Решение № 48 от 04.05.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48 гр.Варна, 04.05.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 13 март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА при участието на прокурора ИВАН ТОДОРОВ и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 437 по описа на ВАпС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия Т.Й.Т., ЕГН ********** против присъда № 65/15.10.2019г. по НОХД № 1081/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Развиват се оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, тъй като се оспорват изводите на ОС Варна относно възприетите за отегчаващи отговорността на подс.Т. обстоятелства.

Според защитата материалният закон бил приложен неправилно касателно възприетата квалификация „особена жестокост“. Твърди се несправедливост на наложеното наказание, тъй като не са били отчетени факти, които облекчават положението на въззивника. Иска се изменение на постановената присъда и намаляване размера на наказанието, както и намаляване размера на присъдените обезщетения за репариране на нанесените с деянието неимуществени вреди на дъщерите на Н.Г..

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 08.02.2019г. в с.Старо Оряхово, общ.Долни Чифлик, умишлено е умъртвил Н.Г. Г., ЕГН **********, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК първостепенният съд е определил наказание „Доживотен затвор“, което на основание чл. 58 а, ал. 2 от НК е заменил с „Лишаване от свобода“ за срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „а“ от

ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.

На основание чл.59 ал.1 от НК ВОС е приспаднал при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“, времето през което подс.Т.Й.Т. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 09.02.2019 г., до влизане на присъдата в сила.

С атакуваната присъда е била ангажирана и гражданската отговорност на подс.Т.Й.Т., който е бил осъден да заплати на всеки от гр.ищци - Г.Н.Г., ЕГН ********** и С.Н.М., ЕГН **********, сумата от по 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

ВОС на основание чл.38 ал.1 т.2 от е определил на повереника на гражданските ищци - адв.В.Ж.Ш. от ВАК, възнаграждение в размер на 1200 лева, което с присъдата е възложил за заплащане от подсъдимия Т.Й.Т..

Сторените по делото разноски също са възложени за заплащане от подсъдимия Т.Т., както и дължимата държавна такса върху размера на уважените граждански искове – 8 000 лева.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез служебния си защитник – адв.К.К.., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се искане за намаляване на размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи.

Повереникът на гражданските ищци изразява становище за неоснователност на оплакването на подсъдимия и моли въззивната инстанция да потвърди изцяло атакуваната присъда.

В личната си защита и последна дума подсъдимият Т. заявява, че осъзнава стореното от него. Моли да бъде намалено наказанието.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценяват като частично основателна досежно изложените оплаквания за несправедливост на наложеното наказание.

Преди да изложи съображенията си по съществото на материално-правния спор, въззивната инстанция следва преюдициално да обсъди поставения от въззивния прокурор процесуален въпрос относно законосъобразността към настоящия момент на постановената първоинстанционна присъда в резултат на проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, т.2 от НПК. Проблематиката в казуса е свързана с настъпилата законодателна промяна в НПК с ДВ бр. 83 от 22.10.2019 г. , когато бе въведена забраната по чл. 369а НПК съкратено съдебно следствие в случаите по чл. 371, т.2 да не се допуска при умишлено причиняване на смърт. Същевременно законодателят не даде възможност висящите съдебни производства да бъдат довършени по стария ред, доколкото не създаде преходна норма, която да позволи това. Затова и нормата на чл.369а от НПК (като всяка процесуална норма) има незабавно действие и преурежда всички предстоящи процесуални действия по незавършили наказателни производства (чл.3 от НПК).

Поначало тези норми нямат обратно действие, освен ако изрично не им е придадено (обикновено с преходна разпоредба, каквато в случая липсва). Те действат ex nunc, тъй като се счита, че създават по-съвършена регламентация. В конкретния случай първоинстанционната присъда е била постановена на 15.10.2019 г., преди да влезе в сила забраната по чл.369 а от НПК, и затова първата инстанция не е допуснала каквото и да било нарушение на закона при проведеното съкратено съдебно следствие. Пред въззивната инстанция стои въпроса дали и към настоящия момент невлязлата в сила присъда е законосъобразна при новонастъпилите законодателни промени, в частност относно приложимостта на чл.58а НК? Макар този проблем да касае приложението на материалния закон и да подлежи на обсъждане по същество на спора, то тъй като е предопределен от приложимостта на особеното производство по глава 27, следва да бъде коментиран в тази връзка. Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че отговорът на така поставения въпрос е положителен. Тук следва да се отбележи, че подобна забрана за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК се въвежда в българския наказателен процес не за първи път. В периода от 10.04.2009 г. до 09.04.2010 г., включително, действаше забраната по чл. 369а от НПК, непозволяваща провеждането на съкратено съдебно следствие за престъпления, при които умишлено е причинена смърт, тежка телесна повреда и когато деецът е бил в пияно състояние. По този повод ВКС на РБ е постановил Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г., ОСНК, където в т.3 изрично е посочил:

„Правният институт по чл. 58а от НК е материалноправен, а не смесен - материалноправен и процесуалноправен. Нормата регламентира правила за определяне на наказанието, които са материалноправни и систематичното им място е в Наказателния кодекс. Аналогично становище и за други материалноправни норми е изразено в ТР № 1/2010 г. на ВКС. Материалноправният характер на института не се променя от обстоятелството, че правилата се прилагат при диференцирана процедура по глава двадесет и седма от НПК.

