Решение № 176 от 18.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Татяна Черкезова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500220 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 121/29.01.2026г., постановено по гр.д.№5428/2025г. по описа на Районен съд-Русе е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, да заплати на Д. В. Т. от гр.Русе, ЕГН:**********, сумите: 2760.98 евро (5400 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, намаляване на трудовото възнаграждение, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК по досъдебно производство №336 ДП-430/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе и пр.пр.№7159/2023г. по описа на РРП, прекратено с постановление от 06.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2025г. до окончателното й изплащане и 417.91 евро (817.36 лева) – разноски по делото; Отхвърлен е като неоснователен 1 предявеният от Д. В. Т. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане сумите: 465.28 евро (910 лева) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение – 51.13 евро (100 лева), заплатена държавна такса – 5.11 евро (10 лева) и адвокатско възнаграждение – 409.03 евро (800 лева), в производството по АД №775/2023г. по описа на Административен съд – Русе за обжалване ЗППАМ №23-1085000756/04.12.2023г., както и за разликата над 2760.98 евро (5400 лева) до предявените 4601.63 евро (9000 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Д. В. Т. от гр.Русе, чрез пълномощник адвокат Д. Т., АК-Русе, обжалва решение №121/29.01.2026г., постановено по гр.д.№5428/2025г. на Русенския районен съд, в частите, с които е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 2760.98 евро /5400лв./ до предявения размевр 4601.63 евро /9000лв./ и е отхвърлен изцяло искът за заплащане на имуществени вреди, както и в частта относно началния момент на присъдената законна лихва.

Излага оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и постановяването му в отклонение на установените критерии за справедливост, възприети в съдебната практика. Иска да бъде отменено в тези части и исковете-уважени, като бъде присъдена законна лихва от момента на увреждането-06.03.2025г.

Насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание взема становище за нейната неоснователност.

Прокуратурата на Република България, представлявана от СИпрокурор в Районна прокуратура-Русе, е обжалвала решението в частите, с които е осъдена да заплати на Д. В. Т. сумите 2760.98 евро /5400 лева/обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 19.09.2025г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 417.91 евро /817.36 лв./. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска изцяло. В условията на евентуалност се иска да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно 2 доказаните такива, принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и установената трайна съдебна практика.

Насрещната страна Д. В. Т. не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез пълномощник адвокат Д. Т. взема становище за нейната неоснователност.

След преценка на доводите на страните, оплакванията в в двете въззивни жалби и събраните доказателствата по делото, Окръжният съд приема следното:

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в законоустановения в чл.259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението, с оглед оплакванията в двете въззивни жалби, съдът намира следното:

Безспорно е установено по делото, че на 03.12.2023г. Д. В. Т. се придвижвал с лек автомобил „Ауди А7“ с рег.№***, собственост на СГХ, по бул. „Липник“ в гр.Русе и около 18 часа бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе в района на кръстовището с ул.“Братислава“, близо до магазин „СВА“. Служителите установили самоличността му и собствеността на МПС, бил му направен тест за употреба на алкохол, а впоследствие и такъв за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Последният тест отчел положителен резултат за употреба на „метамфетамин“ и „амфетамин“, за което обстоятелство б и л съставен на водача АУАН №1105375 и временно му било отнето СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца (ЗППАМ №23-1085000756/04.12.2023г.). Със Заповед рег.№336зз-164/03.12.2023г. Д. Т. бил задържан и конвоиран до УМБАЛ „Канев“ – Русе, където били взети кръвна проба и проба от урина за химически анализ. Т. обжалвал ЗППАМ №23-1085000756/04.12.2023г. и с решение №2026/01.07.2024г., постановено по адм . дело №775/2023г. по описа на Административен съд – Русе, жалбата му била отхвърлена. Образуваното по случая досъдебно производство (пр.пр.

№7159/2023г. по описа на РРП, ДП 430/2023г. по описа на сектор „Пътна полиция) е прекратено с постановление от 06.03.2025г., на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК. В хода на досъдебното производството били изискани 3 документи, възложени били автотехническа и физико-химична експертиза.

Физико-химичната експертиза била изготвена на 12.09.2024г. и заключението било, че в кръвта на Д. Т. не се установява наличие на наркотични вещества и/или техните аналози, а в пробата от урина има наличие на хидрокси тетрахидроканабинол и карбокси – тетрахидроканабинол, метаболити на тетрахидроканабинола.

Експертизата б и л а приложена по досъдебното производство на 26.09.2024г. Установено е, че след прилагане на експертизата по досъдебното производство не са предприети действия от разследващия полицай или наблюдаващия прокурор, които да са мотивирани от наличния отрицателен резултат за употреба на наркотични вещества от страна на Т. към датата на проверката. На 03.02.2025г. разследващият полицай изпратил на РРП материалите по досъдебното производство с мнение за прекратяване и на 06.03.2025г. Районна прокуратура – Русе прекратила производството.

