Решение № 157 от 21.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Монтана, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20221600100264 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.А.К.“ ЕООД, ЕИК *, с. *., община *, област *, подадена чрез пълномощник адв. Й. Д. срещу Г. П. от с. *, община *, обл. *, с която са предявени осъдителни искове за заплащане сумата 26 000,00 лева получена от ответника без основание, ведно със законна лихва от подаване исковата молба, както и иск за заплащане сумата 166,12 лева обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че на 25.07.2017 г. погрешно е наредил от своята банкова сметка с IВАN: *в ПИБ сумата от 26 000,00 лв. по банкова сметка с IВАN: * в банка ДСК с титуляр ответника Г. П.. Като основание за превода е посочено „плащане задълж. на тренд агро комерс плащане наем зем.земя“. Твърди, че между страните не е бил сключван договор за наем, поради което и сумата е получена от ответника без основание при начална липса на такова.

Сочи се, че на 20.06.2022 г. с куриерска фирма „*“ е изпратена покана за доброволно изпълнение от ищеца до ответника, с която е даден 7-дневен срок, считано от получаването на поканата на Г. П. да върне получената без основание сума в размер на 26 000,00 лв., като е посочена и банкова сметка по която да се преведат парите. Твърди се, че с оглед обратната разписка по пратката, поканата е приета на 22.06.2022 г. от В.В. - син на ответника. Отделно от това се твърди, че на 20.06.2022 г. дружеството - ищец е изпратило телепоща до Г. П., с която ответникът е поканен доброволно да върне получената без основание сума в размер на 26 000,00 лв., като същата е получена лично от Г. П. на дата 19.07.2022 година.

Излагат се твърдения, че ответникът е изпаднал в забава от 30.06.2022 г., след изтичане на допълнително дадения срок за изпълнение до 29.06.2022 г., за което дължи и 1 обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, считано от 30.06.2022 г. в размер на 166,12 лева.

При така твърдените обстоятелства се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 26000,00 лева, получена от него без основание, ведно със законна лихва от подаване исковата молба, както и сумата 166,12 лева обезщетение за забавено изпълнение на горната сума за периода от 30.06.2022 г. до датата на подаване исковата молба, както и да му присъдят направените по делото разноски.

При условията на евентуалност исковата сума от 26 000,00 лева се претендира за плащане на основание чл.59 ЗЗД при твърдения за обогатяване на ответника без основание за сметка на ищеца, ведно с обезщетението за забавено изпълнение за периода 30.06.2022 г. до подаване исковата молба и законна лихва от подаване на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответника, чрез пълномощник адв. Й. Д. оспорва предявените искове. Изрично оспорва обстоятелството на 25.07.2017 г. ищецът да е наредил паричен превод от 26 000,00 лева по банковата му сметка в „Б.ДСК“ АД, като оспорва твърдението за получаване от него сумата. Изрично оспорва приложеното с исковата молба платежно нареждане за кредитен превод от 25.07.2017 г. като частен документ, който не установява получаване на сумата, а само извършено нареждане за превод.

При условията на евентуалност, в случай на установяване по делото получаване на сумата, ответникът навежда възражение за погасяване вземането с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 25.07.2017 г.

Оспорва претенцията за заплащане обезщетение за забава с твърдения за липса на доказателства за получаване поканата чрез куриерска фирма „*“ от сина му на 22.06.2022 г., като твърди, че на тази дата синът му В.В. е бил извън пределите на Република България и няма как да е получил визираната от ищеца пратка.

Признава факта, че на 19.07.2022 г. Г. П. е получил чрез „Български пощи" *, инкорпорираща Покана за доброволно изпълнение на претендираното вземане, като сочи, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 25.07.2022 г., ден преди подаване на исковата молба на 26.07.2022 г. При така поддържаните обстоятелства се иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни, ведно с присъждане на направените от него разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез своите процесуални представители адв. Д. и адв. Б твърди, че от представените доказателства се установява извършен превод при начална липса на основание, поради което иска от съда да осъди ответника да възстанови платената сума. Ответникът, чрез процесуален представител адв. Д. моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Доказателствата по делото са писмени. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от платежно нареждане за кредитен превод от 25.07.2017 г. „Тр.А.К.“ ЕООД е наредил паричен превод в размер 26 000,00 лв., по сметка *, като за получател е посочен Г.

П., a основанието за превода е „плащане задълж на * оод плащане наем зем земя“.

От *с изх.№ */20.06.2022 г. е видно, че „Т. А.К.“ ЕООД изпратил до Г. П. покана за доброволно изпълнение за връщане на получената без основание сума в размер 26 000,00 лв., като му дал 7-дневен срок, считано от получаване на поканата. От представената обратна разписка се установява, че на 19.07.2022 г. Г.П. лично получил поканата.

От удостоверение рег.№ */17.11.2022 г., издадено от банка „ДСК“ се установява, че 2 през месец юли 2017 г. по сметката на Г.П. - *, е постъпила сумата от 26 000,00 лв. Преводът е нареден от „Т.А.К.“ ЕООД с основание „плащане задълж на * оод плащане наем зем земя“.

Представеното удостоверение от „ПИБ“ АД с изх.№ */07.11.2022 г. установява, че „Т.А.К.“ ЕООД е клиент на банката и към 07.11.2022 г. е титуляр на сметка в национална валута с IBAN * , от който на 25.07.2017 г. е нареден превод в размер 26 000,00 лв. с получател Г. П.. Упоменато е, че посочените в удостоверението данни и информация са актуални към датата и момента на издаването му.

По делото е приложена и покана за доброволно изпълнение от 20.06.2022 г., видно от която „Т. А.К.“ ЕООД кани Г. П. в 7-дневен срок от получаване на поканата да върне получената без основание сума в размер на 26 000,00 лв., като за тази цел дружеството е посочило банкова си сметка. От товарителница

№ *на „*“ ООД е видно, че на

20.06.2022 г. „Т.А.К.“ ЕООД изпратил пратката, като получател е посочен Г.П.. От обратната разписка № *е видно, че пратката е приета на 22.06.2022 г. от сина на ответника В.В..

Приложени са и две платежни нареждания за кредитен превод от 04.11.2022 г., видно от които „Т.А.К.“ ЕООД превел на Г.П. сумата 5 261,85 лв. с посочено основание за превода „пл.наемз.земяпод. */02.09.2014 г. за 21/22 ст.г., зад. на Т.А.ООД“, както и сумата 21 997,76 лв. с посочено основание за превода „пл.наемз.земяпод. */02.09.2014 г. за 21/22 ст.г., зад. на Т.А. ООД“.

От касова бележка, издадена от „*“ ЕАД, е видно, че на 22.07.2022 г. „Т.А.К.“ ЕООД изпратил до Окръжен съд-Монтана кореспондентска пратка, като същата е получена в съда на 26.07.2022 г.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени искове по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД при начална липса на основание в тежест на ищеца е да докаже получаването на сумата от ответника, а последният следва да докаже основанието за получаването й. В настоящия случай съдът намира за доказано, че на 25.07.2017 г. ищецът е наредил паричен превод по банковата сметка на ответника в размер на 26 000,00 лева. Този факт се доказва от съвкупното анализиране на следните писмени доказателства: представеното платежно нареждане за кредитен превод и двете издадени удостоверения от банка „ДСК“ и „ПИБ“. Именно от удостоверение с рег. №*/17.11.2022 г., издадено от банка „ДСК“ се установява, че сумата от 26 000,00 лв. е постъпила по сметката на ответника Г. П., като по този начин категорично се оборват твърденията на ответника, че не е получил процесната сума.

Вземайки предвид, че в исковата молба се твърди, че сумата е преведена по погрешка на ответника, тъй като между страните не е сключван договор за наем, ответникът П. разполагаше с възможността да представи договора за наем, ако разбира се такъв в действителност съществува, като по този начин докаже основанието за получаване на сумата. В случая ответникът не представи договор за наем, а единствено две платежни нареждания за кредитен превод от 04.11.2022 г., домогвайки се да докаже, че ищецът всъщност е погасявал задълженията на трето за спора лице. Съдът намира, че представените от ответника платежни нареждания са неотносими към спора, тъй като се отнасят до трето за спора лице - „Т.А.“ ООД. Служебна справка в Търговския регистър показва, че управител и съдружници в това дружество са лица, различни от ищеца. Освен това следва да се отбележи, че ответникът не е представил нито един договор за наем. Ако в действителност са съществували наемни правоотношения между страните, се предполага, че ответникът разполага с необходимите писмени доказателства, за да ги докаже. Същият следваше да ги 3 представи в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Именно поради настъпилата преклузия съдът отхвърли направените от него на по-късен етап доказателствени искания за приемане на 2 бр. договори за наем от 2014 г. Ответникът не посочи обстоятелства, които да са му попречили за своевременното посочване и представяне на договорите за наем, а освен това в отговора на исковата молба не се сочат твърдения, че процесното плащане е имало за основание сключен договор за наем между фирмата „Т.А.“ ООД и ответника. Съдът намира, че договорите за наем са били известни на ответника, но въпреки това не са представени в срока по чл. 131 ГПК, поради което искането му е преклудирано.

В обобщение съдът намира, че фактът на получаването на процесната сума от ответника е доказан, като последният не успя да докаже основание, въз основа на което следва да получи сумата. Следователно липсва основание ответникът да получи сумата в размер на 26 000,00 лева. Тези изводи сочат, че предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен.

Неоснователни се явяват възраженията на ответника за настъпила погасителна давност, доколкото исковата молба е изпратена от ищеца на 22.07.2022 г. чрез „*“ ЕАД.

Съгласно чл.62, ал.2, изр.1 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Давностният срок при иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е 5-годишен и започва да тече от получаването на сумата. В случая следва да се отхвърли възражението за погасителна давност, тъй като се установи, че процесната сумата е получена от ответника на 25.07.2017 г., а исковата молба е депозирана на 22.07.2017 г.

По отношение на претенцията по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва за забава съдът намира същата за основателна. Лихви за забава върху вземане, произтичащо от някой от фактическите състави на неоснователното обогатяване могат да се търсят след настъпване на предпоставките за изпадане на длъжника в забава. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., ОСГТК в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая несъмнено се установява, че на 22.06.2022 г. синът на ответника е получил пратката, в която е инкорпорирана поканата за доброволно изпълнение с даден 7-дневен срок за връщане на сумата. Следователно ответникът дължи на ищеца лихви за забава от 30.06.2022 г. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът не доказа твърденията си, че синът му е бил извън пределите на Република България, респ., че същият нямало как да е получил пратката. В случая ищецът твърди положителният факт на получаване на поканата, а ответника отрича това твърдение, следователно в тежест на ответника е да докаже отричането на това твърдение. Няма как в тежест на ищца да се вмени доказването на факта дали синът на ответника е бил на територията на страната по време на получаването на пратката с поканата за доброволно изпълнение.