМ БАЛ „" ЕАД гр.Пловдив,където лекарите установили травми на главата,импресионна фрактура на черепа и мозъчна травма.Наложило се извършване на оперативна интервенция още същия ден.Ищецът твърди,че престоял в болницата 8 дни,след което лечението продължило в домашни условия при строг режим.Изпитвал силни и постоянни болки в главата,което налагало непрекъснат прием на болкоуспокояващи.

Твърди се,че светлината и дори най-тихия звук предизвиквали у него силна болка и дразнене. Не можел да спи, бил напрегнат и непрекъснато преживявал отново и отново катастрофата. Станал раздразнителен и избухлив. Уврежданията, които са му причинени са причина за редица неудобства и негативни емоции, които са го съпътствали за дълъг период от време.

Вследствие ПТП на ищеца са му причинени ***.

Тези увреждания са довели до *** .

Състоянието на ищеца е толкова тежко,че към настоящия момент той не разбира свойството и значението на действията си,което довело до поставянето му под пълно запрещение.Твърди се,че целият му живот е съсипан. Към настоящия момент сам не може да съобщи, че е гладен, не може сам да се грижи за хигиената си, не може да предприеме елементарни действия сам. Близките му ги е страх да го оставят сам дори и за момент, тъй като емоционално е изключително лабилен и раздразнителен, а нервността му ескалира и преминава към агресия. Преди произшествието ищецът бил самостоятелен тих и спокоен човек, работил е и е бил глава на семейството му. След трагичното ПТП той сам не може да се обслужва дори за елементарни ежедневни хигиенни действия. Станал е изцяло зависим от съпругата си. Той е получил вследствие на процесното ПТП изключително тежки пожизнени увреждания,съпроводени с продължаващи и занапред болки,страдания,неудобства и драстично снижаване на качеството му на живот, а прогнозата за възстановяването му е песимистична.

До преди ПТП той се е грижел за семейството си.Сега сам може единствено да диша и да плаче.За всичко друго му е необходима помощ.Не говори,трудно се движи, не се храни самостоятелно,не се обслужва сам в хигиенно-битово естество.Никой не заслужава подобна съдба.Безсилие, мъка,болка и огорчение са думите,които на точно описват ежедневието на А..

Преди настъпване на произшествието ищецът е бил работоспособен. Макар да не е работил по трудов договор непосредствено преди ПТП, А.Т. е осигурявал издръжката си с работа „на частно". Благодарение на полагания от него труд е осигурявал достатъчно средства за собствената си издръжка.

2

След ПТП А. е станал напълно неработоспособен и негоден да работи по трудов договор и да осигурява прехраната си.Останал е без източник на доход. Досегашния му източник на доход, възлизащ на не по- малко от минималната работна заплата, е загубен.

Тези вреди ще бъдат търпени и занапред, доколкото не се очаква в бъдеще работоспособността му да бъде възстановена.

С настоящата искова молба претендира възстановяване на пропуснатите ползи от загуба на доход за периода от настъпване на произшествието до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от четиринадесето число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане.

В исковата молба се твърди,че ищецът никога няма да се възстанови и ще прекара целия си живот, зависим от помощта и грижата на своите близки 24 часа в денонощието.

Съгласно т.4 от Постановление на Върховния съд № 4/1975 година, ако здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото обслужване от друго лице,за заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък,който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение.Размерът на обезщетението в този случай се равнява на необходимото възнаграждение за получените грижи.В случая ищецът се нуждае и ще продължава да се нуждае от обслужване от трети лица за неопределен период от време,т. е. до края на живота си,което означава,че ще извършва разходи за болногледач и за в бъдеще време. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При това понятието „всички вреди” обхваща както вредите, които вече са настъпили, така и тези,които ще настъпят в бъдеще време.Обезщетението на вредите от непозволено увреждане трябва да обхваща и всички произтичащи от него бъдещи вреди, доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят. Този извод произтича не само от редакцията на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Видно от чл. 51, ал.1, изр. 2 от ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане може да бъде платимо еднократно или периодически.Липсва обаче правило в кои случаи обезщетението е платимо периодично.Такъв начин на плащане може с оглед на конкретните обстоятелства да бъде определен от съда, по искане на увреденото лице или по искане на причинителя на вредата.От това обаче следва,че определянето на периодичното плащане на обезщетението за вреди от непозволено увреждане е частен случай на разсрочване на плащането на обезщетението за претърпени вреди.

