Решение № 91 от 22.05.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 93/2023
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 19.05.2023
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Велемира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107 · Закон за енергетиката
- чл. 109, ал. 1, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 113, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- §1, т. 41Б · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Габрово, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Велемира Димитрова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20234200500093 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Мебелен завод Изкуство ООД гр.
Трявна против решение № 2/5.01.2023 г.по гр.д. № 87/2022 г. по описа на Районен съд Трявна.
Твърди се, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
По делото било доказано, че чрез трафопоста било невъзможно ищецът да предоставя на ответника мощността, за която претендира цена, въпреки това, съдът не редуцирал цената, която потвърдил за дължима.
Необосновано и незаконосъобразно съдът приел, че ищецът не бил отговорен за аварията в трафопоста и за нейното отстраняване.Жалбоподателят заявил своевременно, че ответникът не потребява електроенергия от м. октомври 2019 г., когато му били прекратени всички мрежови услуги, свързани с доставка на електроенергия в обекта му, не по негова вина, а следствие авария в енергийно съоръжение, което не било 1 собствено на ответника, поради което нямал право, нито бил длъжен да га поддържа. Според жалбоподателя, дължимостта на цената на услугата би могла да се обсъжда само ако бъде установено, че ответникът има вина за аварията в трафопоста, което означавало да е доказано, че той е негов собственик, което не било обсъдено от съда, нито били събирани доказателства в тази връзка. Освен собствеността на трафопоста, друго обстоятелство от значение за отговорността на ответника по претенцията на ищеца било, дали ответникът е имал какъвто и да било достъп до съоръжението.
Жалбоподателят заявил отрицателния факт, че за процесния период ищецът не бил предоставял достъп до разпределителната мрежа на ответното дружество, като обратното не било доказано от ищеца. В периода октомври ноември 2020 г. била проведена кореспонденция с енергийно дружество през електронна поща.Дружеството отговаряло своевременно на ищеца чрез електронна кореспонденция, че нито трафопостът, нито съоръженията вътре били негова собственост, нито имали задължение да го поддържат. Ако ищецът имал правата да предоставя мрежови услуги за територията, в която бил обектът на ответника, то той бил виновен за недоставянето на такива, тъй като бил задължен по закон да осигурява техническите условия за доставка на мрежови услуги със свои съоръжения и за своя сметка. В случая такава доставка липсвала. Не само ответникът не бил потребявал енергията, която заявил, а той бил лишен от възможност да получава такава електроенергия от ищеца, тъй като лицензиантът бил задължен да предоставя на небитовите потребители електроенергия в обема на заявените от тях количества, а в случая това не било правено в процесния период. Според жалбоподателя, аварията на трафопоста, който захранвал обекта на ответника, не била негов проблем. Това следвало да бъде решено от лицензианта, при положение че на него му било известно, че ответникът има обект и партида, както и заявена мощност, която трябвало да му бъде предоставяна.
В жалбата се твърди още, че по делото се доказала невярността на твърдението на ищеца, че ответникът нямал сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, с всички законови последици от тоя факт. Дружеството на ответника имало сключен договор с такъв търговец: „Ритъм-4-ТБ" ООД, който договор действал през периода за който е претенцията по иска. Поради този договор, ответникът нямал 2 нормативни отношения с друг енергиен оператор за доставка на енергийни услуги от вида на претендираните.
Всички нормативни основания, цитирани от ищеца като негов мотив за претендиране на процесиите суми не били достатъчни, за да се формира задължение на ответника за заплащане на такси за „достъп до разпределителна мрежа без предоставена мощност". За да се дължат такива плащания на нормативно основание, тъй като липсвало договорно, следвало на дружеството да бъде предоставен достъп. Ответникът нямал такъв, за процесния период.
Според жалбоподателя, правната уредба на законите, уреждащи отношенията на потребителите с някои от доставчиците на електроенергия предвиждали задължение на първите да заплащат такса за достъп, но това кореспондирало със задължение на вторите да предоставят такъв достъп.
Претендираното „задължение за потребено количество ел.енергия" не съществувало, тъй като в процесния период ел. енергия не била консумирана от ответника изобщо. Твърди се още, че ищецът не бил „краен снабдител" за ответника, с всички произтичащи от тази характеристика правни възможности и връзки, тъй като ответникът не бил битов клиент.
В срок е постъпил писмен отговор от "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, с който се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна. Установено било по делото, че захранването е прекъснато по вина на ответника, тъй като трафопоста, който следвало да се захрани бил в много лошо състояние, както и че ответникът го ремонтирал за своя сметка, което означавало, че го счита за негова собственост.В ищцовото дружество не били постъпвали заявления с искане да се спре подаването на електрическа енергия към имотите на ответника.В този случай, дружеството било длъжно да подържа, заявената от ответника мощност и съответно да заплаща разходи.
