Определение № 5974 от 04.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5974 гр. София, 04.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110115122 по описа за 2022 година

В. И. К., с ЕГН **********, с адрес: **********************, чрез адв. Н. А. – САК e предявил срещу М. ***********, роден на **********г. във ******************, със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, с ЛНЧ **************, с адрес в РБ: гр. ********************** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-8 990 лв., представляваща общ размер на главница по пет договора за заем, сключени между страните както следва: на 27.11.2013г. за сумата в размер на 3 000 лв.; на 29.11.2013г. за сума в размер на 3 000 лв.; на 03.12.2013г. за сумата в размер на 2 200 лв.; на 09.01.2014г. за сумата в размер на 400 лв. и на 18.01.2014г. за сумата в размер на 390 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 20.07.2017г., до окончателното изплащане, както и за:

3 005, 26 лв. – мораторна лихва за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2019г. по ч.гр.д. № 49551/2017г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30-ти състав.

Със справка по чл. 366 от ГПК ищецът уточнява искането за лихви по следния начин:

По договора от 27.11.2013г. за сума в размер на 3000 лв. се претендира лихва в размер на 1002, 87 лв. за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г.;

По договора от 29.11.2013г. за сума в размер на 3000 лв. се претендира лихва в размер на 1002, 87 лв. за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г.;

По договора от 03.12.2013г. за сума в размер на 2200 лв. се претендира лихва в размер на 735, 43 лв. за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г.;

1

По договора от 09.01.2014г. за сума в размер на 400 лв. се претендира лихва в размер на 133, 72 лв., за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г. и

По договора от 18.01.2014г. за сума в размер на 390 лв. се претендира лихва в размер на 130, 37 лв., за периода от 05.04.2014г. до 19.07.2017г.

Ответникът, чрез адв. Р. П. оспорва предявените искове като неоснователни.

Ищецът твърди, че в периода от 27.11.2013г. до 18.01.2014г. е предоставил на ответника суми в заем в общ размер на 8 990 лв., както следва: на 27.11.2013г. – сумата от 3 000 лв.; на 29.11.2013 г. – сумата от 3 000 лв.; на 03.12.2013 г. – сумата от 2200 лв.; на 09.01.2014 г. – сумата от 400 лв. и на 18.01.2014 г. – сумата от 390 лв., като посочените суми били преведени по банковата сметка на ответника. Твърди, че на 05.04.2014г. е поканил ответника да върне заетите суми, но плащане не е последвало. Сочи, че сумите били изискуеми от датата на получаване на поканата. Ответникът бил в забава за погасяване на задълженията си по договорите за заем, поради което дължал мораторна лихва, която за периода от 05.04.2014 г. до 19.07.2017г. възлизала в общ размер на 3 005,26 лв. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.05.2019 г. по ч. гр. д. № 49551/2017 г. на СРС, I ГО, 30-ти състав. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове.

Ищецът претендира и сторените по делото разноски.

Ответникът признава, че в периода от 23.07.2013г. до 18.01.2014г. ищецът му е предоставил заеми в общ размер на 41 940 лв., включващи и претенидраните в настоящото производство главници, чрез 26 бр. банкови превода, като той започнал да връща заетите суми на части и за периода от 27.01.2014г. до 15.09.2015г. е върнал сума в общ размер на 32 411 лв. Твърди, че за връщането на предоставените от ищеца суми били образувани общо четири заповедни производства, а именно: 1) ч.гр.д. № 49548/2017г. на СРС, продължило в исково производство по гр.д. № 43216/2018 г. на СРС и завършило с в.гр.д. № 15644/2019г. на СГС за сумата в общ размер на 10 600 лв. по 12 бр. договори за заем, сключени в периода от 23.07.2013 г. до 05.11.2013 г.; 2) ч.гр.д. № 49549/2017 г. на СРС, продължило в исково производство по гр.д. № 17751/2019 г. на СРС,78-ми състав и завършило с в.гр.д. № 7360/2021 г. на СГС за сумата в общ размер на 11350 лв. по 6 бр. договора за заем, сключени в периода от 06.11.2013г. до 14.11.2013г.; 3) ч.гр.д. № 49550/2017 г. на СРС, продължило в исково производство по гр.д. № 32978/2023г. на СРС, което към момента на постановяване на настоящото решение е приключило и касае сума в общ размер на 11 000 лв. по 3 бр. договора за заем, сключени в периода от 15.11.2013 г. до 23.11.2013 г.; 4) ч.гр.д. 49551/2017 г. на СРС, 30-ти състав, продължило в настоящото исково производство за сумата в общ размер на 8 990 лв. по 5 бр. договора за заем, сключени в периода от 27.11.2013г. до 18.01.2014г. По първото дело ищецът се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело, по което ответникът платил всички дължими суми – общо 10 600 лв. С оглед изложеното счита, че ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца по процесните договори за заем, тъй като ответникът бил платил на ищеца сума в общ размер 2 на 43 000 лв., а ищецът бил предоставил на ответника заеми в общ размер на 41 940 лв.

