Разпореждане № 258 от 26.01.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 258 гр. София, 26.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Михайлов като разгледа докладваното от Милен Михайлов Частно наказателно дело № 20241100200527 по описа за 2024 година

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намери следното:

В Софийски градски съд е постъпило Писмо с входящ номер 8749/25.01.2024г., с приложени към същото Удостоверение по чл.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода; Съдебно решение от 21.02.2014г; Решение на Службата за Имиграция и натурализация с превод на български език; Релевантните законови разпоредби и Декларация за прехвърляне на присъда. В писмото се иска СГС да приеме за изпълнение присъдата на Първоинстанционен съд на Централна (Средна) Нидерландия, поделение Утрехт по дело №16/661261-13, с която българският гражданин Д. И. Д. е настанен на принудително лечение в обществено заведение във връзка с извършено от него престъпление на 11.03.2013 г. в Утрехт - опит за убийство на майка му, му е наложена принудителна мярка - принудителни медицински мерки при стационарна форма на лечение.

От изисканите от настоящия състав справки е видно, че българският гражданин Д. И. Д. е с постоянен и настоящ адрес в гр.Търговище, кв.Запад № **** от 2006 г., а настоящ такъв в гр.Търговище, кв.Запад № **** от 1999 г. По делото е изискана справка и за адреса на неговите роднини, от която се установява, че неговата майка П.Д.С. и неговата сестра Е. И.а Д.а са регистрирани в гр. Търговище, на постоянен и настоящ адрес : гр. Търговище, кв. ****, който адрес съвпада с настоящия адрес на Д. И. Д.

1

Към Удостоверението е приложено и Решение на Нидерландската Служба за имиграция и натурализация от 18 април 2014 г. от което е видно, че Д. И. Д. няма законно право на пребиваване в Нидерландия и е обявен за нежелано лице, поради което и той ще бъде прехвърлен в България след края на мярката за задържане под стража със заповед за принудително лечение.

С оглед на изложеното, съдът намери, че не може да приеме, че Д. И. Д. има постоянно местоживеене в Кралство Нидерландия, независимо от посочения в Удостоверението последен известен адрес на лицето - CTR Veldzicht (Център за транскултурна психиатрия „Велдихт“), **** (ул.****), 7707 AT Balkbrug (****), където се изпълнява наложената на лицето Принудителна Мярка : „Принудителни медицински мерки при стационарна форма на лечение“, тъй като е лишен от право да пребивава в Кралство Нидерландия, а пребиваването му в посоченото психиатрично заведение не зависи от неговата воля и желание. По делото е налична и Декларация от лицето, че желае да се завърне в Република България.

Ето защо и настоящият състав намери, че делото следва да бъде изпратено по компетентност на Окръжния съд по местоживеенето на лицето, като в настоящия случай това е Окръжен съд – Търговище, доколкото Д. И. Д. има постоянен и настоящ адрес именно в гр.

Търговище, като на неговия настоящ адрес са регистрирани и единствените му близки роднини.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, компетентен да признае в Република България съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице на територията на Република България. Разпоредбите на ЗПИИСАННЛСМВЛС не съдържат специална легална дефиниция на понятието „местоживеене“.

Понятието „местоживеене“ е уредено в чл. 93-96 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, като свързано с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее. Доколкото по делото е установено, че Д. И. Д. няма право да пребивава в Кралство Нидерландия, то единственият адрес, който може да се приеме за местоживеене на лицето е неговият настоящ адрес, който е в гр. Търговище, кв. ****.

2

Допълнително следва да се отбележи, че целта на закона и на рамковото решение е трансферът на лицето в държавата, чийто гражданин е той, да бъде извършен с оглед улесняване на неговата социална реинтеграция, което може да бъде осъществено само, ако спрямо лицето продължат да бъдат изпълнявани наложените принудителни мерки на място, където той би бил в близък контакт със своите близки и роднини, а данните по делото сочат, че те също са с постоянен и настоящ адрес в гр.Търговище, като не са събрани данни по делото те към този момент да нямат връзка с българската държава и да не живеят на нейна територия.

С оглед на изложеното намирам, че компетентен да разгледа делото се явява от ОС – Търговище, който е окръжният съд по местоживеенето на лицето в Република България.

Така мотивиран СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД №527/24г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Търговище.

Разпореждането не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3