Решение № 21949 от 03.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21949 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110159470 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С. И. Д. срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, с която се иска признаване за установено, че ищецът не дължи по отношение на ответника 2 500 (две хиляди и петстотин) лева главница, произтичаща от запис на заповед на предявяване, предявен на 04.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2008г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски от 90.00 (деветдесет) лева, поради изтекла погасителна давност, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 14.07.2008г. от Софийски районен съд, 64 състав по гр. д. № 19269/2008г., предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.07.2008г., въз основа на който е образувано изпълнително дело изпълнително дело № 20128510401698 по описа на ЧСИ М.н Петков, рег.№851 в КЧСИ, район на действие СГС.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 14.07.2008г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 14.07.2008г., от СРС, 64 състав по гр.д.№19269/2008г. бил осъден да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“АД сумата от 2500 лева за вземане по Запис на заповед на предявяване, предявен на 04.07.2008г., ведно със законната лихва от 10.07.2008г. до изплащане на вземането, както и сумата от 90.00 лева разноски по делото. На 28.08.2008г. въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №20088520400236, по описа на ЧСИ К... П...., рег.№852, район на действие СГС. С молбата за образуване било поискано извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Постъпили две молби от длъжника за разсрочване на задължението. На 25.07.2012г. делото било изпратено за продължаване до ЧСИ М.н Петков.

Делото било преобразувано при ЧСИ М.н Петков №20128510401698г. На 26.07.2012г. били наложени запори на трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки. Сочи че след изпращането на делото са извършени множество справки, същото е присъединено към изпълнително дело № 20128510401698, но отново по делото били извършвани само справки.

Намира че изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на 02.10.2010г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Намира че извършваните действия след тази дата не са годни да прекъснат давността, тъй като изпълнителното дело не е било преобразувано, а продължено от ЧСИ М.н Петков. Намира че действията са незаконосъобразни тъй като са предприети от ЧСИ без той да бъде овластен по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо намира че вземането 1 е погасено по давност и той има правен интерес от провеждането на настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск. Посочва, че давност за вземането не е изтекла, тъй като за периода от образуването на производството до настъпването на перемпция давност не е текла.

Поддържа, че с изявленията за разсрочване на дълга ищецът признал задълженията. Намира че давността е прекъсната с налагането на запор на трудово възнаграждение. Счита че настъпването на перемпция не влияе на давността ето защо моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело № 20088520400236 по описа на ЧСИ К. П...., като видно от депозираната от „Изи Асет Мениджмънт“ АД молба с приложен изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 19269/2008 г. по описа на СРС, 64 състав, на 29.08.2008 г. е образувано изпълнителното производство. По делото е представено Споразумение за разсрочване на задълженията по процесното изпълнително дело от 13.11.2008 г., което по своята същност представлява признание на вземането. Представена е молба от длъжника от дата 13.11.2008 г., с която иска от ЧСИ насрочения опис за 18.11.2008 г. на движимите вещи, да не бъде извършван като поема ангажимента извън сумите по споразумението, да погаси изцяло задължението си по изпълнителното дело.

По делото е представена молба от взискателя, които иска процесното изпълнително дело по описа на ЧСИ К... Д. П.... да бъде прехвърлено по описа на ЧСИ М.н Николов Петков. От ЧСИ М.н Петков е представено и Уведомление за прехвърлено дело, с което се уведомява длъжника – С. И. Д. за извършеното прехвърляне за продължаване на производството по изпълнително дело № 20088520400236 по описа на ЧСИ К... П...., като е образувано изпълнително дело с нов № 20128510401698.

Установява се, че на дата 26.07.2012 г. и 27.07.2012 г. и 20.09.2013 г. са изпратени запорни съобщения, с които са наложени запори на банкови сметки на длъжника в различни банки, получени от третите задължени лица на 27.07.2012 и 23.09.2013 г. г. На същата дата със запорно съобщение е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение, дължимо от неговия работодател.