За всяко престъпление се прилага наказателният закон, действал към момента на извършването му (чл. 2, ал. 1 от НК).

Материалноправните норми могат да имат обратно (ретроактивно) действие. Този принцип на по-благоприятен закон е регламентиран в чл.2, ал.2 от НК и се прилага за престъпления, за които от извършването им до влизане в сила на присъдата за тях последват различни наказателни закони, един от които е най-благоприятен за конкретния случай и за конкретния подсъдим.“ По изложените съображения въззивната инстанция намира, че са налице основания за разглеждане на материално-правния спор.

Както вече бе отбелязано, съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящият въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.Т. и пострадалият Н.Г. били съселяни и се познавали отпреди.

От лятото на 2018 год. Н.Г. работел като пастир на животни в стопанството на св. М.А..

Всяка сутрин преди да отиде на работа той пиел кафе в магазина на св. И.М., като след приключване на работния ден св. А. го връщал с автомобила си в селото и го оставял отново пред посочения магазин.

Около

17,00 ч. на 08.02.2019г. св. А. отново оставил Н.Г. пред магазина, пред който имало поставени маси. Той седнал на една от тях и си поръчал ракия. По същото време, но на друга маса били седнали св. И.Р.и подс. Т. по прякор "Л.", които пиели бира.

Подсъдимият споделил на св.Р., че се дразни от присъствието на Н.Г. и че му „има зъб“ отдавна и ще го набие. Около 20,30 ч. при тях пристигнал и св. Ц.И., когото пострадалият почерпил с бира. Около 21,00 ч. Н.Г. решил да се прибере в дома си, като преди това си напазарувал от магазина хранителни продукти и помолил св. Ц.И. да го придружи, тъй като бил употребил значително количество алкохол.

Двамата тръгнали по улицата и стигнали до постройката в която живеел пострадалият.

Същата представлявала изоставена тухлена едноетажна сграда в края на с. Старо Оряхово с обособени три помещения. Пострадалият живеел в средната стая, на която имало поставени вместо прозорци дървени плоскости, а на вратата имало катинар.

Св. Ц.И.отключил катинара на входната врата с дадените му от Г. ключове и го поставил да седне на леглото, след което си тръгнал.

Подс. Т. около 21,30 ч. също си тръгнал от магазина, като отишъл в дома на сестра си - св. Е.Й.и на мъжа с когото живеела на съпружески начала - св. Р.. От поставените под навес в къщата им дърва за огрев той взел един дървен кол с дължина около 1,50 метра и диаметър 6 см и си тръгнал.

Повлиян от изпитото количество алкохол, решил да отиде до дома на Н.Г. и да се саморазправи с него. Причина за това бил възникнал между пострадалия и св. И.Р.преди дни конфликт за невърнат паричен заем от 10 лв.

Около

22,00 ч. подсъдимият пристигнал до дома на Н.Г. и влязъл вътре през незаключената входна врата. По това време пострадалият стоял наведен до печката в стаята. Подс. Т. се приближил в гръб до него и замахнал с носеното дърво, като му нанесъл няколко удара по гърба, в резултат на което част от дървото се отчупило. Г. паднал на земята, като се опитал да се защити и издърпа дървения кол от ръцете на подсъдимия, но не успял. Това още повече разгневило последния, който се навел над него и започнал да му нанася с юмруци многобройни и силни удари, по цялото лице и главата.

След като пострадалият спрял да мърда и да реагира, подсъдимият извлачил тялото му от къщата и го захвърлил на двора, заедно с част от вещите в помещението.

В резултат на нанесените му множество удари пострадалият бил в безпомощно състояние и не издавал никакъв звук. След това подсъдимият започнал да чупи дървените плоскости по прозорците, като изкъртил и дървената врата, която захвърлил в стаята, като забил част от дървения кол в нея.

По същото време св. Д.Т. отивал към дома на сестра си на ул. „Минзухар“ в с. Старо Оряхово. Движейки се по ул. „Роза“ в с.с., той дочул шум от чупене на дъски, който идвал откъм края на улицата в посока към лозята. Шумът се повторил 3-4 пъти, през интервали от няколко секунди.

След като преустановил чупенето на вратите и прозорците подсъдимият си тръгнал, като отишъл до бензиностанция „Лукойл“ в края на с.Старо Оряхово и си закупил няколко бири. После се обадил на св. Н.К.с молба да му даде назаем сумата от 10лв., което последния отказал. Тогава подс.Т. се обадил със същата молба на брат му - св. А.К., който се съгласил. Около 23,00 ч. подсъдимият отишъл до дома му и взел парите. Св. А.К.забелязал, че дясната му ръка е в кръв, като го попитал какво се е случило. Той му отговорил, че се е скарал със сестра си, след което си тръгнал и отново посетил същата бензиностанция, откъдето си закупил още бира и се прибрал в дома си.

Сутринта на 09.02.2019 г. около 06.45 ч. св.Т.Т. отишъл до жилището на Н.Г., защото се притеснил, че последният не го е потърсил да пият кафе преди работа, каквато уговорка имали обичайно. Като отишъл до постройката свидетелят видял разбитите прозорци и врата, както и тялото на пострадалия, което било на двора и цялото му лице било в кръв. Св.Т. проверил дали пострадалият диша и след като не установил дишане и реакция се обадил на телефон 112, като съобщил за случилото се и започнал да вика силно за помощ.