Оспорва и исковете за мораторни лихви. В тази връзка сочи, че страните не са уговаряли срок и начин на връщане на заетите суми, поради което вземанията за главници ставали изискуеми след покана, каквато оспорва да е получил. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните се установи, че между ищеца В. И. К. и ответника М. *********** са налице валидни облигационни правоотношения, възникнали въз основа на сключени между тях устни договори за заем, по силата на които ищецът е предоставил на ответника следните суми: на 27.11.2013г. – сумата от 3 000 лв., преведена по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN ********************, за което на л. 10 от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено преводно нареждане; на 29.11.2013г. – сумата от 3 000 лв., преведена по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN ****************, за което на л. 11 от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено преводно нареждане; на 03.12.2013 г. – сумата от 2 200 лв., преведена по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN *******************, за което на л. 12 от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено преводно нареждане; на 09.01.2014г. – сумата от 400 лв., преведена по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN ********************, за което на л. 13 от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено преводно нареждане; на 11.01.2014г., а не на 18.01.2014г. както твърди ищеца – сума от 390 лв., преведена по банкова сметка на ответника в банка ДСК с IBAN ***************, за което на л. 14 от ч.гр.д. № 49551/2017г. на СРС е приложено преводно нареждане. Всички посочени суми ищецът е превел на ответника от банкова сметка с IBAN *******************. В заповедното производство ищецът е представил още покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответника, с която го е поканил да изпълни доброволно задълженията си по сключените за времето от 23.07.2013г. до 11.01.2014г. договори за заем като върне предоставените му суми в 21-дневен срок от получаване на поканата на имейл адреса на ответника. Както по ч.гр.д. № 49551/2017г., така и по настоящото дело не са представени доказателства за датата на връчване на ответника на тази покана.

В исковото производство са представени още следните документи: 10 броя преводни нареждания за различни по размер суми, за които М. *********** твърди, че е върнал на ищеца В. К. чрез парични преводи по банковата му сметка в **************** – ****************, а именно: с преводно нареждане от 03.09.2014г. – 2 925 лв.; с преводно нареждане от 02.03.2014г. – 5 883 лв.; с преводно нареждане от 23.04.2014г. – 2 935 лв.; с преводно нареждане от 09.06.2014г. – 2 935 лв.; с преводно нареждане от 15.03.2014г. – 2 000 лв.; с преводно нареждане от 17.03.2014г. – 3 929 лв.; с преводно нареждане от 23.04.2014г. – 2 935 лв., с преводно нареждане от 27.01.2014г. – 1 000 лв., с преводно нареждане от 26.03.2014г. – 3 929 лв.; с преводно нареждане от 27.01.2014г. – 1 000 лв. На л. 42 от делото е представена банкова референция на Банка ДСК за сума в размер на 2 940 лв., която не следва да се цени като доказателство по делото не само защото не съдържа дата, но и 3 защото не е представена в превод на български език. Представено е и сверено копие на постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.05.2017г. по ДП № 2966/2015г. по описа на 06 РУ на СДВР /номер на прокурорската преписка не се чете/, което по разглежданият по делото казус не дава повече информация от твърденията и признанията на страните, във връзка със сключените между тях договори за заем. Като доказателство по делото са приети и сверени копия на заключение по съдебно-счетоводна експертиза и по допълнителна такава, изготвени и приети като доказателства по гр. д. № 32978/2023г. на СРС, 125-ти с-в, тъй като за същите са налице данни, че не са оспорени от В. К. и М.

*********** и разглеждат сочените от тях 26 броя договори за заем.

Във връзка с твърденията на ответника, по искане на адв. Р. П., **************** е изпратило по делото следната информация: Превод с посочена референция 244FTRO124271903 от дата 06.03.2014г. за сума в размер на 5883, 00 не съществува. Превод с посочена референция 244FTRO140760201 oт дата 17.03.2014г. има в размер на 2 000 лв. На дата 26.03.2014г. с реф. 244FTRO140853201 има превод в размер на 3929 лв. Превод с посочена референция 244FTRO140252465 от дата 14.04.2014г. за сума от 2940 лв. не съществува. Превод с посочена референция 244FTRO141607602 от дата 09.06.2014г. има в размер на 2935 лв.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения, възникнали въз основа на сключени между тях договори за заем, по силата на които ищецът е предоставил на ответника следните суми: на 27.11.2013 г. – сумата от 3 000,00 лв.; на 29.11.2013 г.–сумата от 3 000,00 лв.; на 03.12.2013 г. – сумата от 2 200,00 лв.; на 09.01.2014 г. – сумата от 400,00 лв.; на 18.01.2014 г. – сумата от 390,00 лв. Затова съдът приема, че страните са постигнали съгласие заемодателят да предостави определена парична сума на заемателя, а заемателят да я върне след изтичане на уговорения в договорите срок. Договорът за заем е реален, ответникът не спори, а признава, че през процесния период от време – от 27.11.2013г. до 18.01.2014г. е получил по банков път процесните по делото суми. Затова при наличие на горните обстоятелства и правни изводи, ищецът който претендира връщане на даденото от него в заем трябва да докаже, че вземанията му са изискуеми, т.е. с настъпил падеж. Процесните договори са сключени устно и по делото не са събрани доказателства за датите, които заемодателят и заемателя са уговорили като падежи. Не се доказаха и твърденията на ищеца, че заемателят ответник е бил поканен да плати задълженията си. По делото не се ангажираха доказателства от ищецът, че страните са постигнали съгласие затова кога следва сумите, предмет на договорите за заем да бъдат върнати. Затова съгласно чл. 240, ал.4 от ЗЗД, заемателят ще изпадне в забава с последиците от нея, вкл. да дължи лихва, от изтичане на един месец от получаване на поканата за връщане на сумата. При липса на доказателства за по-ранна дата, в разглежданият казус за покана следва да се счита датата, на която е депозирано в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно: 20.07.2017г.