Решение № 14 от 06.04.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Радомир, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20251730200266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./12.08.2025 г. на началник група към ОДМВР – Пе. сектор „П. п.“, упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя И. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Д. А. Н.“ № ., са наложени административни наказания по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – „глоба” в размер на 750 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 18 точки.

Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.К. С. от АК - П., обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Наказващият орган – началник група към ОДМВР – П., сектор „П. п.“, редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено. Направено е изявление, в случай, че се претендират разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение е над определения в чл.18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, при констатирана основателност на жалбата, да приеме, че същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, адвокатското въжнаграждение да 1 бъде намалено до посочения в цитираната наредба минимален размер.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт серия АД, № ./21.07.2025 г. за установяване на административно нарушение на Д. К., на длъжност „полицейски инспектор“, сектор „П. п.“ при ОДМВР - П..

Според констатациите в същия, на 20.05.2025 г., в 16.00 часа, в община Р., с.Ч.м. път . с посока на движение от гр.Р., към село Д., жалбоподателят управлявал лек автомобил „Д. Л.“, с рег. номер РК . ВР, собственост на "ВиК" ООД, с бул. . като на км. . се движел със скорост 109 км/ч. при максимално разрешена от 50 км/ч. валидна за населено място. Нарушението е установено и заснето с техническо средство ARH CAM S1 №. с фиксирани дата, час и рег. номер в снимков материал . с който водачът е запознат. След приспаднат толеранс от - 3 процента в полза на водача, наказуемата скорост е 105 км/ч. - превишение от 55 км/ч.

В качеството на свидетели са е разпитани актосъставителят Д. К. и свидетелят по акта С. П.. Според свидетеля Д. Е. К., на длъжност „полицейски инспектор“, Сектор „ПП“ при ОДМВР – П., автовмобилът е заснет с техническо средство за превишена скорост над 50 км. в час в населено място. След това започнала преписка за установяване на водача и връчване на покана. Лицето се е явило в Сектор „ПП“, където е попълнил декларация, че той е управлявал автомобила. Съставен е АУАН. Другият вариант е да не се явил на поканата и в негово отсъствие да е съставен АУАН-а. свидетелят не е монтирал техническото средство.

След като се установи нарушението, за това нарушение не се издава електронен фиш, оставят се в една папка към Единен център за обработка на нарушения и започнала процедура по установяването на водача, връчването на покана и попълване на декларация, за да се установи кой е управлявал автомобила. След като се връчи покана на собственика, има срок от един месец да посочи кой е управлявал автомобила. Явил се е в Сектор „ПП“, свидетелят не е бил на работа и е съставил акта. Колегите, които позиционират техническото средство са на график на работа и не всеки път са на работа в Сектор „ПП“.

Свидетелят С. Н. П., на длъжност „полицейски инспектор“ в Сектор „П. п.“ към ОДМВР – П. не си спомня случая. Той е свидетел по актовете, защото се намира на етажа и когато колегата съставя актове, го вика като свидетел. Най- вероятно се отнася до акт за скорост със снимков материал. Свидетелят не е присъствал на нарушението.

Въз основа на събраните по делото доказателства началник група към ОДМВР – П., сектор „П. п.“, упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно постановление №./12.08.2025 г., с което на жалбоподателя И. П.

А., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Д.А. Н.“ №., са наложени административни наказания по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – „глоба” в размер на 750 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 18 точки.

2

От правна страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.

Същата е основателна по следните съображения:

За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. При извършване на служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия наказателно постановление (НП) съдът констатира, че са налице всички задължителни реквизити визирани в чл.42 и чл.

57 от ЗАНН. Издадени са от компетентен орган и са надлежно връчени и е предоставена възможност на нарушителя да възрази.

По отношение на мястото в АУАН и обжалваното НП е посочено като място на извършване на нарушението километър 51 плюс 600 от път ІІІ-627. Посочено е също, че участъкът се намира на територията на с.Червена могила, където важат правилата за движение в населено място.

Същевременно при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН. Съгласно този текст, при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Видно от свидетелските показания на свидетелите Д. К. и С. П. и от самия АУАН, последният е подписан от един свидетел, като липсва отбелязване, че същият не е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Това се явява съществено нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН. В случай, че се приеме, че е налице хипотезата на чл.40, ал.4 ЗАНН, а именно, че АУАН е съставен въз основа на официални документи, то по делото няма приложени доказателства, от които да са видни тези официални документи.

На следващо място, по делото е установено, че автомобилът е собственост на юридическо лице. При тези обстоятелствата, лицето което е следвало да декларира кой е бил водачът на автомобила, е управителят на това юридическо лице. В случая декларацията е подадена от служителя на това дружество, поради което вписаните обстоятелства в тази декларация не са годно доказателство относно това кой е управлявал процесния автомобил.

По делото има подадена декларация от жалбоподателя, с която той е декларирал, че е управлявал процесното МПС. Същото представлява самопризнание по смисъла на НПК, а съгласно разпоредбата на чл.116 НПК, обвинението и присъдата не могат да се обосновават само на самопризнанията на обвиняемия. Т.е, в процесния случай за да бъде съставен АУАН, подадената подписана декларация от жалбоподателя не е достатъчно основание за определяне на административно- наказателна отговорност.

Не на последно място, административно-наказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин вмененото нарушение, тъй като по делото не е представен 3 протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система. Липсват доказателства за преминат първоначален и последвал технологичен контрол на автоматизираната система. Липсват доказателства кой служител е установил нарушението и ги е извършил действията по монтирането на автоматизираната система на сочената дата и място. Съгласно чл.26, ал.1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, а според чл.43, ал.3 от същия закон, последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.

След като по делото не са ангажирани доказателства относно извършване на съответните проверки, то съгласно чл.44, т.4 ЗИ, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни: 4. да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал.1 и чл. 43, ал.1.

Всичкото това води до единствения извод, че при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила, които не биха могли да бъдат отстранени на тази фаза на процеса и като последствие от това съдът достига до извода, че единственият възможен изход е отмяната на наказателното постановление.

По разноските.

Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ОДМВР- П. следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото.

В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 600 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Направено е възражение от наказващия орган за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № . от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от същата наредба, при представителство по административнонаказателни дела, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. От своя страна ал.4 от същия текст гласи: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 500 лв.“ Съдът, след като прецени фактическата и правна сложност на делото, това, че се отнася до наложени две наказания – глоба и лишаване от права по чл.175, ал.3, т.1 ЗДвП, 4 намира, че уговореното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./12.08.2025 г. на началник група към ОДМВР – П., сектор „П. п.“, упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя И. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Д.А. Н.“ № ., са наложени административни наказания по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – „глоба” в размер на 750 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 18 точки.

ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на И. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., ул.“Д. А. Н.“ № ., сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ (306.78 е.) - направени разноски по делото.