Решение № 359 от 25.11.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Севлиево, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря ТРАЯНА П. СПАСОВА като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20234230101368 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.

А. Ч. срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК.

В исковата молба се излагат съображения, че със съобщение от 27.11.2023 г., което ищецът получил на 29.11.2023 г., последният бил уведомен, че въз основа на изпълнителен лист № 511 от 26.08.2016 г., издаден по ч. гр.д. № 755/2016 г. по описа на Районен съд - Севлиево, бил осъден да заплати на ответника, на основание заповед № 360 от 08.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - сумата от 388,76 лева главница, законна лихва в размер на 298,11 лева за периода 05.08.2016 г. 11.12.2023 г., 330,14 лева - неолихвяеми вземания, 325 лева присъдени разноски, 100 лева - разноски по изпълнителното дело, 263,81 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, и публични вземания в размер на 374,94 лева, или общо 2080,79 лева, дължими към 11.12.2023 г. По издадения изпълнителен лист и молба от ответника на 12.09.2023 г. било образувано изпълнително дело № 20237340400995 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, peг. № 734 на КЧСИ.

Твърди се, че вземането, предмет на принудително изпълнение по посочения изпълнителен лист, било основано на заповед № 360/08.08.2016 г.

1 по ч.гр.д. № 755/2016 г. по описа на Районен съд - Севлиево, добила законна сила на 26.08.2016 г. Доколкото процесното вземане произтичало от договор за потребителски кредит, то намирала приложение разпоредбата па чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, според която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът за неговата давност е всякога 5 години, а за лихви и периодични плащания 3 години.

Ищецът твърди, че за периода от влизане на заповедта в сила на 26.08.2016 г. до подаването на исковата молба не били извършвани абсолютно никакви изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което вземането било погасено по давност. Вземането за лихви и разноски, като акцесорно вземане, се считало също погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното вземане. В случая изпълнителното производство за вземането станало на 27.11.2023 г., т.е. след погасяване на вземането по давност. Моли така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва обстоятелството, че за процесното вземане е изтекла предвидената в закона погасителна давност, като счита предявения иск за неоснователен.

Претендира разноски.

С Определение № 536 от 20.06.2024 г. производството по делото е прекратено от съда в частта, с която се иска да се признае, че ищецът не дължи следните суми: 100 лева - разноски по изпълнителното дело, 263,81 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, и публични вземания в размер на 374,94 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е иск за оспорване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 26.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 755/2016 г. по описа на Районен съд - Севлиево, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Със заповедта, длъжникът е осъден да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, сумата от сумата от 388,76 лева - главница, сумата от 304,11 лева – договорна лихва за периода от 15.05.2011 г. до 15.09.2011 г., от сумата 26,03 лева – законна лихва за периода от 05.12.2015 г. до 31.07.2016 г., 2 ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 325 лева - разноски.

Видно от представеното копие от изпълнително дело №

20178500401759/2017 г. по описа на А.Б., рег. № 850 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд, същото е образувано на 16.08.2017 г. по молба на ответното дружество, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 755/2016 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано проучване на имуществото на Д. А. Ч., като в случай, че бъде открито недвижимо имущество, собственост на длъжника, да се наложи възбрана. Поискано е при наличие на трудови правоотношения да се наложат запори, както и справка за наличие на банкови сметки и върху тях да се наложи запор. Изрично е поискано налагането на запор на банковите сметки на Д. А. Ч. в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД. Взискателят изрично е предоставил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със запорно съобщение по горепосоченото изпълнително дело, с изх. № 162336/25.09.2017 г., е наложен запор върху сметките, всички видове депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление в „Юробанк България” АД. До банката е изпратено още едно запорно съобщение, изх. № 170844/03.11.2017 г.

Със запорно съобщение, с изх. № 46490/10.09.2018 г., изпратено до „ТРЪСТЪС” ЕООД, е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което дружеството изплаща на Д. А. Ч..

Със запорно съобщение по делото, с изх. № 46493/10.09.2018 г., е наложен запор върху сметките, всички видове депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление в „Юробанк България” АД.

С молба от 07.10.2019 г. „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в качеството си на взискател по изпълнителното дело, е поискал ЧСИ да направи справки и съответно да наложи запори, като такова искане е направено и с молба от 03.08.2020 г. и от 31.05.2023 г.

Със запорно съобщение по горепосоченото изпълнително дело, с изх. № 3

19464/14.07.2023 г., е наложен запор върху сметките, всички видове депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление в „УниКредит Булбанк” АД.

С молба от 31.08.2023 г. ответното дружество е поискало, в случай, че е настъпила перемпция, прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С постановление за прекратяване от 20.09.2023 г. изпълнителното дело е прекратено.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни изводи:

Заповедта за изпълнение влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено – с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил, упражнявайки предоставените му от закона възможности (чл. 416 ГПК). С отрицателния установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила. По правило, основанието не е индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове, а в тежест на кредитора (на ответника) е да докаже съществуването на оспореното вземане. Давността обаче не се прилага служебно, което предполага длъжникът да се позове на давността (чл. 120 ЗЗД).

След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл.

117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) - така Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о.

В настоящия случай Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 4

24.08.2016 г., от която дата започва да тече нова петгодишна давност. На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.

5

Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В настоящия случай съдът намира, че на следните дати са извършвани валидни изпълнителни действия по изпълнително дело

№

20178500401759/2017 г. по описа на А.Б., рег. № 850 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд, преди неговото прекратяване, като всяко едно е годно да прекъсне погасителната давност и съответно от съответното действие започва да тече нова давност - 16.08.2017 г., 25.09.2017 г., 10.09.2018 г., 07.10.2019 г., 03.08.2020 г., 31.05.2023 г., 14.07.2023 г.

Следва да се отбележи, че основната последица на института на погасителната давност е санкционирането на незаинтересования кредитор с отнемането на възможността му да проведе принудително изпълнение за осъществяване на притезанието си. С подаването на редовна молба за образуване на изпълнително производство и с въведеното в нея искане за извършване на определени изпълнителни способи (какъвто е настоящият случай), както и последващи молби, с които се посочват изпълнителни способи, безспорно кредиторът манифестира, че не се е отрекъл от вземането си и все още е заинтересован от надлежното му изпълнение. С оглед на това би било несправедливо спрямо него да настъпят последиците от погасяването на вземането му по давност, след като е предприел необходимите и е извършил единствените възможни за него действия за прекъсване на давността. Именно поради тази причина и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС посочва, че са изгубили сила постановките на ППВС № 3/1980 г. и погасителната давност не спира в хода на изпълнителния процес – тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Правната логика е, че ако кредиторът избере да не действа, въпреки че има възможността за това в изпълнителния процес, то и давността тече и след изтичането на предвидения от закона срок (в случая 5 години) от последния поискан изпълнителен способ, настъпват последиците на погасителната давност.