Счита, че дължимото месечно обезщетение следва да се определи на база средната пазарна цена за наемане на болногледач, като следва да бъдат отчитани данните от 3

Програма „Личен асистент“ на Министерство на труда и социалната политика, Програма „Подкрепа за достоен живот“ на Агенцията за социално подпомагане, Методика за определяне на месечното възнаграждение на личните асистенти по проекта „Нови възможности за грижа“, Наредба за определяне на видовете работи, за които се определя намалено работно време, специфичните услуги, които се предлагат от Център за социални дейности „“ (ценоразпис), находящ се в гр. София, както и други сравнителни източници (в този смисъл Решение № 857 от 07.05.2013 г. по в.гр.д. № 4407/2012 г. на Софийски апелативен съд; Решение № 2105 от 11.09. 2016 г. по в.гр.д. № 2518/2016 г. на Софийски апелативен съд; Решение № 230 от 08.01.2016 г. по гр.д. № 455/2014 г. по описа на Софийски град-ски съд; Решение № 1159 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 14628/2011 г. на Софийски градски съд; Решение № 7837 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 16731/2017 г. на Софийски градски съд).

За 24 часова грижа за ищеца, са необходими 4 болногледача,за да се спазят законовите изисквания за работно време и почивки.Възнаграждението общо за четиримата болногледачи на месец следва да е в размер на 2 000 лв.

Тъй като нуждите от полагане на съответните грижи от болногледач са възникнали непосредствено след настъпване на ПТП - 02.08.2018 г., и са били налице до датата на подаване на настоящата молба, то обезщетение се дължи и за изминалия период от 36 месеца, както месечно до края на живота му.

Твърди се,че товарния автомобил марка „“, с д. к. № ***, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗД „Бул Инс” АД, полица № BG/02/117002549928, валидна от 22.09.2017 г. до 21.09.2018г.,което ангажира отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени вреди.

Ищецът твърди,че предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх.№ ОК-104493/19.02.2021г.,като представил всички налични до момента документи по случая, включително констативен протокол за ПТП. Към момента на подаване на исковата молба застрахователят все още не се е произнесъл по основателността на претенцията,въпреки изтичането на законоустановения тримесечен срок.

Тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за забавеното плащане.

С оглед горното съдът е сезиран с искане да осъди ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД да заплати на ищеца А. Е. Т. :

1.сумата от 5 000,00 лв., представляващи част от общо дължимите 23 400,00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи от загуба на 4 работоспособност и доход,причинени вследствие ПТП на 02.08.2018г.от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/02/117002549928, валидна от 22.09.2017 г. до 21.09.2018г., водач при управление на т.а. марка „”, модел „” с д.к. № *** на АМ - Тракия за периода от 02.08.2018г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

2.да заплаща на ищеца А. Е. Т. ежемесечно обезщетение в размер на сумата от 650,00лв., представляващи периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди -пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход , причинени вследствие ПТП на 02.08.2018 г., за периода от 14.07.2021 г. до настъпване на юридически факт, представляваш основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от четиринадесето число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане.

3. да заплати на ищеца А. Е. Т. сумата от 26 000,00лв., представляващи част от общо дължимите 70000,00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди-разходи за болногледач,причинени вследствие ПТП на за периода от 02.08.2018 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

4. да заплаща на ищеца ежемесечно обезщетение в размер на сумата от 2000 лв.,представляващи периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие ПТП на за периода от 14.07.2021г.до настъпване на юридически факт,представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от дванадесето число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане.