Решение № 251 от 15.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100500019 по описа за 2025 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 56567/23.08.2024 г. на длъжника И. М. Г. срещу отказ за прекратяване на изп.д. № 20227900400525 по описа на ЧСИ Р.М.а, рег. № 790 на КЧСИ, обективиран в постановление № 5985/06.08.2024 г.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения отказ. Поддържа, че в продължение на повече от две години взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия, поради което производството е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8. Отправя искане за отмяна на отказа.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, доколкото по изпълнителното дело регулярно са искани и извършвани изпълнителни действия.

В мотивите си съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК /видно от датата на пощенското клеймо на пратка на л.130 срокът за обжалване не е изтекъл, считано от датата на изпащане на електронното писмо, съдържащо постановлението/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Изпълнително дело № 20227900400525 е образувано по молба от 06.04.2022 г. на „Банка ДСК“ АД въз основа на изпълнителен лист от 16.11.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 46288/2009 г. по описа на СРС, ГО, 55-ти състав срещу И. М. Г.. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят възложил на съдебния изпълнител да определи на основание чл.18 ЗЧСИ начина на изпълнение и е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника от трудово възнаграждение и на банкови сметки.

Видно от поставен печат върху изпълнителния лист въз основа на същия е било образувано изп.д. № 20117900402027 по описа на ЧСИ М., прекратено на 03.12.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

На 11.04.2022 г. взискателя е подал молба за прилагане на конкретен изпълнителен способ.

На 20.04.2022 г. е изпратено запорни съобщения за налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника и е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници, вписана ден по – късно.

На 28.10.2022 г. е насрочен опис и оценка на възбранения имот.

С молба от 08.11.2022 г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното дело, поради сключено с длъжника извънсъдебно споразумение.

С молба от 06.12.2023 г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство и прилагане на конкретен изпълнителен способ.

С разпореждане от 29.03.2024 г. на мястото на покойния ипотекарен длъжник М.Г.И. са конституирани наследниците му по закон.

На 29.03.2024 г. е насрочен опис и оценка на възбранения по изпълнителното дело имот.

На 23.05.2024 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице „Уникредит Булбанк“ АД.

На 29.05.2024 г. е извършен опис на недвижимия имот.

На 04.06.2024 г. е изготвена експертна оценка на възбранения имот. Оценката е предявена на 05.06.2024 г.

На 13.06.2024 г. е насрочена публична продан.

Със заявление от 02.08.2024 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С постановление № 5985 от 06.08.2024 г. ЧСИ М. е отказала прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато 2 взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно указанията в цитираното тълкувателно решение прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона, като не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител, с които да се констатират предпоставките за прекратяването.

В мотивите към т.1 на Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК изрично е изяснено, че релевантно за перемпцията е пълното бездействие на взискателя по изпълнителното дело. Не е налице такова бездействие, когато по възлагане по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ съдебният изпълнител предприема изпълнителни действия.

В конкретния случай след депозиране на 06.04.2022 г. на молба за образуване на изп.д. № 20227900400525 с посочване на конкретни изпълнителни способи, с депозиране на молби от 11.04.2022 г. и от 06.12.2023 г. взискателят е искал предприемане на конкретни изпълнителни действия, поради което към момента на постановяване на атакувания акт не е налице период от две години, през който да е налице бездействие на взискателя, което да доведе до перемиране на изпълнителното производство.

Вън от горното, във връзка с исканията на взискателя и по възлагането по чл.18 ЗЧСИ в рамките на изпълнителното производство регулярно са предприемани изпълнителни действия, поради което изводите на съдебния изпълнител, обективирани в постановление № 5985/06.08.2024 г. са правилни и законосъобразни.

По изложените съображения сезиралата съда частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 56567/23.08.2024 г. на длъжника И. М.

Г. срещу отказ за прекратяване на изп.д. № 20227900400525 по описа на ЧСИ Р.М.а, рег. № 790 на КЧСИ, обективиран в постановление № 5985/06.08.2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4