Определение № 3908 от 04.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3908 гр. София, 04.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Й.

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002100784 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Й. Т. срещу въззивно решение № 926 от 04.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1432/2024 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което, като е потвърдено решение № 83 от 13.08.2024 год., постановено по гр. дело № 154/2024 год. по описа на Районен съд – Средец, са отхвърлени предявените от К. Й. Т. срещу Община Средец искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 352 от 07.02.2024 год. на кмета на Община Средец, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“ в Други дейности по икономиката при Община Средец и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 741.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 07.02.2024 год. до 07.08.2024 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд бил установил неправилно фактическата обстановка по делото и в противоречие с чл. 172 ГПК и чл. 236 ГПК не бил обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства. Уволнението на ищеца било извършено на основание съкращаване на щата. Представена била преписката по извършване на подбор, като ищецът бил оспорил 1 своевременно извършеното оценяване с протокола от 07.02.2024 год. с твърденията, че същото е необективно и приетите оценки по отделните показатели не се основават на действителните качества на оценяваните работници. Оценката на ищеца била занижена и не съответствала на нивото на изпълнение на трудовите му задължения. Липсали доказателства, удостоверяващи нивото на квалификация на работниците, които били оценявани. Неправилно въззивният съд бил приел, че е налице реално съкращаване на щата и че са спазени законоустановените изисквания, свързани със задължението на работодателя да извърши подбор. Преценката доколко извършеният от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ е съобразен с въведените от закона критерии за квалификация и ниво на справяне с възложената работа подлежала на съдебен контрол. Съдът следвало да провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника; включени ли са в подбора всички необходими участници; приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа. Преценката по какви критерии да бъде извършен подборът, с оглед спецификите на работата, била от компетентността на работодателя и не подлежала на съдебен контрол, освен в случаите на въведен довод за злоупотреба с право. В настоящия случай била налице злоупотреба с права от страна на работодателя /каквито твърдения били изложени в исковата молба/. Разликата в поставените точки на работниците, участвали в подбора, била основно по критерия „Умения за работа в екип“. Този критерий бил субективен и изцяло неотносим към изпълнението на задълженията на ищеца, тъй като трудовата му дейност не била колективна – задълженията на длъжността „шофьор“ се изпълнявали самостоятелно. По критерия „Професионална квалификация и компетентност“, подточка „Образование“, служителите се оценявали не по реално притежаваната от тях степен, а само по факта дали тази степен съответства на описаното като задължително изискване по длъжностната характеристика. Работодателят не бил извършил реално оценяване на квалификацията на служителите по смисъла на чл. 329 КТ и законовият критерий не бил приложен.

Работодателят не бил коментирал, че ищецът бил участвал в обучения през 2014 год. и бил придобил допълнителна квалификация. Отделно от това комисията била извършила подбор между тримата служители по 6 от 7-те посочени критерии в Инструкцията за осъществяване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като оценка по подкритерия „Технологична дисциплина“ не била поставена. Приложеният по делото протокол от 07.02.2024 год. не представлявал достатъчно доказателство, че подборът бил извършен законосъобразно, доколкото същият представлявал частен свидетелстващ документ и след като не бил подписан от работника нямал доказателствена сила срещу него /чл. 180 ГПК/. В този смисъл отразените в протокола обстоятелства подлежали на пълно и главно доказване от страна на работодателя.

Последният не бил ангажирал доказателства относно поставените оценки по подкритериите „образование“ и „трудов стаж“, в т.ч. такива, удостоверяващи образованието, квалификацията и трудовия стаж на другите двама служители. Въззивният съд не бил изследвал дали поставените оценки съответстват на квалификацията на работниците.

Образованието, квалификацията и трудовия стаж били обективни факти, които при 2 оспорване се установявали със съответните документи. В протокола за подбор нямало точно и ясно словесно обяснение защо на съответния служител е поставена съответната оценка. По делото не било установено защо ищецът не притежава необходимите задълбоченост в работата и качество на изпълнение. Неправилно въззивният съд бил приел, че е налице съвместяване на две длъжности от втория определен за съкращаване служител и управляване на автомобила от лице на друга длъжност. След уволнението на ищеца и до момента длъжността му се изпълнявала от друго лице – Й. И., на длъжност „охранител“, други дейности по селско и горско стопанство. Вторият, определен за освобождаване служител, не бил преустановил работа, независимо, че му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. Нещо повече, той бил назначен на друга длъжност със задача да съвместява и длъжността „шофьор“, поради което съкращаването на щата било фиктивно. Допуснато било и нарушение на нормата на чл. 272 ГПК, тъй като възможността при потвърждаване на първоинстанционното решение да се препрати към мотивите на първата инстанция, не освобождавала въззивния съд от задължението да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право и да обсъди възраженията и доводите на страните.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК:

1/ Длъжен ли е съдът да изследва съответствието на поставените оценки от работодателя в процедурата по подбора с действително проявените професионални качества и квалификация на работника?

