Определение № 37067 от 09.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37067 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110118584 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Х. С., с която срещу "ЕОС Матрикс“ ЕАД, са предявени отрицателни установителни иско в е за признаване недължимостта на сумата 67,51 евро – главница по договор за кредит с идентификатор E*******; сумата 185.23 евро – главница по договор за кредит с идентификатор EOSDP00000000**, сумата 153.39 евро – главница по договор за кредит с идентификатор EOSDP******** тъй като ответникът не се явявал кредитор на същите, а в условията на евентуалност – поради изтекла погасителна давност.

Ищецът твърди, че не се намира в никакви облигационни правоотношения с ответното дружество, но въпреки това последното подавало към ЦКР към БНБ информация, че ищцата е негов длъжник. Изискала информация от страна на ответника и така узнала, че последният твърдял да е придобил от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез договор за цесия от 29.10.2015 г. същите. Главницата в размер на 67,51 евро и главницата в размер на 185,23 евро се твърдяло да е възникнала от договори за потребителски кредити, сключени с БНП Париба Пърсънъл Файненс на 26.04.2015 г. и на 26.05.2015 г.Асет Мениджмънт“ на 09.07.2015 г.

Ответникът отказал да признае твърденията на ищцата, че не му дължи процесните вземания и да коригира подаваната към ЦКР информация, с оглед което и счита, че за нея е налице правен интерес да внесе яснота в отношенията между страните по исков ред. Моли за уважаване на исковете и за присъждането на разноски.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, а в условията на евентуалност – като неоснователни. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, че имало друг ред за защита и др. Излага съображения, че е действал добросъвестно и не е дал повод за предявяването на иска, с оглед което и разноските следва да останат в тежест на ищеца. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на претенциите на ищеца. Заявява възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК. Прави искане ищецът да посочи банкова сметка, по която разноските да му бъдат заплатени, в случай че исковете бъдат уважени. Претендира разноски.

По искането на ответника за прекратяване на производството:

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за установителните искове и следва да е налице при предявяването им. Правният интерес 1 у ищеца е обусловен от поведението на ответната страна, респ. от твърденията за това поведение, съдържащи се в исковата молба. Преценката за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е винаги конкретна и се извежда именно от съдържащите се в исковата молба твърдения, като съдът следва да съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното право, което ищецът твърди, че притежава. Всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта - положителен и отрицателен, е допустим.

В конкретния случай от въведените в исковата молба фактически твърдения се налага извод, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане. Посочено е, че ответното дружество се легитимира формално като титуляр на парично вземане срещу ищеца, съответно наведени са доводи, че ищецът – длъжник по правоотношението, отрича съществуването на вземането на кредитора, а в условията на евентуалност - по възражение за погасяването му по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита, позовавайки се на твърдения, че не дължи изпълнение на кредитора си. По изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че в разглеждания случай не е налице правен интерес за ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск срещу "ЕОС МАТРИКС" ЕАД.

Не е налице и соченото несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, с оглед което и съдът не намира основание нито за прекратяване на производството, нито за необходимост от даване на допълнителни указания на ищеца да уточнява исковете си.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че за него е налице правен интерес от редявяване на иска.

В тежест на ответника е да установи наличието на договорни правоотношения между страните по процесните договори за кредит, вкл. че по силата на договори за цесия са му били прехвърлени същите, че цесиите са били надлежно съобщени на длъжника от старите кредитори, че са налице обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията. СЪДЪТ УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за установяване на фактите, възложени в негова тежест.

За безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че ответникът е подавал информация за задължения на ищеца към ЦКР, както и че е отказал извънсъдебно да признае изтичане на срок на погасителна давност, респ. да коригира подаваната информация в съответствие с исканията на ищеца.

Искането на ищеца за приемане на представените с исковата молба документи като доказателства по делото следва да се уважи.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, 2 за което да се призоват страните, като същите се напътят към спогодба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението. УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по същия, вкл. по разпределената доказателствена тежест и да заявят доказателствени искания най-късно в първото открито съдебно заседание. В противен случай те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 25.11.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание да посочи банкова сметка, по която разноските могат да му бъдат доброволно заплатени, в случай че исковете бъдат уважени.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за насроченото ОСЗ, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3