Решение № 4649 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4649 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100505479 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 21351 от 27.12.2023г. постановено по гр.д. № 71304/2021г. по описа на СРС, 123-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И.

С. Н. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.

1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2258.17 лв. - неплатена стойност на доставена от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД в периода от месец 05.2015 г. до месец 04.2017 г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *********, абонатен № *********, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.09.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 52096/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 549.91 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 14.09.2016 г. до 02.09.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 24.75 лв. неплатено задължение за дялово разпределение в периода от месец 08.2016 г. до месец 04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.09.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 52096/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 6.81 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.09.2016 г. до 02.09.2019 г., като неоснователни и недоказани.

1

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на решението. Въззивникът поддържа, че неправилно исковете били отхвърлени поради липса на доказателства за съществуване на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. С исковата си молба ищецът бил направил доказателствено искане в тази насока за издаване на съдебно удостоверение, но същото не било уважено от съда, поради което поддържа искането си пред въззивната инстанция. Счита, че от представените по делото доказателства се установявали количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия, което се потвърждавало и от приетите експертни заключения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът И. С. Н. е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че за процесния период не били изготвяни изравнителни сметки и във входа не следвало да се прилага система за дялово разпределение. Сочи, че сумите били определени по прогнозни резултати и нямало връчени изравнителни сметки съгласно чл. 154 ЗЕ. Нямало и доказателства за извършени периодични метрологични проверки на общия топломер, като вещото лице по СТЕ било посочило, че през периода от 2017г. до 2020г. топломерът не бил преминавал метрологични проверки. Липсвали и доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице-помагач „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/ на страната на „Топлофикация София“ ЕАД не е взело становище по спора.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Относно неговата правилност, съдът намира следното.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с 2 доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В тази насока изводът на първоинстанционния съд за липса на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди е неправилен. Основателно е оплакването на въззивника, че в първоинстанционното производство е направил искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документ за собственост на имота от Столична община и това искане неправилно е оставено без уважение като неконкретизирано, въпреки че ищецът е представил надлежен проект на съдебното удостоверение. С оглед на това и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, доказателството е допуснато от въззивната инстанция.

От приетото в настоящото производство писмено доказателство – договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 9, том II от 05.03.1991г. се установява, че ответникът И. С. Н. и Е.Б. Н.а са придобили правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. *********. От представеното писмо от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ се установява, че описаният в договора блок № 8 е идентичен с блок № 116 по актуалните данни за административния адрес на имота.

По делото не се твърди и не се установява тези съсобственици да са се разпоредили с правото си на собственост на някакво основание след неговото придобИ.е, липсват и твърдения и доказателства за правоприемство между Е.Б. Н.а и ответника, както и доказателства за сключен граждански брак между тези лица към датата на придобИ.е на имота. С оглед на това и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 30, ал. 2 ЗС, съдът приема, че през процесния по делото период от м.05.2015г. до м.04.2017г. потребители на топлинна енергия са били двамата съсобственици при равни квоти от по 1/2 идеална част за всеки от тях.

Ето защо ответникът по предявения иск И. С. Н. се явява потребител на топлинна енергия за процесния период и имот до размера от 1/2 част от задълженията.

Относно топлоснабдяването на сградата, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение, които първоинстанционният съд неправилно е отказал да кредитира поради липса на заверка, без да даде указания за това на ТЛП и без да съобрази, че са представени по електронен път с валиден КЕП.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало четири броя отоплителни тела и една лира с монтирани индивидуални разпределители, както и два водомера за топла вода.

Топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване за процесния период са начислени въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите, за което са съставени протоколи за главен отчет. Топлинната енергия за сградна инсталация е начислена по реда на т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода.

Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки на 07.08.2014г., 28.07.2016г. и 12.10.2018г. и съответства на одобрения тип.

Предвид гореизложеното, възраженията на ответника за липса на съставени изравнителни сметки за периода, както и за липса на метрологична годност на топломера, са неоснователни. Неотносимо е възражението на ответника за липса на доказателства за 3 въвеждане в експлоатация на абонатната станция, доколкото предмет на настоящото производство е доставката на топлинна енергия на определено количество и стойност, а не статутът на сградата и инсталациите в нея. Въвеждането в експлоатация на абонатната станция е без значение за възникването на задължението на потребителя на топлинна енергия да заплати потребеното от него количество енергия, след като то е доставено, измерено, разпределено и потребено.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на „Топлофикация София“ ЕАД. Видно от експертното заключение, стойността на реално доставената топлинна енергия през процесния период след отчитане на изравнителния резултат, е в размер на 2258,13 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани вземания извън процесния период, както и че не са налице плащания на процесните суми.