Установено е, че Т. не е привличан в качеството на обвиняем по досъдебното производство. От показанията на свидетелката СХ, живееща на семейни начала с Д. Т. е установено, че в резултат на положителния тест той бил без книжка 18 месеца, след което се установило, че тестът е отрицателен. През това време той ходил няколко пъти, звънял в лабораторията, но му казвали, че резултатите не са излезли, а след това се оказало, че месец-два преди да се свържат с него, те били излезли. Всичко това се отразило на Д., бил огорчен, унизен, притеснявал се от семейството и приятелите си. Колегите му също разбрали, защото поради работата му в парфюмериен магазин, често се налагало да ходи с автомобил за стока във Велико Търново, а след случилото се не можел. Той не се чувствал добре, вземал добавки на билкова основа, не искал да се среща с никого, бил тъжен, мълчалив, понякога и агресивен. Бил много обиден, защото бил сигурен, че тестът му ще бъде отрицателен.

Свидетелката установява, че преди случая, тя и Д. били болни и приемали „Грипекс“ и пробиотици. Знае като фармацевт, че в „Грипекс“ таблетките има съставки за отпушване на носа и против кашлица, които може да са дали някакъв страничен ефект. Свидетелят КВ-семеен приятел знае, че на Д. било отнето СУПС. Когато това станало, Д. се обадил на майка си и и казал, че е задържан. Свидетелят и родителите му, с които били на кино тръгнали веднага за да разберат какво се случва. Разбрал, че била излязла положителна полевата проба за наркотици, след което е отишъл да даде кръвна проба. Знае, че върнали книжката на Д. след година и половина, след изтичане на 4 максималния срок за отнемане, много късно се разбрало, че резултатът от кръвната проба е отрицателен и той стоял без книжка през цялото време. Знае, че Д. проверявал периодично дали е излязъл резултата, защото искал да си вземе книжката, тъй като отнемането и му създало много проблеми. Налагало се свидетелят да го вози до различни дестинации, предимно за да си свърши служебните задължения. Установява, че всичко това се отразило много зле на психиката на Д., бил много отчаян, съкрушен и обиден от ситуацията. В началото всички роднини го обвинявали, той загубил доверието си към тях, вкл. и към свидетеля, който също го порицал, за което съжалява и му се извинил, но към онзи момент си помислил, че е направил глупост, а впоследствие се оказало, че е невинен. Този период бил много тежък за Д., наложило се да ходи на психолог, чувствал се зле, не искал да вижда никого, в тази година не се събрали заедно на Коледа, което било традиция. Бил съкрушен, че е задържан от органите на реда, бил унизен, обиден, съкрушен и съсипан. Освен роднините и приятелите му, колегите му също разбрали за случилото се, защото не можел да ходи за стока до Велико Търново.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи.

Настоящият състав намира за правилен и законосъобразен изводът на районния съд, че търпените от Д. Т. неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с воденото под ръководството и надзора на Прокуратурата на Република България досъдебно производство и с наложената ЗППАМ и подлежат на репариране. Неоснователни са доводите на П рокуратурата на Република България, че тя не следва да носи отговорност за действията на полицейските служители, тъй като издадената ЗППАМ е административен акт, който не е обвързан с воденото досъдебно производство, както и че той не бил привличан като обвиняем и по отношение на него не е вземана мярка за неотклонение. Полицейските служители в МВР, освен, че са административни органи, осъществяващи административна дейност, са и разследващи правозащитни органи, осъществили действия за разкриване и събиране на доказателства за извършено престъпление – в рамките на предприетото срещу ищеца наказателно преследване, развило се под надзора и ръководството на наблюдаващия прокурор. Настоящият състав споделя становището, че правната норма - чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, може да се тълкува разширително, 5 тъй като изброяването не е изчерпателно. Лицето може да търпи вреди и без конкретно срещу него да е водено досъдебно производство, както и без да е привлечено в качеството на обвиняем, следователно да притежава материално - правна, съответно и процесуалната легитимация на ищец в производство по ЗОДОВ. Съгласно чл. 207 ал. 1 от НПК, досъдебното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, а по силата на чл. 212, ал. 2 от НПК то се счита за образувано и със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, като разследващият орган, извършил действието, уведомява прокурора незабавно, в срок до 24 часа / каквато е настоящата хипотеза/.

Съгласно чл.214 ал.3 от НПК /ред. ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017г./ , в акта за образуване/започване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението, т.е. наказателното производство не започва срещу конкретно лице, а с оглед извършено престъпление. Настоящият състав възприема изцяло становището, че Прокуратурата носи деликтната имуществена отговорност по чл. 2, ал. 1, т.