2/ Следва ли образованието и трудовия стаж на работниците, участвали в подбора, да се преценява въз основа на писмени доказателства – документи за задършено образование, допълнителна квалификация и извлечения от трудови книжки?

3/ При въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на образованието и трудовите качества на уволнения служител, работодателят следва ли да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност или е достатъчно доказателство по делото да бъде представен протокол от комисията по подбор? Решаващият съд задължен ли е извърши съдебен контрол именно на извършения подбор на база на представените пред него доказателства, а не евентуално представени такива пред комисията за подбор?

Длъжен ли е работодателят да посочи конкретни факти и обстоятелства относно квалификацията и работата на уволнения работник и останалите лица, заемащи съответната длъжност? Непосочването на такива конкретни факти и обстоятелства води ли до невъзможност за съда да извърши реална преценка по критериите за подбор съгласно чл.

329 КТ?

4/ Налице ли е реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност системно са били възлагани за изпълнение на друг работник, който формално 3 заема друга длъжност, но изпълнява трудовите функции на съкратената длъжност?

5/ Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? Необходимо ли е да бъде извършен анализ при противоречие в показанията на свидетелите и по какъв начин?

6/ Нормата на чл. 272 ГПК, даваща възможност на въззивната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, освобождава ли съда да изложи собствени мотиви при своята решаваща функция и липсата на такива възпрепятстват ли проверката на решението на въззивната инстанция за неговота обоснованост и правилност?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. задължителната такаса /цитирана в изложението/, а също така са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Навежда се и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба Община Средец „Софийска вода“ АД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил назначен с трудов договор № 994 от 09.11.2011 год. на длъжността „шофьор“ в Община Средец при първоначално месечно трудово възнаграждение от 413 лв. Впоследствие трудовото му възнаграждение било многократно увеличавано. С допълнително споразумение № 1919 от 13.11.2023 год. трудовото му възнаграждение било определено в размер на 900 лв. Със заповед № 352 от 07.02.2024 год. на кмета на Община Средец трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, след проведен подбор между лицата, назначени на същата длъжност.

На основание чл. 220, ал. 1 КТ на ищеца било изплатено едно брутно трудово възнаграждение, поради неспазване на предизвестието.

В кметството на Община Средец била създадена синдикална организация на КНСБ, като бил сключен колективен трудов договор от 03.10.2022 год., със срок на действие – две години от датата на сключването му. Синдикалната организация дала предварително съгласие за съкращаване на две щатни бройки – „шофьор“ в „Други дейности по икономиката“.

Със заповед № 348 от 07.02.2024 год. кметът на общината утвърдил ново щатно разписание във връзка със съкращаването на две щатни бройки „шофьор“. Издадена била инструкция за осъществяване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ, утвърдена от кмета на общината, в която били посочени точните цели и обхват на инструкцията, критериите за оценка, последователност на действията на комисията и отговорност на членовете на комисията. С протокол от 07.02.2024 год. назначената комисия извършила подбор, като съставила и таблица за извършване на подбор, в която по избраните критерии фигурирали трите лица, изпълняващи длъжността „шофьор“, като по отношение на отделните критерии за всяко едно от тях били поставени дадените от комисията точки. Въз основа на направения подбор комисията 4 предложила на кмета да бъдат освободени класираните с най-малък брой точки служители, а именно К. Й. Т. /ищецът/, оценен с 48 точки и Б. К. Ц., оценен с 50 точки. При оценяването било взето предвид становището на прекия ръководител на служителите, като критериите за оценяване, посочени в заповедта, включвали образование, трудов стаж, технически умения, качество на работата, умения за работа в екип и трудова дисциплина. Според приложената таблица, дадените на тримата шофьори точки в графата образование били равни – 10 точки.