Считано от 01.07.2020 година, цената за достъп до електроразпределителната мрежа се изчислявала на базата на заявената и предоставената мощност, а не както до този момент за консумираната електрическа енергия. Промяната в начина на ценообразуване на мрежовата услуга по предоставяне на достъп до мрежата била утвърдена с рРешение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 г.За всеки клиент била предоставена информация за съществуващите в системата на дружеството данни за предоставена мощност, като клиентите били приканени 3 да потвърдят или изменят същата. Услугата "намаляване на предоставена мощност" била безплатна.Тъй като ответното дружество не подало заявления за промяна на предоставяна му мощност за обекта му в гр. Трявна, ул. ******, а в последствие не било сключило договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, считано от 01.07.2020г., ищцовото дружество начислявало дължимата на електроразпределителното дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната му мощност, която за конкретния обект била до 620 кВТ. Поради това ответното дружество се явявало потребител на енергийна услуга, доколкото е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, по смисъла на §1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката.
Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от основанията в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
На основание чл. 269 изр. 2 от ГПК, по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Разгледано по същество, решението е правилно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
По заявления на „Електроразпределение Север“ АД против „Мебелен завод Изкуство“ ЕООД са образувани ч.гр.д. № 47/2022 г. и ч.гр.д. № 51/2022 г. на Районен съд Трявна, по които са издадени съответно заповед № 24/16.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение за сумата 2359.76 лв. , главница, за незаплатени мрежови услуги за периода 6.10.2021 г. -7.02.2022 г.
,заедно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г., 51.39 лв. лихва за забава, 48.22 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и заповед 4
№ 28/23.03.2022 г. за сумата 2764.67 лв., главница за незаплатени мрежови услуги за периода 7.10.2020 г. до 8.03.2021 г., със законната лихва от 23.03.2022 г., 336.64 лв. лихва за забава, 61.99 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Двете заповеди са издадени за обект на потребление с абонатен № ****, клиентски № ****, за вземания произтичащи от договор за достъп и пренос на ел. енергия от 16.03.2016 г., ОУ за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД и чл.107 ЗЕ. В срока по чл.414 ГПК „Мебелен завод Изкуство“ЕООД е подало възражение, поради което ищцовото дружество в законния срок предявява настоящия положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумите, предмет на посочените заповеди за изпълнение, представляващи вземания за цена на мрежова услуга - достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 620 кВТ по фактури, приложени по делото.
Безспорно е, че „Електроразпределение Север“ АД е дружество, осъществяващо дейност при публично известни ОУ, които се публикуват и влизат в сила без изрично приемане. Притежава лицензия за разпределение и поддръжка на електроразпределителните мрежи и осигурява преноса през тези мрежи на ел. енергия на териториятата на няколко административни области в това число и Габрово, в чиито район е гр. Трявна. Не се спори също, че ответното дружество е присъединено към електроразпределителната мрежа.
„Електроразпределение Север“ АД е издало фактури за незаплатени мрежови услуги за достъп до ел. мрежа общо в размер на 2 764.67 лв. главница и 334.64 лв. лихва за периода от 7.10.2020 г. до 8.03.2021 г. и за сумата 2 359.76 лв. главница и 51.39 лв. лихва за периода от 6.10.2021 г. до 7.02.2022 г. за обект, намиращ се в гр. Трявна, ул. ****, с абонатен № ****, клиентски № ****.
Няма спор, че ответното дружество е титуляр на обекта с посочените абонатен и клиентски номер.
Няма доказателства и твърдения по делото сумите по издадените фактури да са заплатени от ответното дружество.
Съгласно чл. 33 и сл. от Наредба 6/2014 г. ,предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на електрическа 5 енергия.
От представения договор от 16.03.2016 г. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на Енерго-Про Мрежи АД гр.
Варна се установява, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и е предоставена мощност 620 kW, която няма данни да е променяна.
Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.3 ПТЕЕ, в редакцията му, действаща към процесния период-/ДВ, бр. 39 от 2014 г., бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г., бр. 40 от 2020 г., в сила от 5.05.2020 г., бр. 110 от 2021 г., в сила от 24.12.2021 г./,клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос през електропреносната мрежа, за достъп и пренос до/през електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. В случая ищцовото дружество има качеството на оператор на електроразпределителна мрежа, съгласно определението дадено в пар.1 34а от ДР ЗЕ. С нормата на чл.29 ал.3 ПТЕЕ е въведено изрично задължение за потребителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат не само цена за енергия, но и цена за достъп до електропреносната мрежа, за пренос през нея и за достъп до/през електроразпределителната мрежа.
Установено е по делото, че през процесния период в обекта на ответното дружество не е имало електрозахранване, поради неизправност на трафопоста, чрез който се осъществявал преноса на ел. енергия. За отстраняване на аварията на ответника било издадено предписание за извършване ремонт на съоръжението. През този период по делото няма данни за отправено заявление от ответника за промяна в заявената мощност.