На дата 31.07.2015 г. е постъпила молба за възлагане на основание чл. 18 от ЗЧСИ с искане от ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи начин на изпълнението по процесното изпълнително дело.

Установява се, че на дата 16.11.2016 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, получено от банката на дата 22.11.2016 г.

Следващото изпратено запорно съобщение е от дата 26.09.2018 г., с което ЧСИ е наложил запор върху сметките на длъжника С. И. Д. в „Райфайзенбан (България)“ ЕАД, получено от банката на дата 26.09.2018 г. /л. 219/.

С молби от дати 25.10.2018 г. и 18.05.2020 г. взискателят е възложил пълномощия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

На дата 18.10.2021 г. Длъжникът С. И. Д. е поискал от ЧСИ, да прекрати с постановление за прекратяване процесното Изпълнително дело и да вдигне наложените по делото обезпечителни мерки, но с Постановление от дата 18.10.2021 г. ЧСИ М.н Петков е отказал да прекрати процесното изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

2

От представеното запорно съобщение от 16.05.2022 г., се установява, че ЧСИ е наложил запор върху сметки на длъжника.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 14.07.2008 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 14.07.2008 г. по ч.гр.д. № 19269/2008 г. по описа на СРС за сумата в размер на 2500,00 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2008 г. до окончателното плащане на вземането, както и направените по делото разноски в общ размер на 90,00 лева, не съществува, респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено поради изтичането на погасителна давност, който факт е настъпил след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК) и въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за горепосочената сума, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, включително и правопогасяващото си възражение – че е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.

С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на правопогасяващ факт – давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената главница.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила Заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3

1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.;

Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.) Доколкото обаче съдът няма данни за точната дата на влизане в сила на заповедта, следва да се приеме за начален момент датата на издаване на изпълнителния лист – 14.07.2008 г. (тъй като към момента на издаване на изпълнителния лист заповедта със сигурност е била влязла в сила/.

Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.

Съдът следва да отбележи, че съобразно приетото Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК - погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС, което обосновава извод, че от момента на образуване на изпълнително дело № 20088520400236 по описа на ЧСИ К... П.... през 2008 г. до приемането на горепосоченото Тълкувателно решение на дата 26.06.2015 г. давността по цитираното изпълнително дело не е текла.

След образуване на изпълнителното дело на дата 29.08.2008 г. – длъжника С. И. Д. на дата 13.11.2008 г. е постигнал споразумение за разсрочване на задълженията по изпълнително дело № 20088520400236, което всъщност представлява действие по признаване на вземането по смисъла на чл. 116, буква „а“ от ЗЗД и прекъсва давността. Съдът следва да отбележи, че в действителност съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия, изразяващи се в изпращане на покана за доброволно изпълнение от 02.10.2008 г., в която е насрочен опис на движими вещи на дата 18.11.2008 г. (длъжника уведомен чрез залепване на уведомление на дата 04.10.2008 г.), както и извършени справки на 17.04.2009 г.; 09.07.2009 г.; 13.10.2009 г.; 09.02.2010 г. (който действия не прекъсват давността). На дата 25.06.2012 г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ К... Д. П...., с която е поискал процесното изпълнително дело да бъде прехвърлено по описа на ЧСИ М.н Николов Петков, с рег. № 851, с район на действие – Софийски градски съд, като на дата 26.07.2012 г. длъжникът С. И. Д. е бил уведомен от ЧСИ М.н Петков за продължаване на производството по изпълнително дело № 20088520400236 по описа на ЧСИ К... П...., като е образувано ново изпълнително дело с нов № 20128510401698. Съдът счита, че от предприемането на изпълнителни действия по изпълнително дело № 20088520400236, съответно на 02.10.2008 г., 17.04.2009 г., 09.07.2009 г., 13.10.2009 г., 09.02.2010 г. до продължаване на процесното изпълнително дело, което е образувано с нов № 20128510401698 на дата 26.07.2012 г. в продължение на повече от две години, не са предприети никакви изпълнителни действия спрямо длъжника, като такива не 4 са и поискани от взискателя. Ето защо, изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.