Определение № 45800 от 04.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45800 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. Д.ВА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д.ВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110147372 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД срещу Д. И. Г., с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 217, 01 лв., представляваща регресно вземане по изплатено обезщетение от ищеца в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“ на ответника във връзка с пътно-транспортно произшествие от 23.03.2021 г.

Съдът, намира, че делото не е местно подсъдно на Софийски районен съд.

Мотивите за това са следните:

Делото е образувано по искова молба, насочено срещу физическо лице за вземания, въз основа на правото на регрес по твърдяно облигационно правоотношение. Твърди се, че ищецът в качеството му на застраховател и ответникът в качеството му на застраховано лице са страни по договор „Гражданска отговорност“. Д. И. Г. е осъществил ПТП, но е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и за застрахователя по „Гражданска отговорност“ е възникнало право на регрес по чл. 505, ал. 1, т. 3 КЗ за изплатеното от него обезщетение на увреденото лице. В случая правопораждащият юридически факт е договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ и въз основа на това правоотношение ищецът - застраховател претендира правото си на регрес срещу ответника – застрахован. Застрахованият по риск „Гражданска отговорност“ водач е потребител по смисъла на § 1, т. 13 ЗЗП на застрахователни услуги.

От данните, съдържащи се в служебно извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. от НБДН следва, че регистрираният настоящ адрес на ответника е в гр.

Пловдив.

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д 1

№ 1206/2014 г., II т. о., според която понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл и местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на и срещу физически лица потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. /така и определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о., определение № 3768/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5533/2018 г., определение № 3868/11.24.2017 г. на САС, ГО, 10 състав по ч. гр. д. № 5884/2017 г., определение № 3530/10.30.2017 г. на САС, ТО, 9 състав по ч. гр. д. № 2927/2017 г., определение № 3769/30.11.2018 г. на САС, ТО, 15-ти състав по в. ч. гр. дело № 5682/2018 г., определение № 12601 от 13.08.2024 г. на СГС по гр. д. № 8734/2024 г. и др./. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС, т. 6, ( макар касаеща прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); ), е изяснено, че придаване на застрахованото лице качеството на потребител на определен вид услуга означава, че за него съществува възможност да упражни правото на избор на местна подсъдност. Върховната съдебна инстанция е приела, че съдържателната разлика между понятията „потребител на застрахователна услуга“ в § 1, т. 1 от ДР на КЗ (отм.) и понятието „потребител“ според § 13, т. 1 от ЗЗП, не представлява обстоятелство, заради което да се отрече приложимостта на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК.

Легалното определение на понятието "потребител" се съдържа в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП – такова е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по закона действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

От друга страна, в чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането /в ред. ДВ, бр. 205/2015 г./ е дефинирано понятието „ползвател на застрахователни услуги“, както следва – застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Нещо повече, доколкото се касае в случая за потребителски спор, и доколкото ответникът е „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла чл. 2, ал. 2 КЗ, аналогично на понятието „потребител на застрахователни услуги“ по отменения КЗ, следва да се спазят указанията на т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК, мотивите на което изцяло синхронизират със съображение № 2 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка / в този 2 смисъл - определение № 12601 от 13.08.2024 г. на СГС по гр. д. № 8734/2024 г./.

По отношение на подсъдността на спора за защита на права на потребители съдът следи служебно съгласно императивната разпоредба на чл. 113 ГПК. Съгласно чл. 118, ал. 1 всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. А според чл. 119, ал.

3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд - по настоящ адрес на ответника в гр. Пловдив.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47342/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3